Бившият елитен футболен рефер от Русе Севдалин Петров навършва днес 70 години. Освен като съдия футболната общественост го познава като дежурен делегат на мачове от първия ешелон и като енергичен спортен деятел. Петров е един от малкото русенски арбитри, оставили следа на най-високо ниво през 90-те години. В навечерието на празника му „Утро“ разговаря с него.
- Г-н Петров, какво е настроението?
- Отлично. Преминал съм през какво ли не, но винаги ще си остана оптимист.
- Как се почна с тази отдаденост към Цар Футбол?
- Аз съм роден в Бяла и е логично да започна в школата на „Бенковски“. Първият ми треньор беше Януш. Кажете Януш и не питайте за фамилията. Беше хубав човек, лека му пръст. Като ученик в Строителния техникум в Русе станах футболист на „Локомотив“. Бях десен бек, но си счупих крака. Вместо да се мотая по време на възстановяването, се записах в курса за съдии. Лектор ми беше Богомил Деведжиев. Невероятен мъж! Той ме запали окончателно.
Бях на 16 години, когато започнах да свиря ученически мачове
на легендарното някога Средношколско игрище. То се намираше срещу КАТ. Понякога ми се налагаше да ръководя на ден по 5-6 срещи. После станах съдия в зона „Варна“, а нататък - в „Б“ група. Растях с всеки сезон, вече бях пред прага на елита. Тогава БФС взе решение новите хора в ранглистата да бъдат „преназначени“ за лайсмени. Преглътнах малко трудно факта, че трябва да съм с флаг по тъча.
- Помните ли първия мач в елита?
- Има си хас! Аз и Николай Колев бяхме помощници на Веско Богданов от Велико Търново на мача „Берое“-“Локо“ /Сф/. Беше през 1989 година.
- С кои съдии ви беше най-комфортно?
- Не съм имал недоразумения с никого.
Бил съм в бригада с най-големите
- Атанас Узунов, Веселин Богданов, Стоян Орманджиев, Коце Гергинов. Стоян, Бог да го прости, беше изключителен ерудит. После се създаде русенски екип. Аз и Володя Сурдов помагахме първо на Светлозар Маринов, а нататък - на Любо Войков. Бяха славни дни. А бенефисът ми беше в Москва на мача между местния „Динамо“ и белгийците от „Гент“. Този мач беше венецът на кариера ми.
- Кои големи футболисти на България са играли пред очите ви на рефер?
- Великаните! Христо Стоичков, Балъков, Трифон Иванов, Емил Костадинов, Наско Сираков. Бях съдия на мач в Харманли. Там видях Стоичков с екипа на „Хеброс“. Много ми хареса. Върнах се в Русе и разказах веднага на управата в „Дунав“. Тогава Йордан Ковачев, вече покойник, тръгна на юг и доведе Ицо в Русе. Той почти се бе съгласил да играе за „Дунав“, но не знам как стана, че ЦСКА ни изпревари. Емил Костадинов пък беше влязъл нещо като трън в очите на Димитър Пенев. Преди мач с „Дунав“ Пената бе решил да го остави на пейката. Не се хваля, но
отидох при Чичо Митко и му казах приятелски: „Прати го на терена. Момчето има уникални качества!“. Велик спец като Пената ме послуша и Емо започна да се развихря от мач на мач
Така че Костадинов има да ме черпи.
- С какви чувства помните времето на футболен ръководител?
- Аз създадох „Локо 2001“. После прехвърлих цялата школа в „Дунав“. С дунавци тръгнахме от „А“ Окръжна и стигнахме до „Б“ група.
В онези години отборът спечели и купата на Аматьорската лига
Старши треньор беше моят зет Енгибар Енгибаров. Може да е трофей за аматьори, но ми е много скъп. Така се случи, че парите станаха кът, клубът изнемогваше все повече във финансово отношение. Останах почти сам. Направих всичко по силите си, преди „Дунав“ да отиде за кратко през 2006 година в ръцете на братя Бобокови. Сега, за жалост, доколкото чувам, дунавци са в подобно на моето време тежко положение.
- В какво състояние според вас е днешното българско съдийство?
- Имаме добри рефери, но някои се принудени да се съобразяват с обстановката. Ако ме разбирате какво искам да кажа.
- Не е ли странно, че шефът на БФС Борислав Михайлов покани за шеф на нашите съдии унгареца Виктор Касай?
- Намирам решението на Боби за интересно и правилно. Струва ми се, че с ангажимента на унгареца той иска да пресече зависимостта на съдиите от клубовете. И обратно.
- Доколко страстта ви към футбола е жива към днешна дата?
- Повече от жива!
8-годишният ми внук Самуел играе в „Дунав“. На турнир в Румъния бе определен за играч номер 1
Гледам мачове от елитните първенства, болея за „Реал“ /Мадрид/. Определям Кристиано Раналдо за най-добрия в света. След него нареждам Меси. Иначе съм непоправим фен на ЦСКА.
- Като се обърнете назад, какво си казвате?
- Като съдия записах 98 мача в „А“ група. Двубоите в „Б“ не мога да ги преброя. Ще кажа скромно, че направих добра реферска кариера и че нямам абсолютни никакви причини да се срамувам от нея. Напротив - гордея се!
- Честит празник! Бъдете жив и здрав!