Д-р Красимира Йорданова завършва Медицинския университет в Плевен през 2013 година. Оттогава работи в УМБАЛ „Медика Русе“ в отделението по съдова хирургия. През 2021 година придобива специалност по съдова хирургия в Медицинския университет във Варна.
- Д-р Йорданова, много хора се оплакват от разширени вени на краката. Какво представляват заболяванията на вените на долните крайници?
- Заболяванията на вените на долните крайници са много разпространени, особено в по-напреднала възраст, но и младите не са пощадени. Често хората търсят в интернет съвети, препоръки за народна медицина, но не бива всичко да се приема лековерно. Наред с някои правилни насоки, в медиите понякога се публикуват твърдения, които нямат нищо общо с облекчаването на тези страдания. Затова е важно още при първи симптоми да се търси съдов хирург.
Хроничната венозна болест (ХВБ),
представлява съвкупност от няколко заболявания - варикозна болест, постфлебитен синдром и др.
Това е едно хронично прогресиращо съдово заболяване, което много често води до нарушаване на начина на живот и инвалидизация.
Хроничната венозна болест е сред най-често срещаните заболявания в света, която засяга между 30% и 50% от населението в развитите страни на над 50-годишна възраст. Заболеваемостта е по-висока при жените - 47%, в сравнение с тази при мъжете - 30%.
Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. За разлика от артериите, венозните стени нямат собствени мускулни влакна. Еднопосочното движение на кръвта в тях се дължи на венозните клапи и на съкращението на околните мускули. Следователно, когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато продължително време стоим прави или седнали, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. В дългосрочен план повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които се грижат кръвта да се движи само към сърцето, вече не работят правилно. Вследствие на увреждане на венозните клапи част от
изпомпената кръв се връща обратно в долните крайници, развива се венозна хипертония и се стига до разширяването на вените
- Кои са най-честите симптоми на заболяването?
- Симптомите на хроничната венозна болест зависят от стадия на заболяването. В началото на заболяването се появяват умора и тежест в краката в края на деня. След това се появяват болки, чувство за затопляне и изтръпване по хода на вените, нощни крампи. Могат да се появят и външни изменения на съдовете под формата на телеангиектазии /разширени кръвоносни съдове по повърхността на кожата/, ретикуларни вени или така наричаните от пациентите „звездички“, както и варикозни вени.
В следващия етап от развитието на болестта се появяват отоци около глезените, увеличаващи се в края на деня. Кожата в областта на глезените става суха. Впоследствие цветът на кожата на подбедриците се променя, могат да се появят секретиращи, трудно зарастващи рани по подбедриците. Важно е още при първите прояви на хроничната венозна болест да се потърси лекарска помощ, за да се забави развитието на заболяването и да се предпазим от усложненията.
- Кои могат да бъдат тези усложнения?
- Най-честите усложнения на хроничната венозна болест са остър флебит, кръвотечение от варикозните възли и трофични изменения на кожата (екземи, язви).
Най-сериозното усложнение е образуването на тромби в разширените вени, което се усеща като болка, зачервяване и уплътнение
по хода на засегната вена. Тромбофлебитът причинява тежко разстройство на функцията на засегнатия крайник. Състоянието може да се усложни с развитието на дълбока венозна тромбоза, венозна гангрена или хеморагична некроза в острата фаза, което може да доведе до загуба на крайника. Ако тромбът се откъсне, той най-често попада в белите дробове и води до остро животозастрашаващо състояние - белодробната тромбемболия.
- Кои са рисковите фактори за развитие на хроничната венозна болест?
- Рисковите фактори са: възраст, пол, бременност, тегло, ръст, диета и хранителни навици, употреба на контрацептиви, професия, принудително изправено или седнало положение играят съществена роля за появата и развитието на заболяването. Прекараната дълбока венозна тромбоза и наследствеността имат най-отчетливо значение за клиничната изява. Факторът преживян тромбофлебит е един сериозен знак за заплашващ в бъдещето рецидив. Смята се, че
генетичната информация се предава в 50% от случаите, като засяга по-често жените, отколкото мъжете
и е съществено по-силно изразен в случаите, когато страдат двамата родители. Фамилната обремененост присъства в 68,05% от пациентите, като 13,5% носят наследственост от бащата и 39,7% от майката.
- Кои са рисковите групи пациенти за развитие на болестта?
- На първо място това са хората, които са фамилно обременени, т.е. имат родственик с хронична венозна болест. Друга група са хората със статичен начин на работа (прави или седнали) - фризьори, счетоводители, хирурзи и други.
- Как можем да се предпазим от възникване на хронична венозна болест?
- Профилактиката на болестта се изразява в избягване на продължителното седене или стоене прав, носене на еластичен чорапогащник по време на бременността и на еластични чорапи до коляното при хора, обременени по наследственост с разширени вени, редовно спортуване. Въпреки всичко при наличието на наследствени фактори в съчетание с професионално обременяване (продавачки, сервитьорки, медицински персонал и др.)
венозната недостатъчност се проявява след 30-годишна възраст и постепенно прогресира
което налага своевременна консултация със съдов хирург.
- Какво е лечението на хроничната венозна болест?
- Едно от най-важните неща в лечението на заболяването започва с промяна в навиците и начина на живот - повече движение и спорт, намаляване на излишните килограми, избягване на продължителното стоене в право и седнало положение. Носенето на еластични чорапи подобрява клиничната симптоматика и подобрява качеството на живот на пациентите. Еластокомпресивните чорапи трябва да бъдат предписани от съдов хирург, да се определи степента на компресия. Медикаментозното лечение е задължително през всички стадии на заболяването.
Венотониците, които се използват, са задължителни не само през летните месеци, но и при индикации, свързани с промени в хода на заболяването
и трябва да бъдат прецизирани във всеки индивидуален случай. Всеки от методите за консервативно лечение може да бъде използван поотделно или в комбинация с останалите, в зависимост от стадия на заболяването.
В началото на второто десетилетие на XXI век основните методи за лечение на хроничната венозна болест обаче са минимално инвазивната процедура - склеротерапията и оперативното лечение. Докато до края на XX век класическото оперативно лечение чрез стрипинг на ВСМ /увредения сегмент на вената/ и флебокутанеоектомии на варикозните вени все още превалираше, то след 2010 година минимално инвазивните процедури Ендо Венозната Лазерна Аблация (ЕVLA) и Ендо Венозната Радиофреквентна Аблация (RFA)
категорично се наложиха като лидери в лечението на хроничната венозна област
В УМБАЛ „Медика Русе“ сме в процес на внедряване на тази технология. Отличните резултати от минимално инвазивните процедури - завръщане към обичайните трудови задължения преди 7-ия ден на 83% от оперираните и на 96% до 14-ия ден след процедурата на фона на перфектен козметичен ефект, категорично са в подкрепа на широкото им внедряване в лечебните алгоритми на хроничната венозна болест.
Друг придобил широка популярност метод за лечение е склеротерапията. Двата основни вида на склерозиране с течност и пяна (директна и под ехографски контрол) се понасят изключително добре от пациентите и са с отлични резултати не само при варикоза, но и при развитие на тежко венозно кървене, дължащо се на напреднала болест. Използването на специални лепила с катетър за склерозиране на ВСМ са все още в експериментален стадий, но се очаква методът също да придобие популярност.