Тази неделя предстои вторият, решителен вот на президентските избори във Франция. Ако спечели срещу лидера на крайната десница Марин Льо Пен, Еманюел Макрон ще бъде първият преизбран френски президент след Жак Ширак през 2002 г. Според анализатори новият мандат ще позволи на Макрон да придвижи напред амбициозните си планове за Франция и Европейския съюз.
Телевизионният дебат между двамата кандидати утре вечер се очаква с голям интерес. Счита се, че дебатът отпреди пет години е най-големият провал за льо Пен, затова подготовката ѝ за сегашния ще бъде особено важна.
Как се подготвят двамата кандидати за дебата - вижте във видеото
Колкото до предизборната кампания - на този етап изглежда, че Макрон вече не е толкова застрашен, колкото преди една седмица. Според социолозите разликата между двамата в момента е 9% и продължава да се увеличава най-вече заради смяната в стратегията. Макрон се насочи към избирателите на крайнолевия Жан-Люк Меланшон, който успя да събере 20%. Интересното тук, е че по-голямата част от електората на Меланшон са предимно млади хора - между 18 и 24 години.
Льо Пен се опитва да вземе и от гласовете на Мелашнон, и от тези на класическата десница (Ерик Земур). Самата тя се опитва да изглади образа си и да обясни, че вече не е крайнодясна, макар в програмата ѝ все още да фигурират доста крайни идеи - например натуализираните французи да нямат същите права като френските граждани.
Една от грешките на льо Пен на международната сцена е, че се е обяви за сближаване с Русия на фона на войната в Украйна. По принцип тя е за излизане от военното командване на НАТО и да се даде по-голяма тежест на ООН в този конфликт.
След като предизборната му кампания до първия тур бе главно посветена на войната в Украйна, в момента Макрон се опитва да обясни повече за своите социални и икономически реформи на французите. В международен план като че ли и европейските лидери изчакват резултата от балотажа, за да се даде тласък в отношенията с Украйна. Макрон е критикуван от френските медии за това, че не е отишъл в Киев като други евролидери. Той отговори, че би го направил тогава, когато ще има полза от това.
Макрон обаче непрекъснато използва войната, за да атакува Марин льо Пен за това, че тя беше в близки отношения с Путин, както и заради твърденията, че руски банки са финансирали предизборните ѝ кампании в миналото. В момента обаче корупционните скандали ѝ вредят повече, тъй като наскоро излезе доклад на ОЛАФ, който твърди че льо Пен партията ѝ са злоупотребили с европейски средства.
Традиционните партии във Франция главоломно загубиха доверието на избирателите - 57 на сто от французите гласуват за крайнолеви или крайнодесни кандидати. Това не е случайно - самият Макрон влезе в политиката и спечели предните избори с посланието, че не е ляв или десен, не е представител на класическите партии. Резултат от неговата политика е това, че класическите партии във Франция са фалирали и вече дълго време не могат да се съвземат. Явно класическите партии не могат да предложат решения за проблемите на гражданите.