Сред тях са намиране на баланс между действията по климата, модернизацията на промишлеността и справедливия преход в България, който да бъде постигнат чрез общите усилия на социалните партньори за привличане на високотехнологични производства, иновации и изграждане на вериги на доставки. Приемането на Национален план за справедлив преход, разработен на базата на съществуващите национални стратегии и свързаните с тях финансови механизми в тяхната синергия, е друго искане на КНСБ. Оттам настояват още за всеобхватни мерки в защита на работещите в предприятията, засегнати от този преход.
КНСБ посочва като важно и целевото изграждане на индустриални зони във въгледобивните региони, с оглед осигуряване на устойчиви възможности за заетост и качествени работни места. Синдикатът апелира за спазване на „принципа за партньорство“ и участие на синдикатите в проектирането, управлението и наблюдението на финансираните от Европейския съюз програми, предназначени за преход към нисковъглеродна икономика.
В заключителния документ от провелата се конференция КНСБ декларира, че ще се противопостави на всички опити за закриване на производства и работни места в прехода към нисковъглеродна икономика, без предварителни консултации със социалните партньори и без необходимата оценка на въздействие за справяне с негативните ефекти от това.
Относно Европейския стълб на социалните права КНСБ иска да се постави акцент върху качеството на заетостта.
„В сферата на заплащането на труда основен ориентир за реформи и усъвършенстване на политиките следва да бъдат Директивата за адекватни минимални заплати в ЕС и Директивата за равно и прозрачно заплащане между мъжете и жените“, смятат от КНСБ.
Оттам очакват изработването на механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) в България с два основни елемента: долен праг на съотношение на МРЗ към средната от 50 процента, който да осигури устойчив ръст на МРЗ. Периодично тестване на адекватността на размера на МРЗ, което да позволи поетапното й приближаване и достигане до „заплата за издръжка“, е друго искане на синдикатите.
КНСБ настоява и за адекватни обезщетения при безработица, право на които да имат всички полагащи труд, независимо дали са наети или самонаети лица.
В документа се казва още, че КНСБ се ангажира с активно включване при разработването на Плановете за действие по насърчаване на колективното трудово договаряне в рамките на прилагане на Директивата за адекватни МРЗ с оглед достигане 70 процента покритие с колективни трудови договори.
Конференцията на КНСБ премина в три панела, на които бяха поставени три от най-важните приоритета.
Във връзка със зеления преход синдикатът смята, че политиките на декарбонизация на българската индустрия могат да доведат до риск за конкурентоспособността на икономиката в краткосрочен и средносрочен план „поради значителните разходи за нови инвестиции, произтичащи от Зелената сделка.
По отношение на дигитализацията КНСБ настоява, че съществени предизвикателства възникват пред социалните партньори, колективното договаряне и социалния диалог на всички нива.
Относно европейския стълб на социалните права като инструмент за социален напредък, КНСБ отчита, че българските работници, особено представителите на групите в неравностойно положение на пазара на труда, имат ограничени възможности за финансиране на достъпа до учене през целия живот.