Както БТА информира, на 9 май Вселенската патриаршия призна православната църква на РСМ под името Охридска. "Приема в общение йерархията, дейното духовенство и нейния народ под ръководството на архиепископ Стефан на тази църква, изцелявайки раната на схизмата и поливайки с масло и вино раната на православните братя", е записано в решението на патриаршията. В документа от вчера като име на тази църква се признава "Охрид", което означава района на нейната юрисдикция само в границите на РСМ.
Това решение засега само премахва наложената схизма и казва, че тази църква, която досега беше под схизма, т.е. под забрана, да се отслужва заедно с нея светата евхаристия, може вече да се служи с нейните йерарси, с нейните свещенослужители, обясни доц. Нушев. Но, добави той, това все още не е окончателно оформяне на нейния административен статут - дали ще е автокефална, дали автономна, тъй като в този акт се насочва последващото регулиране на нейния статут да стане с преговори със Сръбската православна църква.
Така че можем да кажем, че това е една първа стъпка в придаване на каноничен статут на тази поместна православна църква, обобщи преподавателят в Богословския факултет. И разясни - когато някаква православна общност или йерархия се намира в схизма или в разкол, тя все още канонически не е призната за поместна църква от другите съседни, братски православни църкви.Според него Българската православна църква трябва със свое решение да приеме и да реши дали да започне да извършва съвместно богослужение с клириците на Православната църквата в Северна Македония. Да изчакаме и да видим как ще се възприеме, да видим какви ще са реакциите на официалните ръководни тела на поместните православни църкви - архиерейските събори или светите синоди - възможно е някой да оспори това действие и да не признае правото на Вартоломей да решава този спор, посочи още Костадин Нушев.
Според него решението е направено така, че да даде възможност и на другите църкви, на първо място Сръбската, да го признаят и да започнат общението. Ако се окаже, че някой не признава тази първа стъпка, ще се стигне до последващо издаване томос и тогава процесът ще се доближи до модела на украинската църква, защото ще се окаже, че само това е единственият начин да се уреждат спорове и да се учредяват нови поместни автокефални православни църкви.
В момента в православието има известни спорове как трябва да се разрешават казуси, свързани със схизма и прекъсване на общението, каза Нушев. Той добави, че на Вселенската патриаршия се гледа като на най-авторитетния патриаршески престол, който има авторитета да разрешава такива двустранни спорове. Тогава се пристъпва към т.нар. апелация - една от страните в даден спор, както в случая непризнатата църква, се е обърнала към Вселенската патриаршия с молба да се произнесе по спора. В случая вселенският патриарх упражнява това свое право да бъде арбитър и казва по-натътшните административни въпроси да се решат на двустранна основа със Сръбската църква. И това вече ще бъде въпросът за автокефалията, защото Сръбската църква може да каже - приемаме, че не е схизматична, но не искаме да е автокефална, а да е автономна, в нашата орбита, поясни доцентът. Тогава, според него, другите могат да кажат, че пък те иска да са автокефални и спорът ще продължи и е възможно, вече като призната канонична църква, отново да се обърнат към Вселенската патриаршия, за да получат и томоса за автокефален статут.По думите му някои наблюдатели смятат, че това решение е изпреварващо, защото другата възможност щяла да бъде процесът да се върне отново към Сръбската църква, която да го реши без намесата на Вселенската. Цели е да се даде тласък за решаване на въпроса, отбеляза Костадин Нушев.