В националния регистър в момента фигурират имената на около 3000 медиатори, посочи Савова. По думите й организациите, които активно обучават такива специалисти, в страната са приблизително 10. Позицията на Савова е, че през последните 5 години медиацията става все по-популярна сред българите. Тя уточни, че хората вече знаят, че преди да влязат в съдебната зала, могат да разчитат на медиатор. Има много случаи, когато при развод психолози насочват родителите към медиатор, тъй като не могат да работят с децата, докато възрастните са в остър конфликт, обясни Савова. По думите й не са малко вече и търговските дружества, които също търсят този подход, защото знаят, че ефективността на работа пада, когато има нерешени проблеми. "Замитането" на конфликтите не е добър вариант, тъй като обикновено ескалират, обясни Савова. И уточни, че в момента институтът, който ръководи, работи активно с компании от IT сектора, които искат да обучават хората си.
На въпрос дали у нас трябва да се въведе задължителна медиация по определени казуси, Савова посочи, че това е въпрос на добро планиране и създаване на правилна инфраструктура. Задължителната медиация изисква във всяка област да има центрове, които да са достъпни, добре оборудвани и да разполагат с медиатори с различна специализация, обясни Савова. Нейната лична позиция е, че медиацията трябва да бъде процесуална предпоставка. Има спорове – семейни или свързани с етажна собственост, когато е добре първо да се мине преговорен процес и едва след това да се влезе в зала, обясни експертът. По думите й това е валидно и за междуфирмени конфликти, включително когато едната страна е застрашена от фалит.
Ако повече спорове се разрешават чрез медиация, натовареността на съда ще бъде облекчена, смята Савова. По думите й по-важното е обаче, че докато в съдебната зала винаги има спечелил и загубил, когато страните постигнат доброволно споразумение, те са готови да го изпълняват и то в определените от самите тях срокове.