Преди десетина дни „Нетуоркс България“ и Фондация „Направи добро за непознат“ обявиха инициатива за подпомагане на бежанци от Украйна. Тя включваше безопасен транспорт до Русе, квартира, съдействие с разрешителни за работа и други законови изисквания, здравни застраховки и възможност да работят в кабелния оператор. Една от първите потърсили помощ е бежанката от Одеса Александра Осипенко.
- Как се казвате и откъде сте?
- Казвам се Александра Осипенко. Аз съм от Одеса. Работя в украинската железопътна компания. Бях в отдел за нови разработки. Заради войната ги преустановиха, но скоро ще ме включат отново да работя дистанционно, тъй като железницата е стратегически обект. Трябва да се анализира с какво разполагаме, какво ни е останало, за да контролираме превозите, евакуационните влакове.
- Как се оказахте тук?
- Тръгнахме от Одеса още на 4 март. Одеса е голямо пристанище, стратегически град. Твърде често имаше въздушни тревоги, трябваше посред нощ да будя децата и да бягаме в подземието да се крием. Не знаехме какво да очакваме, живеем на такова място, на последния етаж, близо до телевизионната кула и до военно училище.
Страхувах се за децата. Мъжът ми каза, че няма какво да чакаме и да изпитваме съдбата
а да заминем.
- А мъжът ви къде е?
- Работи, моряк е и в момента е зад граница. Вече половин година е на плаване, трябваше да се върне, но нямаше кой да го смени. Не знам кога ще може да се върне. Но работи, много хора останаха без работа, така че една неизвестност по-малко.
- Колко деца имате?
- Две. По-големият Артьом е на десет, скоро ще стане на 11 години. В момента учи онлайн. Две седмици бяха прекратени занятията, но сега ги възобновиха. Уроците им са по 20 минути, но все пак ги занимават. А малкият Артур е на три години, очаквам да тръгне на детска градина.
- А защо дойдохте в Русе, а не останахте, да речем, във Варна?
- Там е вече препълнено с украинци. Много е тежко с жилищата и наемите. А
в Русе ми помогна Фондация „Направи добро за непознат“
Видях публикацията им във фейсбук и ги потърсих. Намериха ми квартира, която в момента ми е безплатна. Помогнаха ми с вещите от първа необходимост - постелки, възглавници, посуда, хранителни продукти. Помогнаха ни и с информация. Момичето от фондацията - Виляна, ни помогна по всички въпроси - за документите, регистрацията, временната защита, за да бъдем тук легално. Да настаня детето в детска градина, да получим право на медицинска помощ, ако не дай боже се наложи.
- Как живееха украинци и руснаци в Одеса преди войната?
- Аз съм украинка, майка ми и баща ми са украинци.
Одеса е рускоезичен град, винаги съм говорила на руски, не съм имала каквито и да е притеснения
Никой не ме е гледал накриво. Работехме, правехме планове за бъдещето, стараехме се да си подобрим живота. Никакви проблеми между украинци и руснаци не е имало.
- А имате ли близки в Донбас и Луганск? Там как беше положението?
- Просто преди осем години руските военни минаха границата и завзеха властта. Разбира се, там живеят много руснаци, по-активно работеше и руската пропаганда. И хората се поддадоха на всичко това. Много хора избягаха оттам заради сблъсъците и престрелките, но даже тези, които там подкрепяха руската власт, кой знае защо избягаха в Украйна. Имахме много бежанци от Донбас и Луганск. Защото при нас все пак е по-добре, ние сме свободна страна. Човек може да изрази някакви политически възгледи свободно и никой няма да го вкара в затвора за 15 години, както е сега в Русия.
- Останаха ли ваши близки в Одеса?
- Да, имам брат в Одеса. Майката на мъжа ми също. Тя отдавна е пенсионер, но отиде да работи в кухнята, да готви за военните.
Тежко е там, не зная с какви думи да го опиша
В Одеса е относително тихо. Имаше обстрели от морето от руски кораби. Имам приятелка, която живее там в прибрежната зона. Било е просто ужас, при всеки гръм ти се струва, че е твоя дом. Тя и мъжът й не заминаха, защото нямат деца. Ако нямах деца, и аз също нямаше да замина, щях да остана. Но не исках да рискувам децата си.
- Как мислите ще свърши тази война?
- Не зная, иска ми се да е по-бързо защото всеки ден умират хора, страдат хора. Никой не вярваше, че такова нещо може да се случи. Аз също не вярвах. Мислех, че може да се води някаква икономическа война, да се спрат например някакви енергийни доставки, на нефт и газ. Но да се води война? Никой не вярваше. Събудиха ни в 5 часа сутринта на 24 февруари тези взривове, в Одеса също се чуваха. А как ще завърши? Не зная. Иска ми се да се прекрати всичко това.
Хора загиват, украинци, руснаци. А Мариупол? Там изобщо нищо не остана
В градовете около Киев също. Страшно е дори само да си представя какво става там.
- Ще се съгласят ли според вас украинците например да дадат на Русия Донбас и Луганск, за да свърши всичко?
- Вече много хора разбират, че ако дадем Донбас и Луганск, това няма да ни гарантира безопасността нататък. Преди осем години дадохме Крим без бой, защото не искахме да загиват хора. Те 8 години живеят под руска власт. Но това не ни гарантира нищо, ето Русия ни нападна. Путин иска Украйна да е демилитизирана, но това означава да се окажем съвсем беззащитни.
Това би означавало трети страни да гарантират нашата безопасност, но всички видяхме, че тези гаранции не струват нищо
- Какво мислите за Путин?
- Мисля, че е болен човек. Че дори не е човек. От него може да се очаква всичко, никой не знае какво е в главата му. Как може 30 години да е на власт и 30 години да не се показва над земята. Човек, който не цени човешкия живот, нито своя, нито чуждия.
- А за Зеленски?
- Той, разбира се, е смел и е лидер. Поддържа народа, всеки ден е с нас, нещо се опитва да реши, да договори, някаква помощ. Той никъде не избяга, остана.
- Имате ли близки, които оправдават действията на Русия и Путин?
- Моята свекърва има брат в Русия, живее на границата с Украйна, в Брянщина. С него едва ли вече ще контактуваме, защото нещата, които ни говори, са направо непостижими.
Казва ни „Вие потърпете още малко, ще убият всички нацисти и всичко ще бъде наред“
Какви нацисти, боже мой? Ти си идвал тук, видял си ни какви сме. Убиват всеки ден мирни хора, не нацисти. От какво ни освобождават? От нашия живот, от нашите домове. Да, у нас имаше корупция, но такава има навсякъде. Но моето поколение са млади хора, живели в постсъветско време, с други възгледи за живота. Разбираме кое е хубаво и кое е лошо.
- У нас също има хора, които оправдават Путин. Какво бихте казали на тях?
- Нищо не може да оправдае това, че загиват деца и мирни хора.
- Ще се върнете ли в Украйна след войната?
- Разбира се, ще се върна. Не планирам да остана тук. Там е брат ми, свекър ми е там, приятелите ми, всичко. Планирам да се върна и да помагам да възстановим нашата страна.
Скоро си купихме апартамент, правихме му ремонт по малко
Живеехме и планирахме, но сега тези неща изглежда толкова маловажни на фона на всичко, което се случва. Не се побира в главата такова нещо, как може да се случи в Европа, в 21-и век.
- Харесва ли ви нашия град Русе?
- Градът е много красив, чист е и си личи, че се развива. Всички, с които се срещнахме, се отнасят към нас много добре, съседите ни са много приветливи. Макар че нищо не разбираме на български, но разбираме, че ни подкрепят, става ни приятно. Каним се да обиколим вашите музеи, трябва да отвличаме някак децата. Всички тези тревоги се отразяват и на тях. Когато бяхме в Одеса, се стараехме да не говорим нищо пред малкия ни син, да не го плашим. Но
всеки път като завиеха сирените, той се втурваше към мене и викаше „Мамо, мамо, давай по-бързо, да се крием в подземието, сега ще има бомби“
Откъде е чул и разбрал това, не зная.
- Имате ли нужда от още нещо сега тук в Русе?
- Не, имаме покрив над главата, имаме какво да сложим на масата. Нищо повече не ни трябва. Това, което искам, е мир.