Иван Гарелов представя книга, свързана с личния живот и кариерата му

"Неизпратени писма до Маргарита" е най-новото заглавие от журналиста и медиен експерт Иван Гарелов, съобщават издателите от "Труд".
Книгата съдържа текстове, свързани с личния живот и кариерата на Гарелов. Изключително богата е на снимков материал от личния архив на автора, както и от архива на БНТ. Снимките проследяват дългогодишната му кариера като репортер и водещ, както и историческите му срещи с ключови личности като Ясер Арафат, Шимон Перес, Ориана Фалачи и редица български президенти, премиери, политици, светски личности.
Материалите в книгата са публикувани в редица български периодични издания "24 часа“, “Българан“, “Пари“, “Новинар“, “Труд“, “Ретро“, “България днес“, “Клуб 100“, “Стандарт“. 
"Обзеха ме спомени за моето юношество. Ще ти разкажа през какви вълнения преминавахме, дано ме разбереш колко съм изстрадал. Вероятно ще ти бъде много трудно, защото дреболии от бита като дрехи и други атрибути, по които си падат младите хора, за вас не са никакъв проблем - на пазара няма празноти", пише Гарелов в "Неизпратени писма до Маргарита" . 

"После като студенти нашите прозорци към света бяха изданията на БТА - “Паралели”, “По света”, “Лик”. Значението им бе неоценимо - тази информация липсваше, в което и да е от другите печатни издания. “Паралели” показваше света в снимки. На това списание дължа кариерата си в телевизията. По това време работех в БТА, а главен редактор на списанието бе Стефан Продев. Бях един от първите българи, които посетиха след войната Света гора (Атон) и Зографския манастир. Продев помести репортажа ми на двете вътрешни страници. Марко Семов го беше прочел и ме покани в телевизията", разказва още Гарелов. 
"По света" поместваше коментари от чуждия печат за политическите събития и беше първият ни учител по журналистика. А пък в "ЛИК" имаше прегледи и критики за културните събития и тенденции на Запад. Така ние знаехме какви са плюсовете и минусите на книги, филми, изложби, които не бяхме виждали и нямаше никакъв шанс да видим. Все е нещо. Освен когато се намесваха и коментари от предубедени български автори. Не съм забравил как В. Г., която бе главен редактор на “ЛИК”, принизи знаменития филм “Бони и Клайд” до елементарна реклама на гангстерите. Не се съмнявам, че такива критики е имало и в Америка, но за хора, които нямаха възможност да гледат филма, би трябвало да се даде една по-балансирана преценка", пише още Иван Гарелов.