Покойният филипински диктатор управлява страната в Югоизточна Азия в продължение на две десетилетия, като управлението му е белязано от репресии, корупция и прахосничество, преди да бъде свален с бунт през 1986 г. Фердинанд Маркос старши умира три години по-късно в изгнание на Хавайските острови, САЩ.
На снимки, споделени днес от екипа на новоизбрания филипински президент, той полага букет цветя на гроба на своя баща в "Гробището на героите" в столицата Манила. Тленните останки на покойния диктатор бяха преместени там редом до тези на други филипински президенти през 2016 година, когато семейството му спечели дълга съдебна битка.
Преди това тялото на Фердинанд Маркос старши бе държано в хладилен мавзолей в родния му град Паоай, в северната част на Филипините, докато сегашният президент Родриго Дутерте не позволи то да бъде погребано с пълни военни почести.
"Младият Маркос е благодарен на филипинския народ за това, че му даде голяма изборна победа, и на своя баща, който е неговото вдъхновение през целия му живот и го научил на стойността и значението на истинското лидерство“, пише в изявлението на екипа на бъдещия президент, публикувано в Туитър. На една от снимките Фердинанд Маркос младши бърше сълзи от лицето си.
64-годишният Маркос получи над два пъти повече от гласове от своя основен съперник на изборите в понеделник. Той е посетил гроба на своя баща във вторник.
След зашеметяващия си изборен триумф Фердинанд Маркос младши обеща да работи за всички хора и призова света да го съди не по миналото на семейството му, а по това какво ще направи по време на своето управление.
При диктатурата на Маркос старши (1965-1986 г.), семейството и приближените му са натрупали по незаконен път богатство на стойност около 10 милиарда долара, установи назначена от правителството комисия. Десетки хиляди заподозрени комунистически бунтовници и политически врагове са били хвърлени в затвора, пребити или убити, отбелязва Ройтерс.
Фердинанд Маркос младши винаги e възхвалявал своя баща. Той го описа наскоро като държавник и "политически гений", а управлението му - като "златна ера" за Филипините.