Здравей, Петя! Всеки ден разказвам на децата разни неща от миналото и от възрастта ми идва да сравнявам с това, което е сега. Например как вече всички хора са много грамотни, много знаят, а не вярват на лекарите! Не вярват и на ваксините - не само младите, но и някои на моята възраст. Едно време не беше така. В нашето село нямаше семейство, което да не е загубило близък от туберкулозата. Две от сестрите на дядо ми са починали млади от нея, едната е оставила бебе сираче, което после лелите и бабите му са отгледали. Друга наша леля като дете е заболяла от шарка и прекара живота си като умствено изостанала. Не знам как й поверяваха родителите ми да ни гледа с брат ми, докато те работят. Как й имаха доверие? Ние много я слушахме, но и тя се грижеше като орлица за нас. Можеше да мете двора и да извършва някаква по-проста работа с ръцете си. Говорът й беше засегнат - говореше като малко дете. Това с нея се е случило, преди да започне ваксинирането.
По-прости и неуки бяха хората тогава, но много държаха да спазят препоръките и никой не се съмняваше във ваксините. Тогава беше на мода, като се ядосат на някого жените, да проклинат: „Чумата да те тръшне дано!“. От тези думи като малка си представях чумата като страшна чорлава жена, която минава по улиците и може да повали някого и дори да го убие. И Ковид-19 си го представям така - може да тръшне някого и той да лежи болен или да умре за съжаление. Няма го човекът с барабана, но има радио, има телевизия. Вие, младите, четете новините на компютъра.
Мисля, че преди месец през нас премина може би по-слаб Ковид. Както сме ваксинирани с мъжа ми, нямаше и да разберем, ако той същевременно не беше настинал. Бях притеснена за здравето му, но не ме беше страх - бях сигурна, че ваксинирани и особено след бустерната доза няма да умрем от Ковид. Дъщеря ми му даваше лекарствата, защото аз вече много забравям. От нея по-добре разбирам как са изглеждали отстрани нещата с мъжа ми. По мое желание, но и по нейно предложение, пиша това писмо, за да предупредя моите връстници и децата им за следното: ако при нас, старите хора, започне немного високо покачване на температурата и пулса и ако започнем да правим изведнъж повече странни неща - като още по-сериозно забравяне, загубване на предмети, ходене напред-назад със сбъркване на мястото, за което сме се запътили, да знаете, че може да ни е хванала модерната болест. Но не се плашете! Докторите лекуват! Само трябва някой млад да следи за точното вземане на лекарствата поне за седмица или за десет дена, ако сте стари и забравяте като нас с мъжа ми. Ани, 88 г.
Здравей, Ани! В писмото си не споделяш проблем, който да ти тежи за справяне, а напротив - думите ти са сами по себе си добра консултация за тази рубрика на вестник „Утро“. Разказаното отваря няколко теми - за особеностите на различните възрасти, за доверието в миналото и сега, дали от грамотността и информираността се влияят добрите решения. Накрая предлагаш полезни препоръки към наборите и техните деца, които тук ще обясним, за да направим заедно с теб още по-полезна консултацията.
Първите ти думи ни представят вероятно много позната ситуация за хората в моята възраст, когато общуват с родителите си. „Всеки ден разказвам на децата разни неща от миналото и от възрастта ми идва да сравнявам с това, което е сега“.
Взирането в миналото със спомените, които изглеждат все по-ярки в тази възраст
предоставя на вниманието, което е винаги търсещо, за нещо да се захване, защото в същото време то бяга от прииждащата от настоящето информация. Това е така, защото работната памет вече не може да му партнира - тя е отслабена. Така не може адекватно да се съхранят нови впечатления. Мисленето протича бавно - забавена е скоростта на преработка на информацията.
Осмислянето на информацията при старите хора може да се разминава с логиката на младите
Например, Ани, може да ти е познат изводът, че цените се вдигнаха, само защото пенсионерите получиха добавки към пенсията. Всъщност е обратно - активно работещите разбират по-добре, че добавките са следствие - да подпомогнат пенсионерите при вдигащите се цени на тока, храните и другите стоки заради инфлацията и заради други глобални процеси на международно ниво.
Сравняването на миналото и настоящето е нормално
Разбира се, можем да отчетем много повече удобства на модерния живот, но ето че с твоята констатация за доверието в медицината преди и сега, бихме могли да погледнем с тревога на бъдещето: „Например как вече всички хора са много грамотни, много знаят, а не вярват на лекарите!“. Вярвам, че твоето възклицание не се отнася за всички грамотни и знаещи хора, а точно за тези от тях, които не вярват на лекарите. Добавяш: „Не вярват и на ваксините - не само младите, но и някои на моята възраст“. В предишна консултация по подобна тема коментирах, че
в старческа възраст влиянието между деца и родители изглежда обърнато обратно
Когато са малки, децата слушат родителите, а когато родителите остареят, за важните решения се допитват до децата си или правят като тях. Ето ни извод, че децата може да си имат своите съображения за решения като ваксинирането, но добре би било да ги обяснят на родителите си, за да може те да се насочат за разумното за здравето и живота им решение, особено ако живеят в града или в голямо село, където вирусите се предават много по-лесно.
За епидемиите и пандемиите в миналото се знае, че са се разнасяли с пътуващите войници до фронтовете. Катализатор на поразителността на вируси и бактерии вярвам, че е бил и
стресът от високия смъртен риск по време на война
Описваш убедително ситуацията и си представяме, Ани, че така е било в цялата ни страна и в други държави по онова време: „В нашето село нямаше семейство, което да не е загубило близък от туберкулозата“. Отнела е живота на две твои лели, две от които са починали млади, едната оставила бебе сираче. „Друга наша леля като дете е заболяла от шарка и прекара живота си като умствено изостанала. Не знам как й поверяваха родителите ми да ни гледа с брат ми, докато те работят. Как й имаха доверие?“. Може да направим извод, Ани, че тя се е заразила, когато е била примерно в предучилищна или начална училищна възраст с достатъчно физическо и умствено развитие и
как вирус или високата температура от него могат да увредят отделни участъци в главния мозък
„Говорът й беше засегнат - говореше като малко дете“. Затова леля ти е можела да извършва добре позната отпреди работа и да се погрижи за теб и брат ти за часове, докато родителите ти са били заети. Като затваряне в рамка на картината за този спомен казваш: „Това с нея се е случило, преди да започне ваксинирането“.
Като че ли със съжаление сравняваш: „По-прости и неуки бяха хората тогава, но много държаха да спазят препоръките и никой не се съмняваше във ваксините“.
Въпрос на късмет е било заразен човек да оцелее или да се пребори с усложнение
и напълно да оздравее след заразяване, Ани. Хората са чакали като спасение ваксинирането. В наши дни срещу Ковид-19 то настъпи много по-бързо, преди да започне най-страшното, което си спомняш от миналото - че не е имало семейство без починал близък от туберкулозата. Може би затова не е толкова масова предпазливостта и не достига вярване в опасността от заразяването и представа за
рисковете от реакцията на всеки отделен организъм
на този коварен вирус, който при много хора предоставя усложнение дори и след леко протичане на заболяването.
Ковид пандемията е опреснила спомен за думите на жените, които е било според теб модно тогава да нервничат, ядосани на някого, като проклинат: „Чумата да те тръшне дано!“. Споделяш ни детската си представа като „страшна чорлава жена, която минава по улиците и може да повали някого и дори да го убие“, затова и свързваш поразителното й влияние със сегашния коронавирус.
Наистина, Ани, сега има радио, телевизия, интернет. Вестник „Утро“ също информира хората, а днес тук споделяме и твоя опит с наблюденията на дъщеря ти за
преболедуването при ваксинирани стари хора
Даваш кураж на наборите, като ги успокояваш, за да намалиш страха им: „Както сме ваксинирани с мъжа ми, нямаше и да разберем, ако той същевременно не беше настинал. Бях притеснена за здравето му, но не ме беше страх - бях сигурна, че ваксинирани и особено след бустерната доза няма да умрем от Ковид“.
И друг път сме обръщали внимание в тази рубрика „Консултант“, че с напредването във възрастта при старите хора се наблюдава спад на паметта и на ориентировъчните рефлекси. Ти дори го осъзнаваш, Ани: „Дъщеря ми му даваше лекарствата, защото аз вече много забравям. От нея по-добре разбирам как са изглеждали отстрани нещата с мъжа ми“. Тя ти е предложила и ти си се съгласила да разкажеш за вашия опит и
да предупредиш връстниците си и техните деца:
„Ако при нас, старите хора, започне не много високо покачване на температурата и пулса и ако започнем да правим изведнъж повече странни неща - като още по-сериозно забравяне, загубване на предмети, ходене напред-назад със сбъркване на мястото, за което сме се запътили, да знаете, че може да ни е хванала модерната болест“. И аз добавям с възхищение удивителни знаци към твоите, Ани: „Но не се плашете! Докторите лекуват!“. Имах възможност да надникна там, където доктори, медицински сестри и санитари лекуват и се грижат за заболели хора и се налага да реагират с борба на непредсказуемите действия в организма на всеки човек, които Ковид вируса извършва в тялото като своя борба. За мен от две години насам
медиците са героите на настоящето ни
и вероятно Ковид-19 ги изправи пред предизвикателството в каквито и области да са специализирали, те да водят борбата с цялото си познание по медицина.
И накрая да завършим тази консултация с твоите финални думи, Ани, за лечението в домашни условия със стриктно спазване на рецептата с лекарствата с назначения прием от лекаря по часове и дози: „Само трябва някой млад да следи за точното вземане на лекарствата поне за седмица или за десет дена, ако сте стари и забравяте като нас с мъжа ми“.
Не само заради отслабената памет при вас - нашите родители, Ани,
в дните на лечение ще бъдем до вас
Общуването с близки, физическата близост чрез докосването, цялостната атмосфера на грижа дават чувство за сигурност, снижават стреса на възрастните хора, подобряват настроението и с любов неутрализират страха, който е най-силният съюзник на врага Ковид-19.