Два месеца преди да навърши 40 години, дългогодишният капитан на „Дунав“ Мартин Ковачев изненадващо прие предложение да играе през пролетта за „Черноломец“ /Попово/, написа първо „Утро“. По този повод вчера разговаряхме с ветерана.
- Мартине, здравей! Откога не си играл футбол?
- От май миналата година, когато се върнах от Косово.
- Как се получи така, че се реши на „трансфер“ в Попово?
- След края на кариерата си се хванах с частен бизнес, наех офис, започнах да работя. Голяма част от работата ми е свързана с компютър. Сега обаче времето е такова, че ангажиментите ми не са толкова наситени. Един ден се видях с Илиян Памуков /новия старши треньор на „Черноломец/ и той ме попита дали не искам да помогна. Помислих и реших, че мога да го направя. Все пак в отборите от Трета лига не се тренира на професионално ниво и смятам, че опитът ми ще е от полза. Сега се готвя главно в Русе на помощното игрище в комплекс „Дунав“. В събота и неделя съм в Попово.
- Засичаш ли се с концесионера на комплекса в „Здравец“ д-р Симеон Симеонов. Доколкото знаем, отношенията ти с него не са особено топли.
- Да, засякохме се няколко пъти. Когато ме види, извръща глава.
- Какво ще е чувството, когато се изправиш срещу „Дунав“?
- Ще е особена тръпка. С екипа на този тим минаха най-добрите ми сезони. Винаги съм усещал уважението на феновете, нека те знаят, че аз също ги уважавам.
- Следиш ли какво става с русенския отбор?
- Силно казано. Основно се информирам от социалните мрежи. Мач на живо не съм гледал. Признавам, че не познавам и голяма част от момчетата. Радвам се, че отборът е на първо място и че е на път да се завърне във Втора лига.
- Беше тръгнал да градиш треньорска кариера като курсист в Националната треньорска школа. Какво става с тази тема?
- Идеята беше да получа лиценз „Б“. Получи се обаче, с извинение, едно прецакване и така и не можах да се вредя за курса. За мене идеята за треньорска кариера е в миналото. Ще наблегна на бизнеса си и ще поиграя още малко футбол за удоволствие.
- Как се развиват като фуболисти твоите синове?
- И двамата тренират в Дунав“. Антонио е на 13 години и също като мене е централен защитник. Мартин е 9-годишен и играе като крило. Интересното е, че той е левичар. Най-хубавото е, че не се налага да ги агитирам, защото и двамата са запалени по футбола и тренират с желание. Това е много важно. Аз не съм като някои родители с болни амбиции децата им да успеят на всяка цена в някаква област. Всичко зависи от тях. Като синове винаги ще се ползват от моите съвети.
- Желаем ти успех и дано момчетата направят по-добра кариера и от твоята!
- Благодаря! Пожелавам още веднъж успех на „Дунав“.