Делото беше образувано след установяване на противоречива съдебна практика по искане на председателя на съда. Противоречието в съдебната практика се дължи на различните становища относно характера на отговорността по текст от Закона за ДДС и вида на задължените лица.
Мнозинството от върховните съдии приемат, че трето регистрирано лице има задължение за внасяне на ДДС на друго лице – платец на данъка, заедно с лихвите. В Закона за данък добавена стойност е уредена отговорност на регистрирани по Закона за ДДС лица в случаи на злоупотреби. Предпоставките за реализиране на отговорността са кумулативни и се доказват от ревизиращите органи с издаването на ревизионен акт.
Досега в една част от съдебните решения се приемаше, че лихвите за дължимия и невнесен ДДС са изключени от солидарната отговорност заради текст в закона, който дерогира приложението на общата норма на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.В друга част от съдебните актове от същата група се приемаше, че лихвите не се включват в обхвата на отговорността на ЗДДС, тъй като няма задължение за внасяне на данъка на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци. Затова отговорността не е солидарна.