Мисията на краеведа е да бъде летописец, възпитател и посланик на бъдещето, каза в интервю за БТА Божидарка Златарева, журналист и краевед.
Тя е автор на множество статии и книги за Разград. Носител е на наградата на Община Разград „Златен Пегас“ за значим принос в развитието на културата в града. Активната й краеведска дейност започва от разградската библиотека и продължава вече повече от петдесет години, а историята на културната институция я сочи като първия краевед, написал първите три краеведски библиографии.
Златарева сподели, че любимата й тема като изследовател е Разград и всичко, свързано с него. Новата й книга, която се очаква да излезе скоро от печат, също е посветена на родния й град. Изданието „Разград и автентичната сага на времето“ се състои от две части. В първата са събрани статии и очерци, писани по време на пандемията и публикувани в местния вестник, а другата е своеобразен календар, съдържащ събития и размисли, за които са писали някогашните вестници, излизали в Разград.
Божидарка Златарева каза, че цял живот се е водила от мъдростта - „Мисли добро, говори добро, прави добро“.
Следва цялото интервю:
Г-жо Златарева, професионалното ви битие е много богато. Кое запали интереса ви към историята на родния край и хората тук, как започнахте да правите изследвания и да ги описвате в множество очерци и статии, краеведски сборници и книги?
На 21 години, току-що завършила Библиотечния институт, започнах работа в Окръжната библиотеката в Разград. Какво видя в мене директорът на културната институция Веска Розова не зная, впрочем, досещам се, но тя ме назначи за методист и същевременно да бъда краевед. Като методист обикалях селищата на окръга, оказвах помощ на служителите в читалищните библиотеки и опознавах съвременния живот и хората. Когато не бях в командировка, прелиствах и описвах стари и нови вестници и книги, и се запознавах с живота и хората в миналото. В първия си публикуван разказ бях писала, че любимият ми град е Ваймар. Всъщност, постепенно разбрах, че моят любим град е Разград, а Ваймар беше младежка мечта. През тези години съставих първите три краеведски библиографии на библиотеката. Чрез тях направих първите си печатни изследвания на миналото на родния край. По-късно постъпих в окръжния вестник „Ново Лудогорие“. Продължих изследванията си, наред с пряката си работа. Участвах в не един и два краеведски сборника. Постепенно стигнах до извода, че журналистите са своего рода краеведи. Те вървят по следите на текущия ден, описват събитията му, но минава време и текущите събития стават история.
За вашите краеведски изследвания са нужни много знания, любознателност, търпение, ровене в стари документи и архиви. Лесно ли намирате интересуващата ви информация, има ли достатъчно източници, които са ви необходими?
С годините си създадох доста богат личен архив след задълбочена работа през отпуските ми в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Работя основно с периодичния печат, излизал в Разград от Освобождението до 1944 година. Освен това, с книги за родния край, със спомени и архивни материали. Една трошичка информация по определена тема да има – за мене е добре дошла. Така, трошичка по трошичка, събирам информация. Лесно ли я намирам? И трудно, и лесно, помага ми библиографската квалификация, знанията по справочно-библиографска работа.
С какви трудности сте се сблъсквали в изследователската си работа?
Трудности съм изпитвала главно от това, че разградската библиотека е сравнително неголяма, не е от тези, които дълги години са били депозитни и са получавали всички книги и периодични издания, излизали в страната. Ползвала съм и помощта на приятелка, която изпращах да ходи до големи библиотеки в съседни градове и така решавах проблемите си. Сега и интернет помага до известна степен.
На какви интересни случаи сте се натъквали при изследванията си?
Толкова са много, няма как да разкажа за всичките. Ще спомена за това, как един опозиционен вестник в края на XIX век е бил изяден в кръчма от герои на критична публикация. Вестникът, който се казва “Напредък“, води борба чрез словото с окръжния управител, който е „тъмен герой“ на своето време. И когато той си получава заслуженото – уволнение и даване под съд, вестникът устройва на жп гара Разград изпращане с участието на повече от 250 души, които дрънкат звънци и тенекии и скандират „Долу“. Или пък станалото с друг вестник - „Разградско слово“. По 9 септември, когато дошли съветските войски, някой наклеветил редактора му, че е буржоазен журналист. Когато войници отишли в квартирата му, видели, че в стаята му имало само връзки вестници, получавани на разменни начала от колеги от страната, пригодени за легло. Един от тях казал – „Какъв ти буржоа, това е пролетарий“. Този вестник по същото време е бил изгарян на клади, макар, че е бил независим.
Ще споделите ли коя е любимата ви тема като изследовател?
Любимата ми тема глобално погледнато е Разград и всичко, свързано с него. А иначе имам три предпочитани. Това са за разградския период на проф. Боян Пенев, за живота и дейността на първата българска поетеса Станка Николица Спасо-Еленина и живота и делото на нейния син Григор Попов. Той е борец за свободата на Македония, приятел на Гоце Делчев и П. К. Яворов, професионален актьор, приятел на Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, журналист, редактор на един от най-дълго излизалите седмични вестници в страната до 1944 година – „Разградско слово“.
Има ли тема, която сте започнали и сте се отказали да пишете?
Няма, защото си избирам теми, за които зная, че ще намеря информация и ще имам и желание, и стремеж да ги разработя.
Скоро ще излезе от печат нова ваша книга, бихте ли споделили за нея?
Новата ми книга е посветена пак на Разград. Изданието „Разград и автентичната сага на времето“ се състои от две части. В първата са събрани статии и очерци, писани по време на пандемията и публикувани в местния вестник „Екип 7“. Тематиката на някои от тях е актуална – стремях се да покажа как някогашните разградчани са се борили с извънредни и комплицирани ситуации във всекидневието си. За да докажа, че хората винаги са били победители над природните стихии, над болестите, над всички трудности, които животът е поставял пред тях. Втората част е своеобразен календар. Тя съдържа събития и размисли, за които са писали някогашните вестници, излизали в Разград. За всеки ден – от първи януари до 31 декември, от различни години. Така се дава представа за богатото съдържание на вестниците, както и за моменти от живота на хората. С издаването на тази книга ще отбележа 57 години, откакто се посветих на краезнанието.
Каква е мисията на краеведа и смисълът на неговата работа?
За мен краезнението е любов – осъзната и изстрадана. А мисията на краеведа, според мен, от една страна е да бъде летописец, защото открива пред читателите непознати или малко познати за тях теми, от които те ще научат нови неща. От друга страна, чрез написаното да буди обич към родния край, стремеж за работа за неговия просперитет. И от трета страна – да предаде това, което е открил и описал на бъдещите поколения. Или накратко – мисията на краеведа е да бъде летописец, възпитател и посланик на бъдещето.
Вашият житейски девиз?
Не съм се замисляла за девиз и все пак, като седна на масата да пиша, насреща ми на стената, наред с другите неща, има прикрепено едно пожълтяло от годините листче, на което с избледнели вече букви съм написала „Мисли добро, говори добро, прави добро!“. Смея да твърдя, че цял живот съм се стремила да изпълнявам тая мъдрост.