„Понякога никой не е така сляп, както специалистите”
(Гордън, Джон Е. Новата наука за материалите
или защо не пропадаме през пода. С., Техника, 1975, с. 56).
През август 2014 г. информирах читателите на „Морски вестник” за сензационното откритие на д.изк.н. Петър Кърджилов от Института за изследване на изкуствата при БАН относно първата кинопрожекция в България, защото тя е пряко свързана с историята на морския филм у нас. До 2013 г. беше известно, че първата кинопрожекция в България се е състояла през февруари 1897 г. в Русе, но преди 8 години П. Кърджилов съобщи, че според издирени от него неизвестни дотогава източници още през декември 1896 г. в София са осъществени кинопрожекции. Историята на кинотехниката не е между темите на историко-техническите ми интереси и не се смятам за специалист по нея, но, доколкото от години издирвам сведения за съставянето на библиография на морския филм в България до 1956 г., налага ми се да следя и литературата по история на киното у нас с надеждата да попадна на нови морски заглавия на филми. Поради това публикациите на най-добрия за мен български специалист по историята на ранното кино в България д.изк.н. Петър Кърджилов са от изключителен интерес.
През 2021 г. в дискусия, провела се на страниците на вестник "Утро", известни русенски автори дружно оспориха публикациите на П. Кърджилов, той отговори само в началото на препирнята, но вероятно след статията на инж. Светломир Чернев от 26 април т.г. е преценил, че по-нататъшното обсъждане на случая е безсмислено. Имам предвид факта, че неговият русенски опонент откровено заяви: „Предлагам (не налагам!), софийските киномани да празнуват първата кино атракция в София съобразно датата 08.12.1896 г., считайки я за кинопрожекция, на базата на озаренията в полите на Витоша, а русенските киномани - в Русе на 27.02.1897 г., според установеното във в. „Законност”.
Повече от четири десетилетия се занимавам с историко-технически проучвания (предимно на морска тема) и многократно съм се сблъсквал с какви ли не приоритетни спорове, респ. спорещи автори.
За мен конкретният въпрос е КОГА е първата кинопрожекция в България (1896 или 1897 г.), но за русенските автори НАЙ-ВАЖНИЯТ въпрос е всъщност КЪДЕ се е случило събитието (в София или РУСЕ).
Това съвсем ясно прозира както от цитираното вече предложение на един от тях, така и от заглавията на статии като:
"Бохемска София” посегна на първата кинопрожекция в Русе”, „Несъстоятелността на софийската теза за първата кинопрожекция в България”. Формално погледнато, и двата въпроса (кога, къде) са встрани от преките ми проучвания, но като препатил в редица некоректни (да не казвам, нечистоплътни) нападки по мои критични публикации, трудно ми е да остана безразличен. Предварително правя следните уговорки:
- публикациите на русенските опоненти съдържат десетки твърдения (смятани очевидно за истина от последна инстанция?!), както по въпроси от историята на киното и техниката в България и извън страната ни, така и рафинирани некоректни подмятания относно квалификацията на д.изк.н. П. Кърджилов. Ще засегна само част от тях, които са по-близо до общи методологически и методически теми от историографията на науката и техниката;
- много ми се иска да вярвам, че русенските опоненти и други читатели от Русе ще ми спестят обвинения в пристрастие, защото не съм софиянец, а кореняк варненец (от почти 79 години), а и имам не една публикация, вкл. две книги, които съдържат подробни обосновки в защита на русенски приоритети в областта на техниката. В сравнение с тях при необходимост бих могъл да представя и списък от доста повече заглавия на мои критични писания против твърдения на високопоставени софийски автори;
- не успях да се запозная със статията на инж. Св. Чернев по възникналия спор, публикувана в „Алманах за историята на Русе” от 2018 г., за която съобщава Х. Лебикян. Приемам обаче, че статията му от 26 април т.г. отразява най-съществените моменти от публикацията му от 2018 г.;
- всички дати в текста, свързани с българската история и български източници до 31 март 1916 г., са по Григорианския календар.
Какви са известните досега документи за софийските и русенските кинопрожекции
Един от най-съществените доводи против достоверността на кинопрожекциите в София през декември 1896 г. е твърдението, че те не са подкрепени „с документи и научен анализ в никоя от многобройните публикации през последните седем години. Единствено се преповтарят рекламните текстове от вестниците „Народни права” и „Мир” (болд, И.А.) …
Иван АЛЕКСИЕВ
"Морски вестник"
morskivestnik.com
Пълния текст на изследването на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.