Стефан Командарев за снимките на новия си филм „Ало“:Говорихме с истински телефонен измамник в Русе. Беше потресаващо

Стефан Командарев е световноизвестен български кинорежисьор, сценарист и продуцент. Роден е през 1966 г. Във филмографията му блести „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ по романа на Илия Троянов с близо 30 международни отличия. В момента снима трета част от филмова трилогия, започнала с „Посоки“ (2017) и „В кръг“ (2019). Проектът „Ало“ е подкрепен от Националния филмов център, програма MEDIA/Creative Europe, Eurimages и от немския фонд MDM.

Срещаме се в Русе часове преди екипът да се върне в Шумен, където е основната снимачна локация на лентата. Току-що е станало ясно, че друг негов проект: Made in EU - като сценарист заедно със Симеон Венциславов, е класиран за най-голямото ателие на Филмовия фестивал в Кан 2022 за търсене на партньорства и финансова подкрепа.

- Къде снимахте в Русе? 
- На терена на Дунавски драгажен флот - много благодаря на хората, които го управляват, че ни позволиха да снимаме там, локацията е невероятна! И на още едно място от другата страна на Русе - има един път, който свършва направо в Дунав. Свършихме чудесна работа!
- Филмът е с работно заглавие „Ало“ - повдигни завесата малко откъм сюжет, моля?
- Накъсо - това е историята на една пенсионерка, която е станала жертва на телефонна измама и филмът разказва какво се случва след това с нея. Виж какво доста ни впечатли - като дойдохме вчера в Русе и ни посреща новина: пенсионерка от Русе хвърли пари и бижута за 30 000 лева от терасата си. Начинът, по който е описана измамата, съвпада едно към едно с това, което е в сценария ни! Даже се шегувахме, че може да са намерили някъде описанието на епизода във филма, да са го прочели и да действат по него...
- Героинята е от Шумен и там се развива основното действие. Какво я води тук в Русе?
- Е, това вече не искам да го разказвам, защото ще изплюем камъчето. Както казваше Мики Манойлович като снимахме „Светът е широк и спасение дебне отвсякъде“ - е, па, купи си картица, иди во кино и гледай... 
- Известен си с абсолютно документалните сюжети и основи, които правиш в киното си. Говорихте ли си с много жертви на измамници сега?
- Тина Ивайлова - една ваша колежка журналистка, много ни помогна. Тя правеше разследвания на случаи с телефонни измамници и ни срещна с доста хора, всичко в тази посока си е супер документално.
Даже си говорихме и с истински телефонен измамник. Пак в Русе се случи. Беше потресаващо.
Ние знаехме какъв е този човек. Помолихме го да изиграе ролите. Той така ги играеше, че ние му вярвахме на сто процента! Разбираш ли? Тези приказки, че пенсионерите били глупави и наивни и затова се лъжат - изобщо не е така. Толкова добре измислена схема, толкова психологически изпипана е, че всеки може да стане жертва.
- А жертвите какви съдби имат? Само психологическият натиск върху тях ли е определящ?
- Всякакви съдби, професии... Аз бях шокиран да разбера, че на моята улица „Янтра“ в София живеел един от рекордьорите. Човекът, станал жертва на измама, не е толкова възрастен. Става дума за 600 хиляди евро, хвърлени на няколко пъти в рамките на няколко дни през терасата - или оставени до кофи за боклук... Има всякакви хора, никой не е застрахован. Надявам се, че с този филм по някакъв начин ще привлечем вниманието, защото феноменът продължава, каквито и усилия да се правят - семинари за превенция, кампании, просто тези измами продължават.
Като си говорехме с истинския измамник и го питахме какви пари най-често излитат през балкона, той каза, че най-често става въпрос за около хиляда лева. Пари, които възрастните хора обикновено са скрили в някоя книга за погребението си, за да не товарят младите. Това е потресаващо!
Този човек - измамникът, разбира се, вече беше излежал наказанието си, вече беше освободен.
- И какво, той вече не прави ли така?
- Ами той конкретно не може, защото почина от ковид.
- Кое е най-голямото предизвикателство в технологията на снимачния процес за този филм?
- Имаме много дълги и сложни кадри - по седем-осем минути дълъг кадър. Използваме много и всякаква техника. За един кадър 
дори се наложи камерата заедно с оператора да излети от третия етаж, да се приземи и да продължи
да следи действието. Това си беше сложно.
Снощи пък трябваше малко да светнем Дунав мост, защото се оказа, че тая основна връзка между двете горди членки на ЕС е тъмна, та тъмна. Седят едни лампички и осветяват себе си... Светнахме, стана супер. До момента сме доволни, има още няколко снимачни дни, не са леки, трябва да се справим.
- Кога да чакаме премиера?
- Много е сложно, защото зависим от световен дистрибутор, а и зависи той на кой голям фестивал ще успее да класира филма. Знаеш, в киноиндустрията е важно световната премиера да е на голям фестивал, защото там се случват нещата. Предполагам, че през есента ще сме готови. Най-големият кеф в цялата работа е, че целият филм се върти около нашата главна героиня, а снимаме с невероятна актриса! Ели Скорчева след 30 години не е загубила нищо, даже е натрупала много мъдрост и усет за киното и седи страхотно!
- Защо след 30 години?
- Тя след 1989 снима още 1-2 години. После се оттегли от театъра и киното, завършва друго висше образование, занимава се с други неща, така че реално - 30 години пауза. Ели Скорчева е невероятно истинска, макар, че и с нея, и с останалите актьори репетирахме месеци наред - това също оказва влияние.
- От целия процес на правене на един филм коя ти е най-любимата част: да снимаш на терен, да репетираш, да монтираш?
- Всичко е любимо, важен е крайният резултат. Но снимките са си приключение, въпреки че се трупа много умора. Ние сме по 12 часа със снимачния екип, всеки ден. Особено като почнем да обръщаме и да минаваме на нощни снимки - още по-уморително става. Но всичко това зрителя не го интересува - важното е какво ще гледа после на екран.
- Как се чувстваш като един от най-признатите български кинорежисьори?
- Изобщо не се чувствам. Нито като признат, нито като най-признат. Адски важно е човек да не се взема много насериозно, защото това е най-прекият път да започнеш да се излагаш. Това и на студентите се опитвам да го предам - всеки филм трябва да го готвиш и да го преживяваш, като че ти е първия филм в живота. И да си на хиляда процента вътре, да не разчиташ на опит, рутина или каквото и да било такова. Така че - гледам да седя далече от такива неща.
- Откога не си снимал в Русе?
- Е, от онзи прекрасен филм, който направихме заедно и с участието на Николай Ненов:
„Русенската кървава сватба“ си остана единственият исторически документален филм, който съм правил.
Но стана хубав, важен филм, имам прекрасни спомени оттук. И премиерата в Доходното беше прекрасна, беше претъпкано, имаше много живи наследници на хората, преживели историята на онази трагична любов (виж карето).
- Години след това хората искаха да гледат „Русенската кървава сватба“ още и още, да го имат на някакъв носител, по сантиментални причини...
- Ние го предложихме още тогава на БНТ да го излъчва - те се чудеха, маеха, после май го излъчиха. Качихме го в легалните платформи за гледане онлайн, където плащаш един-два лева и си го гледаш на воля законно, а не пиратски.
- Успяваш ли да опазиш филмите си от пиратски посегателства?
- Не, разбира се. В момента, в който филмът се появи в киното, или се излъчи по някаква телевизия, цъфва веднага в торентите. Аз това го приемам като все едно да ти разбият мазето и да ти откраднат велосипеда. Това, че торентите били сайтове за споделяне на не знам какво си - това е ала-бала. Като отвориш един торент - и виждаш веднага всичко. Тези сайтове печелят и то много добре - печелят, продавайки откраднати вещи. Това го няма никъде по света! Ако се опиташ да влезеш в торент в Германия, скоро след това ще дойдат властите и ще ти звъннат на вратата.
- Хората се оправдават, че са бедни и затова теглят от торентите, вместо да си плащат... 
- Ама българинът беше свикнал да отиде в кварталната видеотека, да си плати там едно-две левчета и да си гледа. Първо бяха видеокасетите, после дисковете - легално. Имаше направо клубове на киноманиаците, които се събираха, имаше някаква честност и законност за правата ни. Бяха страхотни места!
- „Ало“ е работно заглавие на филма. Така ли ще остане?
- Не. На монтажа ще излезе от някоя реплика, както винаги се случва. Стискайте ни палци всичко да мине както трябва!

 

Премиерата на „Русенската кървава сватба“ е точно 100 години след сблъсъците

Командарев снима „Русенската кървава сватба“ (2009), която оживява трагичната история на любовта между българина Юрдан и туркинята Саафет. Тя седи в основата на кървави сблъсъци между армията и гражданството, случили се на Сирни Заговезни 1910 г., които отнемат живота на 18 души. Случилото се на „Кървавите русенски Заговезни“ е от историите, които разчупват представата за миналото като поредица от битки. Сюжетът връща зрителите към една красива любовна драма на отминало столетие, белязано от характерния за епохата стил Шантеклер. Филмът се опира на етноложките изследвания на проф. Николай Ненов по темата, както и на исторически документи от акад. Георги Марков. Премиерата е точно сто години по-късно, на датата на събитието - 28 февруари 2010 в Русе.