Предложението за това е на Факултета по славянски филологии с подкрепата на Факултета по класически и нови филологии.
Ана Бландиана, чието рождено име е Отилия Валерия Коман, е румънска поетеса и есеистка, считана от мнозина за най-голямата румънска писателка на XX в. Родена е в Тимишоара. Баща й е свещеник, който по време на комунизма прекарва години в затвора. Затова клеймото “неблагонадеждна” и окото на тайните служби ще следва Ана Бландиана до падането на режима през 1989 г. Тя дебютира на поетическата сцена през 1959 г., като тогава си избира и псевдонима, свързан с родното село на майка й, с който ще стане известна. Деканът на Факултета по славянски филологии доц. Бойко Пенчев изтъкна, че Ана Бландиана е познато име в България още от 1986 година, когато се появява първата от седемте й книги, преведени до днес у нас. Още тогава тя се утвърждава като поет с оригинални образи и идеи, с които насърчава свободомислието и демократичния избор. Макар и в условия на идеологически контролирано книгоиздаване у нас по това време, благодарение на издателите и на младата тогава Румяна Станчева, днес професор по румънска литература и сравнително литературознание в Софийския университет, в престижната колекция ,,Поетичен глобус“ на издателство „Народна култура“ е публикуван антологичен подбор на стиховете на Бландиана под заглавието „Сън в съня“ - и то по времето, когато тя е лишена от право да публикува в страната си. Причината за това са четири нейни стихотворения в сп. “Амфитеатру”, които след забраната им се разпространяват в препис на ръка.
Доц. Пенчев припомни, че от дебюта си през 60-те години на XX век до днес Ана Бландиана е отличавана многократно в Румъния и по света. Тя е получила Наградата на Съюза на румънските писатели от 1969, Международната награда Хердер, Виена от 1982 г.; Наградата „Европейски поет на Свободата“, отредена й през 2016 г. в Гданск, Наградата на Тръста Грифин - за поезия и като влиятелна политическа личност, Торонто от 2018.
След промените в Румъния през 1989 г. Ана Бландиана се включва активно в обществено-политическия живот. Заедно със съпруга си (вече покойник) писателя Ромулус Русан, създават Фондация „Гражданска академия“, чрез която организира изграждането на Мемориала на жертвите на комунизма и на антикомунистическата съпротива.
Доц. Бойко Пенчев припомни в словото си, че след излизането на български език на стихосбирката „Сън в съня“ през 1986 г. присъствието на Ана Бландиана в България продължава с книгата за деца „Случки в моята градина“ (1986 г.). Парадоксално, в самата Румъния тази детска книга е била възприета като подривна и иззета от книжарската мрежа, тъй като в лицето на котарака Арпаджик хората виждат безмилостния диктатор Чаушеску. Поетесата във връзка с това отново се оказва забранен автор - през 1988-89 г.
Деканът на Факултета по славянски филологии изтъкна, че макар и винаги да се чувства главно поет, Ана Бландиана е автор и на един роман. Пише го повече за себе си, във време, когато е забранен писател в своята страна, в края на 80-те години на XX век. Романът „Чекмеджето с аплодисменти“ е публикуван след 1989 г. и възторжено приет от критиката, която го определя като роман-фуга. „На български той бе издаден през 1999 г., а няколко години по-късно имахме удоволствието да се насладим и на нейната антология с поезия и есета „Коридори с огледала“ (2005), за чийто превод Румяна Станчева получава наградата на Съюза на преводачите в България“, каза той и допълни, че писателският глас на Ана Бландиана, в автентичното му художествено звучене, имахме възможност да чуем и прочетем в интегралното издание на новите й стихове в сборника „Отлив на смисъла“ (2010 г.).
Последната, засега, книга на Ана Бландиана на български е сборникът „Имитация на кошмар“ (2020 г.). Това са фантастични разкази, публикувани в Румъния въпреки затрудненията на цензурата в края на 70-те и началото на 80-те години. Това е фантастика, която си служи с абсурда, със сюрреалното, но и въвлича в реални житейски перипетии и буди чувство на бунт срещу всяко ограничение и несправедливост. „Когато започва да пише, Ана Бландиана има вече оформен възглед за света. В неговата основа е императивът за отстояване на свободата на човешкия избор. Както казва самата тя в книгата „Коридори с огледала“, „Бленувам за момента, когато няма повече да съм задължена нито от силните да бъда за, нито от съвестта си да бъда против, когато ще мога да си позволя върховната свобода на безразличието“. От тази позиция в творчеството си Ана Бландиана създава литературно пространство, в което можем да усетим и лирика, и мислителя. Подобна спойка вълнува и внушава, не оставя никого спокоен“, каза накрая доц. Пенчев.
Той допълни, че за Факултета по славянски филологии, в който се преподава румънска литература и румънски език в специалност „Балканистика“, е изключителна чест, че Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" единодушно реши да удостои е почетното звание "доктор хонорис кауза“ писател с подобно значение за литературата и обществено присъствие в Румъния, на Балканите и по света. Предложението беше инициирано от катедрата по Общо, балканско и индоевропейско езикознание към факултета и подкрепено от Факултета по класически и нови филологии, където също се преподава румънска литература в специалност „Румънска филология“. Заместник-ректорът на Софийския университет акад. Николай Витанов удостои Ана Бландиана със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.
Ана Бландиана произнесе академично слово на тема: Poate poezia salva lumea? („Може ли поезията да спаси света?“). По думите й поезията е била мястото, където са устоявали последните молекули на свободата, а читателите се опитвали да ги вдишат и да се спасят, едновременно интелектуално и духовно. Защото, за разлика от други форми на изразяване, поезията има за основен инструмент метафората, това сравнение, в което липсва един термин, а читателят може да си го представи, като по този начин бъде преодоляна цензурата. Фактът, че в продължение на цели епохи поетите са продължили да пишат стихове и хората са продължили да ги четат, да ги учат наизуст и така да се чувстват по-добри и по-изпълнени с вътрешна светлина, е достатъчен отговор на въпроса дали поезията може или не да спаси света отбеляза Бландиана и припомни, че олимпиадите в древна Гърция, по които са изкопирани сегашните, са съдържали и състезания за поезия.