Броени дни преди началото на розобера, нека си припомним за едни от първите български милионери, предлага изследователката. Производството на маслодайна роза е характерно само за казанлъшката долина, която днес наричаме Розова долина. Това е и причината тук предприемчиви българи да забогатеят още преди България да се появи отново на европейската карта, обяснява Калина Маджарова.
Розовото масло е по-скъпо от златото и преди векове, и днес, но търговията с него първоначално е била съсредоточена в Турция. По море се изнася през Цариград, а с конски кервани - през Букурещ до Виена, Париж и Берлин. В началото на XIX век розовото масло се изкупува от търговски къщи в Цариград чрез комисионерите им. Всеки мускал преминава през десетки ръце, докато стигне до пазарите в Западна Европа и САЩ, и производителите не получават заслуженото за труда си, припомни Калина Маджарова.
Първият българин, основал розотърговска къща, е Дончо Папазоглу, годината е 1820-а, градът - Казанлък. Първоначално той отглежда гюлови насаждения и постепенно започва сам да търси купувачи за продукцията си в Цариград, сочат писмата от кореспонденцията му. Така отстранява прекупвачите и сам налага продукцията си. През 1858 г., заедно с двамата си сина, създава първата търговска кантора за износ на розово масло. Техни партньори и кредитори стават Христо Тъпчилещов, Иван Евстатиев, Гешов и братята Евлоги и Христо Георгиеви. Кантората започва да изнася розово масло по цял свят. Отваря офиси във Виена, Александрия, Париж, Лондон, Ню Йорк, Марсилия, Лайпциг, Триест.
Участва в международни изложения от двете страни на Атлантическия океан. През 1876 г., в годината на Априлското въстание, спечелва първия си златен медал на търговското изложение във Филаделфия, САЩ. Фирмата им се превръща в символ на българския стопански просперитет през XIX век, изтъква Калина Маджарова. Според малко известен факт те дават и кредити на сънародници за реализация на бизнес идеи - осигуряват финансирането на габровския индустриалец Иван Колчев Калпазанов, който е родоначалник на фабричното текстилно производство у нас, сочат неизследвани писма. Друг малко известен факт е, че постепенно, освен с кредитиране на бизнес, предприемчивите казанлъчани търгуват с шаяк и други стоки, които закупуват от Западна Европа.
Непознати са и писмата между Папазоглу и неговия зет Иван Салабашев, политик от Либералната партия, по-късно от Народнолибералната, които разкриват нови моменти от историята на Стара Загора и националната ни история.
Вторият розотърговец от Казанлък е Кънчо Шипков, който основава кантора през 1840 г., 20 години след Папазооглу. Изпраща сина си Тодор да се обучава в Робърт колеж и да научи чужди езици, за да може да контактува с чуждестранни партньори. През 1885 г. отрива кантори във Виена, Лондон, Париж и Ню Йорк. В Розовата долина създава първите модерни български дестилерии, за да запази чистотата на българското розово масло. Малко изследвани са документите, свързани с тяхната гордост – „Бяло розово масло„ и „Златно розово масло“, които се дестилират единствено от тях. Освен повече от 10 златни медала от изложения, те са и фирмата, която има сериозни позиции и в Русия.
Пътят на успешния бизнес е отворен за третият розотърговец Петко Орозов. Любопитен факт е, че в тефтерите му е вписан всеки един дребен производител на рози и качеството на изкупената продукция, посочи Калина Маджарова. По думите й той е описвал съвестно и втория си бизнес, който започва – отглеждане и търговия със селскостопански животни, които се използват за полската работа. Неговият син Александър Орозов също открива кантори по цял свят. И той дава кредити на собственици на фабрики у нас, има и заложна къща - също малко проучван факт, сочи изследването на архивите. На 5 септември 1927 г. Александър Орозов предприема пътуване с първия закупен в България мерцедес и се връща в Казанлък на 19 февруари, следващата година. Пътуването се превръща в сензация, отразена в писма, които очакват новите изследователи на прочутия род. Това е демонстрация на успеха и самочувствието на българина, а също така и за икономическия възход на Казанлък и региона, подчерта пред БТА Калина Маджарова.
Сред приносите в изследването си тя определя дейността на казанлъшките търговци на розово масло и като кредитори за бизнеса в XIX век и началото на XX век.