„Какво съм аз? Може би просто един миг, който скоро ще приключи, но като човек на изкуството, който обича да чете художествена литература, обожава да рисува български възрожденски къщи и всякакви пейзажи, не забравя да слуша и да изпълнява български фолклорни песни - нещо, на което съм отделила дванадесет години от живота си, смея да твърдя, че животът си заслужава да се живее!“.
С тези малко приповдигнати, но искрени думи започва презентацията, която една млада русенска учителка е направила не за собствена прослава, а за да сподели прекрасните три години, през които работи в училище.
„За мен това е едно малко чудо, което ми се случи - едно от прекрасните съвпадения, които идват точно навреме, за да ми дадат възможност да правя това, което ме радва и с което мога да бъда полезна“.
Думите са на Диляна Бобокова, учител по български език и литература и история в Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“.
Диляна е онова слънчево момиче, което изпя песента „Катерино моме“
миналата година в Деня на българската писменост и култура в онлайн концерта, организиран от Регионалното управление на образованието. Красивият й мощен глас издаваше професионалната певица в нея - а с усета и с чара си бе привлякла и двама свои ученици да запеят заедно с нея. Изпълнението на песента направи силно впечатление и всички, които са гледали пъстрия концерт, бяха уверени, че ПГДВА е поканила артист да извае с глас и присъствие образа на легендарната Катерина.
Истината е, че учителката по литература и история е завършила класа по народно пеене в Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“. Нейната майка случайно се запознава с ръководителката на хора в Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Зорница“ Светлана Недкова - и така от малка Диляна започва да школува красивия си глас. След 4 клас в немска паралелка в Европейското училище трябва да избира дали да продължи с ученето на езици, или да се насочи към народното пеене, Диляна избира фолклора. Кандидатствала и в Котел, и в Широка лъка, била приета и на двете места. И докато родителите й преживявали предстоящата раздяла с още невръстната си дъщеричка, станало ясно, че същата година в русенското НУИ се открива клас по народно пеене. И Диляна попива всичко от преподавателите Румяна Русева, Светлана Недкова, Кристина Димитрова. Умножават се и наградите - грамоти, медали, купи и паметни знаци.
Оттогава и до днес й остават любими песните от шопската фолклорна група. Те са динамични, енергични, весели и когато ги чуя, винаги ми се иска да затанцувам, казва Диляна. И добавя: „Много харесвам също и песните от Пазарджишката област - те също са изключително емоционални, особено песните с натрисане“. И докато аз се опитвам да разгадая какво означава това „натрисане“, Диляна запява - и
в диплите на песента звучат онези причудливи подскоци от полутон на полутон
които сякаш наслагва един върху друг гласът на певицата и които се наричат с образния термин.
Пак в НУИ постепенно идва желанието на Диляна Бобокова да се насочи към учителството.
„Тогава разбрах, че не са много хората, които избират да стана учители по български“, казва русенката. Един от нейните преподаватели в НУИ е бил Юлиан Попов, българистът, когото Русе загуби неотдавна. „Той често боледуваше и му се налагаше да отсъства и знам колко трудно беше да се намери заместник“, казва Диляна. Така към харизмата и удивителното чувство за хумор на Юлиан Попов, когото гимназистите обожаваха, момичето добавя и своето желание да превърне любимите си четива в професия.
Затова постъпва в Русенския университет, в специалност „Български език и история“
„Имах прекрасни преподаватели, които ни въвеждаха в света на изкуството, на културния живот в Русе“, разказва младата учителка. И с благодарност си припомня, че доц.Велислава Донева и доц.Мира Душкова са тези, на които дължи много. „Посещавахме изложби в Художествената галерия, ходехме в музея, ставахме част от атмосферата на Арнаудовите четения“, казва младата русенка. След като взема бакалавърската си степен, тя прави и едно теренно фолклорно проучване в селата от Ивановска община. Темата й са коледарските традиции, а самото изследване е публикувано в изданието на музея „Стари места, нови празници“.
По времето, когато Диляна Бобокова обикаля ивановските села, за да записва обичаи и наричания, тя вече работи в ПГДВА. А постъпването й там също е едно от онези малки чудеса, за които си мисли с особена топлота. След като се дипломирала първа от нейната специалност, при това с отличие,
първото й работно място било... магазин за детски играчки
„Магазинът се казваше „Вълшебство“ - явно вълшебствата ме съпътстват“, засмива се Диляна. И разказва как един ден там влязла нейната преподавателка от РУ доц.Велислава Донева и възкликнала: „А! Къде те намирам! А ние те търсихме по телефона, за да ти кажем, че започваш работа в Дървото! Все пак, аз не съм те учила да бъдеш продавач-консултант!“. Оказва се, че по това време в ПГДВА търсят лектор по български език и литература. И, разбира се, отличничката Диляна Бобокова е точният човек. Така започват нейните първи преподавателски часове в 11 и 8 клас. Година по-късно става образователен медиатор по училищен проект, посещава домовете на ученици, които имат проблеми с отсъствията, разговаря с тях и с техните родители. А когато през март миналата година бе обявена пандемията с Ковид-19, Бобокова носи учебни материали на хартия при тези от децата, които не са разполагали с устройства за онлайн часове. „И от септември 2020 година вече съм назначена за преподавател по български език и литература и по история, заедно с това станах и класна на осми клас - сега вече 9А“, разказва Диляна.
С учениците си прилага модела, по който е била обучавана самата тя в университета
Една от първите „акции“, които предприела със своите осмокласници, била да ги заведе в Историческия музей на изложбата на Белин Моллов с нарисувани от архитекта емблематични русенски сгради. Като бъдещи специалисти по интериорен дизайн гимназистите разгледали експозицията с интерес. „По-важното е, че искам да ги науча на това къде какво изкуство могат да открият в Русе“, казва класната. Затова използва всеки възможен повод и сега, в трудното за излизане и за общуване време, за да предизвика тийнейджърите да откриват красотата и да изработят свой собствен вкус.
Естествено, няма как Диляна Бобокова да не се опита да ги приобщи и към фолклора. Хубостта на българските народни традиции може и трябва да стане достъпна и за съвременните младежи, убедена е тя. Затова честичко поднася на своите ученици фолклор в стилна съвременна обработка, която им разкрива прелестите на мелодиите, пренесени от поколения българи през вековете. Една такава обработка е песента „Изгреяло ясно слънце“, която Диляна записва в студиото на ръководителя на оркестър „Плам“ Пламен Димитров - и с нея тя поздравява гимназия „Йосиф Вондрак“ на 15 септември тази година.
Радва се, когато нейни ученици постигат успехи - в в 11-ия национален литературен конкурс в памет на Стоил войвода, в конкурса „За да я има България“, в състезанието „Стъпала на знанието“ /две ученички стигат до финалния кръг с максимален брой точки/.
Успоредно с това тя подготвя магистратура в Русенския университет, като темата й е „Професионалните блогове на учителите по български език и литература - роля, характеристики и развитие“. Защитава я успешно, а разработката й носи и втора награда в изложбата на печатни и електронни издания на РУ. Очевидно русенката
успява успешно да крепи няколкото дини, които носи под една мишница
И не спира да търси как да провокира у своите ученици творческото мислене. През тази учебна година тя вече е успяла да амбицира ученици от 8 и 10 клас да участват в националния ученически конкурс „Памет“ и в национална ученическа конференция във Варна, посветена на Георги С.Раковски.
„Много ми се иска да накарам младежите да четат - и то да четат книги на хартия“, признава Диляна. Не е лесно да направиш това с поколението, което се ражда с умението да общува през екрана - но пък когато се получи, удовлетворението е огромно. Така станало, когато Бобокова поканила младата авторка на романтични трилъри Йоана Вълчева да се включи в кампанията „Известни българи четат на деца“. След виртуалната среща учениците помолили своята учителка да им даде да прочетат трите романа на 29-годишната авторка.
В особеното време, белязано от короновируса, Диляна Бобокова вижда колко е трудно за учениците да се справят с накъсания ритъм на обичайния образователен процес. Не й е лесно и на нея. В началото дори имало моменти, когато я обземал страх - дали ще се справи. „Сега вече свикнахме и ние, учителите, и те, но така или иначе
онлайн часовете водят до множество дефицити
най-вече в концентрацията на вниманието и в социалното общуване“, отбелязва учителката.
Но тя е оптимист по природа. Радва се на това, което й носи позитиви - и не спира да отбелязва малките и големите чудеса, които й се случват. Като това - да среща пълно разбиране и подкрепа от директорката на ПГДВА Мариана Гъркова за своите идеи и инициативи. Или, да речем, хрумката да нарисува картина - китен природен пейзаж, на вратата на класната стая на девети А...
„Иска ми се само всички да сме здрави - и аз, и близките ми, и колегите, и учениците“, възкликва Диляна Бобокова, която в момента „изтърпява“ последните дни от карантина заради коронавируса. И няма търпение отново да се върне в клас, при своите момичета и момчета, с които взаимно си предават емоции, идеи, намерения, мечти. „Аз ли за какво мечтая? В момента мечтая моят клас да завърши успешно 12-ата година, да им предам най-ценните уроци и след това да ги виждам как успяват“, казва младата учителка. А пък ако успее и да им предаде своите литературни пристрастия - например към най-любимия си поет Димчо Дебелянов, към стиховете на когото Диляна посяга често - това би било още едно възхитително чудо от вълшебната пъстра поредица, която преживява с възторг и признателност преподавателката по литература.