По думите им доминираща е изчистената стилистика на бялото или черното, подчертаващи минималистичния образ на обектите и инсталациите. Селекцията представя 16 автори от 10 държави.
"Това е третата изложба от биеналето за хартиено изкуство (2022), която се отличава с произведения, които отправят ненатрапчиви послания към зрителя. Абстрактното изкуство, чистата геометрия и монохромната стилистика винаги събуждат въпроса "Какво е посланието на автора?“. Повечето от тези послания са скрити и това дава възможност на зрителя сам да довърши неизказаното в общуването си с произведението. Всеки от авторите има своя лична философия и поглед към заобикалящата го среда, но ги изразява деликатно, с минимални средства", допълват организаторите.
Експозицията представя различни течения в хартиеното изкуство. Много от артистите работят с висококачествени хартии, произведени чрез рециклиращи съвременни технологии, а други създават собствени чрез древни източни методи.
"Камерните произведенията на Ричърд Суини впечатляват със своята лаконичност, перфектна геометрия и дизайнерско звучене. Юко Нишимура завладява с визуалната кинетика на диптиха "Леки вълни", получаваща се от надбягващи се вълнообразни линии. Контрастираща на тази линеарност е меката аморфност в паното "Поток“ на Присила Робинсън. Мощният силует на инсталацията Humanitas Vulgoна Аяко Абе-Милър вплита философията на Дзен от момента на съграждане на всяко парченце до момента на единение на автора с произведението", разказват организаторите.
"Темата за природата и нейната мощ владее света на Маргарете Манервик с инсталацията "Мантии“, която кореспондира с изисканото пано "Водопад“ на Мишел Летие. Предизвикателни с нестандартната си, но впечатляваща визия, са обектите на Йошио Хасегава, направени от хартиени опаковки и призоваващи към опазване на околната среда. Мариан Лондоно изписва недоизказани мисли, звучащи като дантелени приказки, чиято история продължава в инсталацията на Мишел Летие "Черни дантели“. Допълващи темата за природа и вселена, са светлинната инсталация на Джими Пуули "Слънчева долина“, ефирната скулптура "Луна“ на Мики Накамура и двата обекта "Жътва I и II“ на Норико Амано, разказват организаторите.
По думите им ненатрапчиво, но мощно, се вписва структурата на Жанин Де Раймекер "Кошмар“, която е откровен протест към консуматорството, контрастиращи с интимното си и уютно присъствие са произведенията на Шоко Фукуда "Прежда“ и "Крехкост“, а структурираната инсталация на Кийоши Инохара "Кокос“ фокусира вниманието с лаконичната си визия.