Световният ден на водата се отбелязва по инициатива на ООН, всяка година след 1993. Целта е да се привлече вниманието към важността и значимостта на водите. Тази година темата е „ПОДЗЕМНА ВОДА – ДА НАПРАВИМ НЕВИДИМОТО ВИДИМО“.
Подземните води са невидими, но въздействието им е видимо навсякъде. Извън погледа ни, под краката ни, подземните води са скрито съкровище, което обогатява живота ни. Почти цялата течна сладка вода в света е подземна. Тя обезпечава нуждите на питейна и битова вода, земеделие и промишленост, както и екосистемите. На много места човешката дейност прекомерно използва и замърсява подземните води, като в същото време подхранването е неодстатъчно за количественото ѝ възстановяване. Проучването, опазването и устойчивото използване на подземните води ще бъде от основно значение за оцеляването и адаптирането към изменението на климата и за посрещане на нуждите на нарастващото население.
В Североизточна България са развити двата най-мощни подземни водоносни хоризонти: Неоген-сарматски и Малм-валанжински. В тях залягат порови, порово-пукнатинни и пукнатинно-карстови води, които формират подезмни реки и басейни с голям обем. Някои от тях излизат на повърхността в речните долини, а други – чрез извори с определен дебит. В много случаи се налага дълбоко залягащите подземни води да бъдат сондирани на различни дъблочини, за да се използват.
НИМХ фиалиал Варна извършва ежемесечен количествен мониторинг на подземни и повърхностни води на територията на източна България. Следенето на състоянието и възможното замърсяване на подземните води в района се извършва от РИОСВ.
Районът на гр. Русе, по поречието на река Дунав, както и на югозапад и на югоизток от него, е облагодетелстван, тъй като разполага със значителни ресурси от подземна питейна вода. Най-големи запаси на грунтови подземни води в област Русе залягат в Побрежието (Бръшлянската низина) – най-обширната крайдунавска низина у нас, както и в речните тераси по долното течение на р. Янтра и в долнината на р. Черни Лом. Река Русенски Лом е забележителна като една от реките в равнинно-хълмистата част на страната с много висок дял на подземното (предимно карстово) подхранване.
Подземните води се изследват с различни методи – аналитични, лабораторни, полеви. Целта е установяване на техния произход, количество, динамика, воден баланс, температура, състав, състояние (замърсяване), пригодност за нуждите на водоснабдяването.
Най-големите ползватели на подземните води са и сред техните най-големи замърсители. Сред основните източници на замърсяване са градската канализация, замърсените повърхностни и речни води от бита, земеделието и промишлеността, замърсените почви, използването на торове и препарати в земеделието, депата и сметосъбирищата за отпадъци.
Малка част от подземните води могат да се използват пряко в питейно-битовото, промишленото и земеделското водоснабдяване за различните цели на водопотребление и водоползване. Друга част се нуждят от известно третиране чрез смесване с пресни води или озониране. Голяма част подлежат на пречистване с различни механични, химични и биологични методи, за да станат достъпни и подходящи за потребителите.
23 март – „СВЕТОВEН ДЕН НА МЕТЕОРОЛОГИЯТА“
През 2022-ра г. мотото на деня е „РАННИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И РАННИ ДЕЙСТВИЯ“.
През последните 50 години са налични повече от 11 000 съобщения за бедствия, свързани с времето, климата и водата. Подобряването на ранните предупреждения и поетите стратегии за намаляване риска от бедствия от 1970-та година до днес успя да намали с почти три пъти броя на смъртните случаи и пострадали хора. Екстремните явления се оказват водещ фактор за продоволствени кризи, разселване и миграция и социално-икономическа несигурност. В тази връзка СМО изготвя каталог на опасните метеорологични явления, чрез който да бъде предоставена статистическа информация за национална превенция. Увеличението в световен мащаб на броя горещи вълни, обилни валежи, суши и повишен брой тропически циклони от категории 4-5 се приписва на човешкото влияние върху изменението на климата.
Срещу всичко това обаче, в наши дни вече има и лъч надежда. Подобряването на технологиите и информацията, получавана от метеорологичните спътници дават възможност очакваните екстремни явления да се прогнозират все по-точно не само по район, но и във времето. В подкрепа на това е и все по-силната координация между институциите на регионално и международно ниво. Чрез приложенията на мобилните телефони информацията достига до все по-голям брой граждани и до все по-отдалечени райони. СМО отчита като недостатък факта, че едва 40% от членовете ѝ разполагат със системи за ранно предупреждение, но като успех в превенцията се отчита въвеждането на т.нар. „цветовѝ“ кодове и използването на имена на ураганите.
В международната система METEOALARM България издава предупреждения за очакване на опасно време от 2015 г. Използва се цветовата гама „зелено“, „жълто“, „оранжево“ и „червено“. Приносът на МО Русе в тази насока се изразява в своевременното щормово оповестяване на настъпването, протичането и спирането на различни по вид, интензивност, обхват и особености опасни и особено опасни метеорологични явления в района, съгласно утвърдени количествени критерии. Сред най-обичайните опасни явления в района на гр. Русе са интензивните и продължителни мъгли, обилните снеговалежи, силните и бурни ветрове, поледиците през зимата, както и интензивните проливни дъждове, гръмотевичните бури, градушките, шкваловете през топлото полугодие. Информацията за регистрираните явления се изпраща до събирателен център в София, където постъпват щормови съобщения от цялата страна, след което се обработва и част от нея се разпространява и в международен обмен. Данните се използват и в математико-статистически модели за пространствено-времеви анализ и прогнозиране на хода на атмосферните процеси. Изпраща се и предупредителна прогностична информация до местните органи на властта, някои институции, медиите и обществеността. Подпомага се дейността им по предотвратяване и защита на населението, стопанските субекти, транспорта и околната среда от предполагаеми неблгагоприятни последици при проявата на дадено явление.
инж. Иван Иванов, директор на НИМХ-филиал Варна
ас. д-р Емил Иванов, ръководител на МО Русе