Сини вратовръзки и сини рокли, знакови дамски шалове и непрекъснато вдигнати телефони за снимка. И диалози, които лесно преливат от един език на друг. Изобщо хора, които искрено се забавляват. „Честита годишнина, честит празник!“ - така се поздравяваха пътниците на кораба „Русчук“ вчера.
Шестима посланици - на Белгия, Естония, Италия, Испания, Франция и Литва и дипломатически представители на 12 държави направиха речен рейд в Деня на Европа от Русе. Всъщност точно толкова бяха държавите на Европейския съюз, когато България тръгна по европейския си път преди много години. После станаха повече. А преди 15 години България и Румъния се присъединихме към тях.
Малцина журналисти откликнаха на поканата да се включат в символичното европейско пътуване. Малцина вероятно могат да си позволят лукса да се откъснат от вибрантното новинарско всекидневие, за да потърсят още един поглед - на другите към нас самите.
„Инициативата на Международно дружество „Елиас Канети“ се роди още преди година и сега се радваме да ви приветстваме при нас“, призна председателката на дружеството проф. Пенка Ангелова. Тя вече 30 години е истинско олицетворение на европейска звезда върху синьото знаме - доайен на европейската интеграция, що се отнася до Русе.
Министър Събев знаел,
че расте на изток от Рая
„Аз израснах в този град, работих на тази река, и сега като представител на държавата се вълнувам, че тъкмо на реката отбелязваме празника на Обединена Европа“, каза патронът на събитието - министърът на транспорта Николай Събев. „Когато растяхме тук по брега, знаехме, че се намираме на изток от рая. Днес още по-силно са ни нужни европейските ценности, които ни обединяват“, допълни Събев.
Той не пропусна да отбележи, че Европа осъжда безумието на войната, която е само на 500 километра от нас - всъщност, с типичен речен професионализъм уточни - на 495-я километър от нас.
„Европейският съюз не може да бъде завършен без Молдова и Грузия, защото светът вече не е същият, а мирът и свободата не са просто думи, а истински необходимости“, подчерта румънският дипломатически представител Каталин Радой, който извини посланичката си, че не може да присъства в момента в Русе.
Да опознаваш другите
значи да ги приемаш
Идеята на събитието, организирано със съдействието и на Община Русе, на областната управа, и на Министерството на транспорта и съобщенията, беше да даде възможност на дипломати и домакини да общуват помежду си, да разберат повече едни за други.
Хиляда студенти са завършили до момента европеистика в Русе, каза на дипломатите доц. Мими Корнажева - една от основателките на Интеруниверситетския Европа център, от който започна първата такава специалност в България. Много преди да можем да се движим свободно през границите.
Знакови огранизации като Асоциацията „Еврорегион Данубиус“ от румънска страна добавиха щрихи към картината на трансграничното измерение.
„На късмет е, кажете им:
на голям късмет е по моста да мине влак, когато корабът минава под него“
Това пък е реакцията на капитана на „Русчук“ Тодор Калоев. „По няколко пъти на ден минаваме с кораба под моста, но съвпадението е рядко“, обяснява речният вълк с черен костюм и блестящи нашивки.
„Тук Дунав е по-широк, реката е толкова красива с нейните пейзажи, сигурно сте много щастливи да живеете на брега?“ Въпросът ми задава посланичката на Ирландия в София. Нейно превъзходителство Мартина Фийни е имала дълъг мандат в австрийската столица, преди дипломатическият й път да я доведе в нашата. Пита ме, докато се опитват да си направят селфи с дипломат номер едно на Литва за Румъния - Виолета Мотулайте. „О, във Виена е по-лесно да има повече мостове, тук се вижда защо имате само два моста - при Русе и при Видин - просто реката е огромна“, коментира ирландката. И продължава да обяснява колко е хубаво да пътуваш по реката, да се наслаждаваш на картините, които минават пред очите ти.
„Чувала съм, че тук имате много природни резервати край Дунав - тук има страхотен потенциал. Много красива страна - и очевидно изключително хубав град“... Пита за островите, за взаимоотношенията с румънците... Дипломатите винаги са непрестанно любопитни - непрекъснато разпитват за всичко. „Министрите ви казаха, че ще изградят пет моста на Дунав между двете страни, дали ще стане?“ - даже и това питат.
Виолета Мотулайте идва от Букурещ с ясна цел - да намери торта „Гараш“, за да я занесе в Румъния.
„Четох, знам, че торта „Гараш“ е типичният сладкиш на Русе
Тук е измислен, от Коста Гараш, бил е в Австроунгария и после пренесъл тайнството тук. Има ли малки пекарни в Русе, където я правят на място?“ Това направо го разказва на колежката си по дипломатическа линия от Ирландия. И разговорът минава в полето на рецептите и тръгва да уточнява приликите и разликите между сладкишите на Европа. Всъщност това свързва хората - всекидневието, вкусовете, знанието едни за други.
Докато всичко това се случва, приятелите от Русенската художествена галерия дълго време се опитват да хванат вятъра, за да издигнат хвърчило. Няколко не твърде успешни опита предизвикват министъра на транспорта да хване въжето в свои ръце. Задачата се оказва доста предизвикателна и
шарената конструкция финишира с гръм и трясък на долната палуба на кораба.
Строшената чаша на германски дипломат не предизвиква нищо повече от няколко шеговити забележки.
„О, вижте! Надписът на катера на граничната полиция е на български и на немски език! Само на немски“, възкликва икономическия съветник в посолството на Германия в София. След малко - защото за пръв път се вижда с домакините си, пита проф. Пенка Ангелова - говорите ли немски? Говори го, и още как, понякога така го говори и го мисли, че чак българският й страда, коментирам. Наум, естествено. На глас казвам това, в което вярвам - че Пенка Ангелова е истински европейски човек. Като тези, които сме на борда. Депутатите Калин Иванов и Рена Стефанова и те май сега я откриват. Надяват се да станат приятели.
„О, и ние ще дойдем отново, сигурна съм. Ще доведем и децата - Русе изглежда толкова спокоен и добър за деца!“ Признанието идва от Лиди Морис - съпруга на белгийския посланик Фредерик Морис. Дамата е невероятно красива, с чудна осанка, а говори със стеснителна усмивка. „Ще дойдем пак, Русе ми харесва, защото има излъчване и пленява хората“.
Дипломатически признания или искрени комплименти? Преценете сами, но винаги е интересно, когато срещнеш друга, различна гледна точка. Във всички отношения - към нас, към мястото и времето, в което живеем.
На финала домакините обещават след пет години същата разходка да стигне до делтата на Дунав. Великата европейска река, която ни свързва. И която тече, без да се интересува от границите и времето.