„Език прекрасен, кой те не руга/ и кой те пощади от хули гадки?“, пише Иван Вазов в Пловдив през 1883 година. А аз се сетих за дядо Вазов стотина години по-късно в Русе, докато четях заглавието на статия в русенските онлайн медии за „младежки хепънинг“.
Ето едно словосъчетание, което, признавам си, не мога да разбера. Очевидно става дума за някаква смесица, която българският и английският език са създали заедно. От английски език „happening“ би се превело буквално като „случващо се“ или „се случва“, но когато пред английския глагол се сложил прилагателното „младежки“, смисълът съвсем се губи.
Какво е това - ново издание на „Криворазбраната цивилизация“ през 21 век, но не от Добри Войников, а от младото българско поколение?
Не, не е това.
Обществена тайна е, че журналистите невинаги използват българския език в най-правилната му форма. В конкретния случай по-скоро се говори за някаква младежка изява или пък сбирка, среща и т.н.
Няма да влизаме в детайли какво са правили младежите от хепънинга. Това е само един от многото примери на думи или словосъчетания, които са една
особена смесица на границата между модерното и пародийното
Безспорно всеки език се изменя и това става както отгоре надолу, така и обратното. Политиците и държавниците насаждат в него уродливи гости /например неизтребимият класически пример „входирам“, „входиран“ в езика от вече забравената Искра Фидосова/. Но своя отпечатък оставя и разговорната реч, която през последните години все по-лесно пробива до официални трибуни и понякога оттам се говори като във фейсбук.
Явлението не е ново, формира се особен нов жаргон - дума с френски корен за общуване на неформален език в широкия мисъл или за социален или професионален /на шивачите, на зидарите, на учениците, на лекарите и т.н./ диалект от езиковедска гледна точка. Има и английска алтернатива - сленг.
Ще добавя още един личен момент, за да не останете с впечатление, че морализаторствам и лицемерно се изключвам от тенденциите. Като човек на 22 години постоянно ми се случва да търся български варианти на английските думи, които първи изкачат в съзнанието ми в непринудени и бързи разговори. Това не говори много добре за млад и четящ човек, но
съдейки по връстниците ми - въобще не е моя лична дилема
„Англицизмите са неприятна част от ежедневието ми, възпирам се да ги ползвам, понякога се сещам първо за думи на английски, но не на български, и се мъча да се изразя на родния си език, но сякаш смесвам двата езика. А мисля българския език за ужасно хубав и твърд“, коментира 23-годишната студентка по право Ангела Мунева.
Всъщност това е лингвистичен феномен, при който двама души, знаещи повече от един език, използват ту единия, ту другия, образувайки цели изречения в разговорната си реч. Ключовите думи тук са - „разговорна“ и „непринудена“ реч, защото в официална среда подобна реч най-малкото би предизвикала една силно иронична усмивка.
Освен това при използване на думи с английски произход понякога дори се губи връзката в комуникацията с по-възрастните хора, които в буквалния смисъл може да не разберат съвсем точно събеседника си. И това е често срещано разминаване между бабите и дядовците и техните внучета, които израстват в доминираната от английския интернет среда.
Неграмотни ли са младите?
Не, не са.
Въпросът не опира до грамотност.
Нека започна с това, че е трудно да бъде определен като неграмотен човек, който знае два езика, а често и трети. Проблемът е в липсата на дисциплина и разграничаването на съответните езикови среди, изискващи съответното адекватно поведение.
„Такива промени в езика са нормални, случва се и в други езици, не сме уникални. От друга страна, лошото познаване на майчиния език ни прави немарливи към речта ни и неспособни да се изразяваме на добро ниво, нещо, което официалната среда изисква. Безкрайното гледане на едноминутни клипчета или четене на „статии“ от по двайсетина реда ни карат да залиняваме, лишавайки ни от способността да се концентрираме. Учениците, според мен, не владеят достатъчно добро ниво на българския език, понеже не желаят или нямат достатъчно възможности да слушат и четат книжовен български“, казва Светлина Сачева, която е на 25 години и вече година преподава английски език в АГ „Гео Милев“.
„Учениците се затрудняват, когато трябва да формулират дори кратичко твърдение. Например
понякога се затрудняват, когато работят над нещо конкретно, свързано с текст, и трябва да отговорят точно и кратко на въпрос
по него. Аз пък се затруднявам понякога, защото не съм учила английски език. Понякога това ми създава проблем в общуването с ученици, както и при четенето на отделни статии, в които се използват конкретни думички“, казва Галина Гиндянова, учителка по български език с над 30-години стаж като преподавател в СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“.
Акцентирам отново - намирам използването на английски думи за приемливо в разговорната реч. Сред близки и приятели всеки има пълна свобода да избере как да се изразява. Въпрос на среда, претенции и вкус. А жаргонът, сленгът, постоянно се менят, те не са фиксирани. Нормално е на базата на някаква принадлежност конкретни групи да се опитват да намерят общ „кодов“ език помежду си, който създава близост у членовете на групата и по някакъв начин изолира от разговора външните хора. Обикновено групата се различава по възраст, пол, социална принадлежност и интереси.
„Английските думи бяха навлезли в разговорната реч още когато самата аз бях ученичка. Тогава това ставаше основно с използваните от децата обиди. Например не казваш на някого, че е смотан или безинтересен, а че е „бот“, „ламер“, разказва Светлина Сачева.
С времето обаче
започват да се създават побългарени думи
заемки от английският език, най-често глаголи. Достатъчен е само един пример - вездесъщото „лайкване“ във фейсбук. Звучи като кучешки лай, но какво да се прави - просто английската дума за харесване „Like“ на български се произнася така - лайк. Понякога пък чуждите думи се използват не с точното си значение и се получават пародийни изрази като „младежки хепънинг“.
Защо се случват тези промени в езика?
„В българския език винаги е имало такъв процес - когато нямаме конкретна думичка или използваме заемка, която буквално се превежда, или вземаме дума, която се подчинява на българския модел. При заемките в българския език /например „кино“/, нямаме български думи за тях, но при чуждиците имаме. Тогава идва въпросът защо трябва да е модерно, когато си имаме словосъчетание, с което да го заменим? Английския език е от така наречените езици „лингва франка“ - които улесняват общуването за хора, чиито родни езици са различни. В случая обаче става дума за умението да подбираме думите и аудиторията“, казва Галя Гиндянова.
И учителката по български дава следният пример, който й прави впечатление в ежедневието - използването на фамилиарното обръщение „ти“ към напълно непознати от персонала на магазини или заведения. Нещо, което е особеност на чужд езиков модел и не се свързва с българския, защото се приема като неподходящо и неофициално.
Дали това е маркетинг стратегия, невежество или липса на възпитание - остава неясно
Искам да завърша с примера, който моята учителка по български Галина Гиндянова винаги даваше, когато просто не ни идваше думата на български език /и това не е рядкост, когато интензивно се изучават един или два чужди езика/. Примерът беше с българския философ, учен, публицист и литературен критик Петър Увалиев, който през 1948 година емигрира в Англия, но до края на живота си през декември 1998 година „не престава да говори български език правилно и красиво“.
Впрочем помислете върху един от диамантите в неговото „Похвално слово за българското слово“: „Защото не аз говоря езика, на който ви говоря - езикът, на който ви говоря, ме говори“.