Общинският съветник Дилян Саманджиев предизвика прецедент - след последната сесия преди лятната ваканция миналата година, която винаги е през август, не беше в Русе, а в Швейцария. Въпреки това при възможност участваше в заседанията на колегите си, а това възмути групата на СДС, която в началото на годината подаде сигнал до Общинската избирателна комисия с искане да се произнесе има ли основания за прекратяване на мандата на Саманджиев. Решението беше в негова полза и той запази мандата си, вече е в Русе и даде интервю за „Утро“ - първата и единствена медия, съобщила за решението му да поработи в чужбина.
- Г-н Саманджиев, нека да започнем отначало - защо решихте да отидете в Швейцария? Каква беше работата ви там и как стигнахте до нея?
- На 19 години бях във френският чуждестранен легион, след като завърших училище. Когато излязох от легиона, бях запазил познанствата си с бивши братя по оръжие, а като студент ми се налагаше да ходя в чужбина, защото се изкарваха добри пари. Аз имам сертификати за работа в Швейцария, във Франция и така след няколко години ми се обадиха с предложение за работа. Работата е дискретна, става дума за частна фирма, с която съм подписал договор за конфиденциалност. Тя е свързана с пътуване, въпреки че ковид се отрази и там, та беше малко по-ограничено. Когато постъпих, всички във фирмата бяха служили вече 10-25 години. Четох, че съм се занимавал с бусове, а аз нито съм бил шофьор, не че има нещо лошо в това, но
съм се занимавал с много специфична охрана
Имам разрешение от Министерството на сигурността в Женева, в Швейцария съм минал всички курсове. Но към момента имам временна виза, тъй като не искам да се установявам там. Всеки месец подписваме договор за 3 месеца, в момента съм прекратил договора ми, тъй като ми се роди дете.
- Поздравления за детето, нека поясним - това ли е причината да прекратите договора си?
- Не, договорът свършва и чакаш да ти предложат нови, а ти можеш да откажеш. Ако го направиш един-два пъти, вероятно ще спрат да те търсят, а някой път и няма как да откажеш - такава е етиката на работа там. На ниво сигурност Швейцария е много високо. Аз обаче не мисля да живея там, казал съм и на шефовете ми, даже и визата ми е временна. Нямам адрес там, постоянният ми адрес е в Русе. Там оставам или на хотел или в частни квартири на фирмата. Ние постоянно пътуваме, такъв е характерът на работата.
- В такъв случай приключи ли този ангажимент и ще имате ли друг подобен до края на мандата?
- За момента е приключил, не знам какво ще стане в близките 2-3 месеца. Когато имаш да изпълняваш договор, подписваш, цената е много добра и не може да се сравнява с нищо чисто финансово. Работата е много отговорна, има от екипа хора, които ги вземат направо в ООН.
Животът е странен, ако кажа сега не, а стане друго впоследствие? Не се знае, затова и не искам да конкретизирам
- Преди заминаването ви сте говорили с председателя на Общинския съвет Иво Пазарджиев, за да го информирате за ангажимента си. Как протече разговорът?
- Първо отидох да се посъветвам с адвокат, с преподавател по право, защото знаех, че депутатите, които са на заплата, за разлика от общинските съветници, могат да отсъстват заради различни ангажименти. Знае се, че имаше депутати, които не ходят в парламента през целия мандат, не че е правилно. В моя случай аз не питах никого, проверих законово как стоят нещата и когато отидох да говоря с председателя на Общинския съвет, му казах, че ще отсъствам по работа, понеже закона позволява отсъствие по обстоятелство „чужбина“. Подадох документи с копие на договора, визата, работната ми карта и това беше. Никой не ме е защитавал или покривал, просто аз знаех, че законово имам това право.
Имаше един казус преди време с вече покойния Ваньо Танов
който е отсъствал три пъти подред от заседание на Общинския съвет. В неговия случай подават сигнал, прекратяват мандата му, но се оказва, че той е пуснал уведомление до Общинския съвет на третия път и така е написан закона, че това го спасява. В тази връзка ме посъветваха да си подам това уведомление с всички документи и всичко да е изрядно.
- А консултирахте ли се с ръководството на групата на левицата за заминаването ви?
- Не съм се консултирал с тях, само ги уведомих за отсъствието ми. Казах само на Пламен Рашев директно. Не съм се срещал с никого, общинските съветници от БСП не знаеха кога ще участвам на комисии или заседание. Смятам, че човек трябва да е свободен да избира и когато има право, никой да не му се меси.
- Имаше ли в такъв случай притеснение или някоя остра реакция от левицата при положение, че вие сте 26-ия глас в управляващото мнозинство и това прави участието ви в заседания ключово?
- Всеки си има личен живот, но ги разбирам и тях. Аз в крайна сметка съм от новото поколение политици. Не сме имали проблеми. Един път имаш шанс за такава работа. Може би от тяхна гледна точка е имало някакъв дискомфорт, но да ви кажа,
когато вкарваш точка или предложение в Общинския съвет и те са полезни истински за хората - минава
Ако е вкарано нещо политизирано, тогава не минава, но ако мотивите са добри, точката винаги се приема. Аз така се изненадах, когато предложих за детския спорт подкрепата да се покачи от 30% на 50% от бюджета за спорт и всички гласуваха в подкрепа.
- Не смятате ли, че трябваше да оповестите за отсъствието си не само на Пламен Рашев или на Иво Пазарджиев, но и на обществеността? Бихте ли подходили по друг начин в комуникационен план, ако можете да върнете времето назад?
- Аз съм казал и на кмета Пенчо Милков в частен разговор, че заминавам. Те знаеха, просто не знаеха кога ще тръгна. А за публичното пространство - знам общински съветници, които са отсъствали, през миналия мандат особено. Може би още не съм свикнал с този тип отношения с обществеността. Аз смятам, че трябва да помагаш с политиката, така влязох в нея още като студент - с желание да дам нещо от себе си. Общински съветник съм, да, но не съм обвързан по начина, по който е изпълнителната власт.
Общинският съветник има по-свободен статут, той може да работи, да отсъства, да пътува
Може би съм направил грешка, че не съм съобщил публично, за да знае обществеността, но не съм направил нищо незаконно, така че няма смисъл да коментирам нападки по мен.
- Казусът с вашето отсъствие от Русе и България неведнъж беше повдиган в Общинския съвет от колегите ви от опозицията. Защо никога не отговорихте? Как може да се тълкува това нежелание да влизате в диалог - мълчахте, за да не се разпалват страстите или защото не ви интересува мнението на опозицията?
- На последната сесия ми се раждаше дете. Колеги са разговаряли с мен, дори и такива, които не са от моята партия, които ми казват - „Няма смисъл, излязло е решение на ОИК“ и те са прави, защото останалото ще стане махленска разправия.
Няма смисъл пак да се обяснявам, аз никога не бих коментирал личния живот на някой друг от Общинския съвет, ние сме колеги
Да влизам в някакви такива диалози, да се оправдавам, при положение, че те не знаят детайли, няма смисъл. Четох в сигнала, че съм с отличителни знаци на униформа, а аз нямам униформа. Не знам дали втори път ще направя тази стъпка, имам две деца, жена ми е тук в Русе. Бих говорил с тях в частен разговор.
Когато излязоха първите две статии, много по-възрастни и опитни колеги ме посъветваха да не се занимавам, че това са махленски тактики. Аз нямаше какво да спечеля, ако вляза в обяснителен режим, аз смятам, че политиката не се меси в личния живот на човек.
- Вярно е, че ОИК излезе с решение във ваша полза, но въпросът за отсъствие ви е повдиган от общински съветници месеци преди това.
- Благодаря на част от опозицията, които писаха, че няма основание този сигнал. Аз нямам какво да крия, всичко е ясно посочено по закон и аз в съобразност със закона съм постъпил. Много е лошо за някои хора от старите политици, които си мислят, че светът се върти около тях и извън Русе няма нищо. Аз ги разбирам частично, но не мога да се съглася с тях.
Човек трябва да е малко по-здраво стъпил на земята и да си гледа в своята паничка
- Обстоятелствата позволиха да съчетаете работата в чужбина с онлайн провеждането на сесиите и на заседанията на предхождащите ги комисии заради пандемичната обстановка. Ако тези мерки не бяха въведени, как щяхте да процедирате, какво щяхте да изберете - местната власт или договора в Швейцария?
- По решението на ОИК което излезе, аз знаех, че щом така се е процедирало с Ваньо Танов, няма как при мен да е по-различно. Аз съм повече фен на историята, не на правото, но правя това, което е по закон. И да не бях участвал в комисиите и сесиите, според мен нямаше да има последствия.
Може би някои точки нямаше да минат, но аз не съм се и консултирал с никого как да гласувам, винаги самостоятелно съм вземал решения
Не сме се чували с председателя на групата на БСП в Общинския съвет Иван Иванов, те не знаеха кога участвам. За това ми бяха много странни обвиненията за кворум - че съм се разбирал с някого, а реално никой не знаеше кога ще участвам, аз си се включвах.
- Казахте, че ваши колеги са се свързали с вас дори и от опозицията. Какви отзиви ви дадоха те?
- От лични разговори някои ме питаха защо не съм останал в Русе. Други ми казаха да не влизам в обяснителни диалози, защото не правя нищо противозаконно. До голяма степен ми казаха да не се занимавам с глупости - даже хора, които не съм очаквал.
- Силният аргумент във ваша полза е, че законът не предвижда подобна ситуация, като в ЗМСА не се уточнява местоположението на един общински съветник по време на заседание. Вие се позовавате на закона, по същество законите са основани на морални принципи и ценности. Има ли морален проблем в случая според вас?
- Смятам, че когато не си направил нищо незаконно, значи е морално.
Моралът е плаваща величина, аз знам, че трябва да се спазва законът
Въпросът е да не си наранил никого, да не си обидил никого. Разбирам някой хора, но има технологии, глобализация. За някои може да е била неморална постъпката ми, но аз съм направил всичко според закона и за мен това е правият път. Моралът е просто много различен за всеки и във всяка област. А моралът за мен е облечен в законови рамки.
- За вас какъв е дългът на един общински съветник към Русе?
- Много колеги могат да потвърдят, че работата на един общински съветник не е само да отиде и да гласува, той трябва да разговаря и с хората.
Когато бях в Швейцария, пак съм разговарял с хора
Най-често са ме търсили за пътища, детски градини, за консултации. Общинският съветник трябва да съобщава, когато види нещо нередно. Много е обширна работата на един общински съветник. Които иска да работи, винаги може да е във връзка с гражданите с помощта на социалните мрежи. Всеки може да ти пише.
- Нека изясним още нещо. Вие влязохте в ОбС като представител на „Възраждане“, след това се разграничихте от тази партия и се присъединихте към коалицията около БСП. Член ли сте в момента на партия и ако се явите на следващите избори, в коя листа ще бъдете?
- Член съм на БСП, част съм от Младежкия областен съвет, предложиха ме за делегат на миналото събрание. Активно участвам в политическият живот. Аз чух различни неща, защо съм преминал в БСП, но това не стана изведнъж.
- Бихте ли изяснили защо се скъса връзката с „Възраждане“ и защо направихте този избор?
- Когато влязох във „Възраждане“, тя беше една малка варненска партия. С мои приятели се заехме в Русе, а ние бяхме още студенти. Харесвах много Минчо Христов, не знаех тогава, какви са им отношенията с Костадинов и как стои въпросът със субсидията. Първоначалните стъпки на партията бяха консервативно-лява политика, а аз съм привърженик на Франция, на техния модел - комунални дейности, ток, вода, всичко да е държавно.
След това обаче във „Възраждане“ започнаха да се веят руски знамена, а аз съм израснал в Европейския съюз
Имаха предложения за излизане от Европейския съюз, после излезе интервюто или по-скоро разследването за субсидията, която има „Възраждане“ /Костадин Костадинов обеща да дари партийната субсидия, а след това се появиха твърдения, че си е купил с парите къща във Варна и кола - б.р./. Нас тогава това не ни засягаше в Русе, защото ние събирахме всичко помежду си, плащахме сами флаери и прочие. После
имаше и реторика против турците, а на мен половината от семейството ми е с турски произход, образовани хора, лекари
Допълнително русенският клон изнемогвахме, един месец, когато е кампанията, винаги работата с медии изисква ресурси. Приятели започнаха да се обръщат към мен, защото когато правиш нещо, слагаш името си, а ние нямахме представа за субсидията, всичко си правехме сами. При което тези фактори за мен се събраха и казах, че не мога повече. Няма как да оплюя обаче тези хора, аз съм работил с тях.
Тогава аз се запознах с Асен Ласонин, за мен това е един много скромен човек, отдаден на лявата кауза. Оказа се, че в партията, в БСП, е пълно с много млади и свестни хора, с които имаме сходни виждания. Вторият човек, с който говорих, беше Пламен Рашев. С него говорихме 4 часа, той е един отворен човек. Това са двамата души, към които се обърнах. За мен политически е важна средната класа, те са гръбнакът на едно общество. Хареса ми БСП, защото има организация тази партия и на мен ми харесва, че там те избират по демократичен път, според качествата ти, а не защото си познат на този и онзи.