Кунчо Кунчев е управител на най-печелившото общинско дружество „Общински пазари“ от 2010 година насам и скоро спечели конкурса за нов мандат начело на предприятието. „Утро“ го потърси за разговор за визията му за развитието на пазарите.
- Г-н Кунчев, започвате пореден мандат начело на „Общински пазари“, как ще се развива най-печелившото общинско предприятие?
- Не планирам грандиозни проекти, а продължение на нашия работен процес. Искам да направим един пазар в „Чародейка Север“, един в „Дружба 3“, където теренът е по-труден. Нашата цел е да имаме пазар във всеки квартал.
- Разкажете малко повече за плановете ви за новите пазари? Можем ли да ги очакваме скоро?
- За пазара в „Чародейка Север“ към момента трябва да се премахне едно дърво от терена, като ние се задължаваме да засадим неограничен брой дървета, където ни посочат Община Русе, за да компенсиране.
И сто дървета да ни кажат, ще ги купим и ще ги засадим
А за този обект чакам отговор на писмото, което съм пуснал до Общината. Харесал съм място в квартала, но не предвиждам пазара за тази година, най-вече заради тока и водата, които трябва да се прекарат. Граждани вече изявяват желание да отворим пазара, но ние трябва да се погрижим предварително да осигурим там да има всичко нужно.
Както вече споменах, за изграждането на пазар в „Дружба 3“ теренът е малко по-труден. Харесал съм места, които стават за търговия, така че да е удобно на хората и наистина да ги посещават. При положение че последните три години има свободен избор за всеки частен инвеститор да направи търговски обект или търговска верига, както е случаят с чуждестранните, изборът на място не е лесно нещо. Например изборът на място за пазара в „Здравец Изток“ на обръщалото на Деветката /9 линия на градския транспорт - б.р./ не мина без сътресения. Хората трябваше да свикнат да минават през пазара, който допреди беше паркинг за стари коли.
Отнема няколко месеца
първоначално любопитството ги привлича, после свикват, но за да се случи това, ние сме се погрижили пазарът да предлага не само плодове и зеленчуци, а и всичко необходимо - разплащателен център, аптека, закуски, битови стоки. Този пазар се реализира по следния начин: правим консултация на пазара до кръстовището „Олимп“ и пристига един дядо, който пита защо не направим пазар в неговия квартал. Аз нямах други идеи тогава, но питах къде е това. „На обръщалото на 9-ката“, каза той и така се зароди идеята. Обиколих, видях, хареса ми място, поразпитах и пазарът е вече факт.
Имам още един проект за централен пазар с цяла група магазини. Например на кея, но там трябва да се уточни с Общината мястото, защото това не са лесни терени.
- Осигурени ли са средства?
- Има средства и в момента можем да започнем работа. За пазара в „Чародейка Север“ става дума за около 150 000 лева, но има и други планове.
Искам да стъпим и на Дунав мост, от една година движим това
Обектът ще представлява нещо като малък търговски център от няколко павилиона, чешма, тоалетни и отделно място за отдих. Най-трудното за нас и там не са средствата, а документалната част. Проектирал съм го няколко пъти, все още е за одобряване в Общината, защото трудно се уточняват терените там. Мястото обаче е ясно и остава само да ни разпишат документите. Ако от администрацията го сторят, до края на тази година можем да го направим.
- Какво е бъдещето на пазарите?
- Аз си имам проекти, които съм намислил, и те не са от тази година. Всеки проект се развива няколко години, преди хората да го видят построен. Например сладкарницата в „Здравец Изток“ е проект от 2018 година. Същата година направих 5-6 проекта, включително и за пазара на обръщалото на 9-ката, който беше готов през 2020 година.
- Едно голямо предизвикателство пред купувачите, но и пред търговците е повишаващата се инфлация. Какви са последиците от нея и как се променят цените - изпреварващо или догонващо?
- По-тежко ще е през лятото. Проблемът с цените на тока пряко се отразява и на пазарите. Когато производството е скъпо, няма как цените да не го последват. Затова хората се удивляват, че краставиците сега са по 6-7 лева. Има производители с оранжерии, които споделят, че използват пелети от слънчоглед. Ако доскоро са се предлагали за 100-ина лева, сега изведнъж цената им е скочила тройно. А те са направени от остатъците от слънчогледа, който беше събран още през лятото, когато цените на горивата не бяха такива, каквито са в момента. Има и такива фактори, които влияят. Строителството също се качи с 30%.
Също така,
който иска да си закупи българска стока, трябва да е готов да плати повече
В Турция например климатът е по-топъл от нашия и една оранжерия има по-малко разходи за отопление, за разлика от българските производители.
Бих казал обаче, че пазарната търговия по търговските маси е по-слабо засегната, защото производителите няма какво да продават още и съответно са по-малко засегнати. На пазара са търговците, които купуват и продават. Тези, които произвеждат и продават, имат стока март-април-май месец. В този период се залива пазарът с наши производители и мисля, че тогава ще се прецени скъпо ли е произведена стоката тази година заради инфлационната ситуация, или са успели да запазят цените.
- Споменахте, че лятото ще е проблемно, защо?
- Проблем на лято ще има с търговците на хранителни стоки. Тогава те имат много разходи за витрините, охладителните уреди.
Всяка година през лятото токът им е в пъти повече от зимните месеци
В тези условия няма как да не се усети тежко това. Като знам сметките за ток на някои производители, които са с хиляди, не знам как ще се отразят нарастващите цени на тока за тях.
Ние имахме сключен един много хубав договор с едно търговско дружество за продажба на ток, който нямаше как да е вечен и беше до ноември миналата година. Наемателите ни известно време не усетиха, че токът се е вдигнал. Сключихме договора през март месец, когато цените за ток не бяха такива. Търговското дружество кандидатства по обществена поръчка и нямаше как да развалят после договора с нас, защото глобата е от порядъка на 1 млн. лева. През декември месец дойдоха първите високи сметки за ток. Оттам минахме на подобни на борсата цени. Никой не иска да сключи договор на твърда цена в момента.
- Една постоянна тема е пандемията, тя как се отрази на пазарите и търговците в тях?
- Първоначално от Министерството на здравеопазването
дойдоха много противоречиви заповеди като например да се затворят всички кооперативни пазари, а такива няма в страната
Има общински, частни, друг вид, но кооперативни пазари няма. Ние стоим и се чудим. После стана ясно, че се имат предвид търговски маси и че магазините могат да работят, но една неделя пазарите в цялата страна седяха затворени, защото никой не разбра какво се има предвид. Тогава много наши търговци загубиха пари. 2020 година на Лазаровден /24 април - б.р./ вечерта издадоха заповед, че на другия ден трябва да са затворени всички цветни пазари. Ситуацията е следната обаче - който продава цветя в 8 вечерта, е заредил за няколко хиляди с цветя, които да продадат през седмицата. Това, което са купили за няколко хиляди лева, става на тор след 3-4 дена. Така някои хора загубиха за ден няколко хиляди лева.
Освен тези примери, свързани най-вече с някои административни неточности в мерките, на пазара нямаше проблеми от пандемията. Имаше разходи за предпазните мерки, които трябваше да се спазват, но пазарите излязоха на печалба. Нашият краен финансов резултат за първата година на пандемията 2020, беше по-добър от 2019 година. Разликата не беше фрапантна, но пак беше с повишение.
- Как се обяснява този растеж на приходите по време на пандемия?
- Имаше хора, които избягваха големите търговски вериги от страх да не се заразят. Предпочетоха нас, защото ние сме на открито. И търговците при нас направиха по-добри пари. Те са ми споделяли, че
друг път са продавали по няколко картофа на ден, а в началото на пандемията са идвали клиенти и са изкупували цели чували
В нея година наши наематели решават, че искат да оставят магазина, който ползват на пазара. Те знаят, че аз веднага го пускам под наем, но така са преценили. Аз пускам магазина с по-висока цена, веднага се взема, нищо че беше по време на пандемия.
Още една изненада в пандемичната обстановка, но и извън нея, бе много добра новината, че ледената пързалка пред Операта за първа година ни докара приход, а тя работи сезонно от 2017 година насам.
Стопанисвахме пързалката за първи път в периода 2020-2021 година. Знаехме, че е на загуба, и бяхме готови, че и ние ще сме на загуба. Постарахме се да запазим цените, условията и потърсихме да сключим договор на добра цена, въпреки че в България няма много избор. Излезе почти на нула. В никакъв случай не на плюс, но и не се наложи сериозно дотиране. Тази година обаче, за зимата 2021-2022 година,
ледената пързалката излезе на приходи за първи път
Направихме много промени, а за другата година имаме още идеи. Променихме минимално цената за наем на кънки нагоре, въпреки че много хора си купиха. Аз включително съм там през деня на работа, а вечерта с хлапетата. Не променихме цената на абонаментите. Но нямаше значение за истинските фенове на пързалката, идваха повече хора и приказните герои от фондацията „Русе - град на свободния дух“ бяха атракция.
- Как може „Общински пазари“ да помогне на търговците?
- Ако ние не бяхме полезни на търговците и те не ни бяха полезни, нямаше да има никакви взаимоотношения. Ние им даваме възможност да развиват производствената си и търговска дейност. Един русенски производител продава хляб в търговски обект на пазара, но той развива един път търговията в обекта и един път производството си, което е разположено на друго място. Това са чисто търговски взаимоотношения. Ние осигуряваме условия. Не може да се справим много добре с рекламата, защото няма как да рекламираме чужда търговска дейност. Нашата реклама е основно за пазарите. Да кажа, че днес има много хубави ябълки за лев, няма как да се случи, защото имаме 700 наематели, кой по-напред? Някой път правим фотосесии, пускаме снимка на витрина на някой точно определен магазин, който търговецът целия е украсил, но осигуряваме основно условията за търговците и постоянно ги обновяваме. За тях
един променен пазар винаги носи повече клиенти, защото хората са любопитни
Някой път подбираме наемателите така, че да са и регионални, хората да са свикнали с тях и да ги познават. По този начин развиваш производствата и техните фирми, малко по малко това е нашата регионална икономика. А същите производители не искат да дават стоките си в големите чуждестранни вериги.
- Може би непроменящият се фактор в търговския бранш е голямата конкуренция. Как се оцелява в такава среда?
- Имаше една статистика преди 5 години, че Русе е на второ място по изградени търговски площи на глава от населението. Русе обаче като покупателна способност не може да се сравни с Южна България, градове като София и Пловдив. Това ни поставя в една ситуация, в която конкуренцията не е малка - първо с всички частни инвеститори по улиците и отделно търговските вериги, които харчат милиони за реклама и промоции.
Не знам как успяват, по Закона за ДДС не може да продадеш един банан за 60 стотинки, освен ако не си го бракувал
Но го правят по някакъв начин за промоцията, за да може човекът да отиде и да си купи. При нас е обратното - който е дошъл на пазара, знае, че ще плати една определена цена, но ще си купи качество. За да произвеждаш плодове и зеленчуци за търговската верига, е нужно убийствено третиране с химикали. За да купи веригата от даден производител домати, трябва нищо да не се е приближило до тях, да са от такъв сорт, който да издържа на ровене, и да са с дебела ципа, както и да са всичките еднакви, все едно от фабриката са излезли. Това става само с химикали. При нас нещо, което е откъснато вчера, на другият ден е на пазара. Самият производител може директно да продаде на клиента си.
Конкуренцията я има. При нас примерно няма как на конкуренти цени да се предлагат цитрусови плодове, които са внос. При нас на конкурентни цени са промишлените стоки. Ако човек търси дрехи и обувки на добра цена, може да ги намери при нас. За плодове и зеленчуци цените са по-високи, но тогава човек заплаща за качество.
- Има ли идея за подновяване на фермерските пазари?
- Направих фермерски пазар през 2014 година, отделих специално място с търговски маси, осветено, направено и на закрито. Имаше възможност хората, които предлагат продуктите си, уикенда да донесат хладилните си витрини и да ги запазят при нас през седмицата, за да не ги разнасят. Специално за Русе обаче
клиентелата не възприе фермерските пазари заради цените
Например килограм биволски суджук за 100 лева, кашкавал за 25 лева през 2014 година бяха малко стряскащи за русенци. Друг фактор беше и че повечето ферми в Русенско спряха работа, след като им изтекоха европейските програми. Биволовъдната ферма, която споменах, вече не съществува. Но главното е, че нашите купувачи наистина не свикнаха с цените. Тези, които идваха при нас да предлагат стока, много по-успешно я продаваха във Варна, а там фермерският пазар беше на тротоара на една улица и не беше подходящо устроен като условия. Целта ми с фермерския пазар беше да разнообразя клиентелата на пазара, да накарам уикенда да идват различни, по-богати хора, а после клиентите очаквах сами да се закачат. Базата още стои и аз не съм я развалил, но дотам.