Тя била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Ависона, в семейството на благочестиви християни. Стройна и красива девойка, Кирана била харесана от един еничарин, който събирал десятък в селото й. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл с банда еничари. Отвел я в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката е обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра.
Кирана се проявила като смела и непоклатима християнка - тя не пожелала нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Комендантът на крепостта Али бей разрешил на еничарите да влизат при Кирана и да я измъчват, както си искат.
Тя била бита безмилостно и жестоко измъчвана цяла седмица, докато на 28 февруари 1751 г. издъхнала.
И тогава станало чудо - тялото й било озарено от светлина през нощта в тъмницата.
На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата. Погребали я вън от града, в тамошните християнски гробища. Дрехите й били разделени между вярващите като свещени.
По-късно неизвестен книжовник съставил житието й на гръцки език.