Снежана Тодорова е учителка по информационни технологии с 25 години трудов стаж, 16 от тях в МГ „Баба Тонка“. Тя е единственият учител от Русе, отличен с признанието „Microsoft Innovative Educator Expert“ /“Майкрософт иновативен експерт педагог“/ в програмата за иновативно образование на световния технологичен гигант „Майкрософт“.
- Г-жо Тодорова, обяснете ни какво точно представлява програмата „Microsoft Innovative Educator“ и как се включихте в нея?
- Всяка година „Майкрософт“ организира състезание между учители от цял свят. Става дума за иновативни учители, с други думи - учители, които работят по един съвременен начин със средствата на 21 век, така че часовете да са интересни и полезни.
Разбрах за възможността случайно, като се включих в едно онлайн обучение, на което присъстваше представителката на „Майкрософт“ за България Христина Дачева, която сподели, че имат такова предложение. И аз реших да се включа.
- Как се проведе самият конкурс за избирането ви от програмата?
- Конкурсът се провежда в две нива. Първото е международно,
трябваше да покажа сертификати за успешно завършени обучения - поне 10, а аз посетих успешно 23
Това са обучения, свързани с работата в 21-и век, не просто за работа в екип, но и доста различни средства, които се предоставят като алтернативи на един традиционен учебен час за работа с ученици. За втория етап трябваше да представя писмено своето виждане за учителската професия и да посоча конкретни примери от моята работа.
- Разкажете и на нас - на какво акцентирахте в работата си като учител в Математическата гимназия?
- Първо, искам да започна с това, че съм благодарна на МГ „Баба Тонка“, защото
ние изпреварихме всички училища
От пет години тук учим роботика и моделиране - неща, които тепърва навлизат сега и в другите училища, тоест, посоката е била вярна. Споделих това, както и задачи, които учениците ми са правили, например по време на Седмицата на занаятите в Русе учениците от 12-и клас имаха задача да отразят събитието.
- Освен вас има ли и други учители, които са одобрени по програмата на „Майкрософт“ и какви възможности ви предоставя тя?
- Одобрени са около 40 български учители, повечето са от София. Аз съм единствената одобрена в Русе. Като учител „Майкрософт“ това ми дава достъп до техни ресурси. Спечелената титла не ми носи и една стотинка, но за мен това е едно признание за положения труд. Допълнителните възможности, които „Майкрософт“ ще ни предоставят, реално струват пари, но те ще ни бъдат дадени безвъзмездно.
- Какво означава за вас да сте единственият учител от Русе, който ще работи по програмата „Microsoft Innovative Educator“?
- Считам, че това е признание за моето училище,
аз си обичам училището, завършила съм тази гимназия и работя в нея по-скоро със сърцето си
Един учител не би трябвало да оценява своята работа финансово, а по-скоро като види учениците си. Причината другите учители да нямат това признание е, че те просто не са се включили в конкурса.
- Проведохте ли вече онлайн среща по програмата и с другите учители по света? Какво представляваше тя и какви бяха зададените теми?
- Да, това беше първата ни среща, тя беше международна и се проведе онлайн. На нея присъстваха и представители на организацията, но самата среща беше по-скоро въвеждаща. Още нямаше дискусия между нас, учителите, но ние ще проведем още много срещи през учебната година.
Основната тема е иновативният начин на водене на часове
и на преподаването на ученици. Като пример мога да ви дам следната задача - може би някакъв житейски проблем или нещо подобно, който децата трябва да разрешат, но в него няма грешно и правилно, а целта на задачата е да се стигне до различни решения по различни пътища. Това е предизвикателство за тях, така че те да мислят „извън рамката“.
- Какво точно ще представлява работата ви с учениците?
- Предложението е учениците да си изберат тема, по която да работят до 14 февруари. Аз ще имам задача да я представя пред общността - жури от „Майкрософт“ ще прецени кои проекти от цял свят са най-успешните към средата на март и ще бъде обявена класация. Става дума за иновативни проекти. Аз вече казах на учениците си, а те сами изявиха желание. Не мисля и че ще се затруднят, защото дигиталните им умения вече са на много добро ниво и това ще бъде една възможност да се усъвършенстват. А аз
няма да бъда техен учител, а техен ментор
- Има ли трудности, които учениците срещат в такива задачи?
- Считам, че няма млад човек, който да среща затруднения при използването на технологиите. Може би преди време ми правеше впечатление, че работата в екип означаваше един да върши работата за всички, но сега не е така. Изисквам от всеки ученик да представи свършената работа за проекта. Това ги мотивира и те успяват да сформират истински екип.
- Какво мислите за дигитализацията на обучението, която сякаш се наложи навсякъде заради пандемията? Как се отрази този преход на учениците?
- Да, почти цялата минала учебна година беше с дистанционно обучение. Юни беше последният месец, в който успяхме да учим на живо. Аз лично смятам, че
един учител по информатика и информационни технологии, а и не само по тази дисциплина, трябва да е винаги в крак с времето
Всички мои колеги, не само аз, се интересуваме постоянно от новостите.
Има обаче и друга гледна точка. Обсъждахме това с учениците от 12-ите класове в междучасието, те много обичат да коментираме различни теми и ние се спряхме на тази. Те казаха, че в началото, когато са били в домовете си, са били много щастливи, но после са усетили, че нещо не е окей. Средата в училище е важна, тук учениците се срещат, а обмяната на идеи между умни хора е нещо много важно.
- Как виждате бъдещето, ще бъдат ли дигитализирани и други сфери на живота ни?
- Да, в 21 век нещата са такива, че каквато и професия да избере човек, той трябва да работи с компютри. Не искам да пренебрегвам никой учител и предмет, всеки е важен, но компютърната грамотност за един човек вече е съществена.
Само след 10 години част от професиите, които се упражняват днес, ще бъдат роботизирани
Сещам се например за шивашкото производство, където има дейности, които са скучни, ниско платени и неприятни. Една такава дейност може да се роботизира, например като чистенето на конци и така ще се извършва много по-евтино за работодателя. А на множество роботи ще има един човек, който да се грижи за тяхната поддръжка.
Считам това за нормално, дано не греша, но животът до голяма степен се промени. Вече прахосмукачката чисти сама.
- Разкажете ни малко повече за часовете по роботика - с какво се занимават в тях децата и харесват ли ги?
- Учейки роботика, едно дете се учи не просто да сглобява един робот, но и да го програмира, защото той има конкретна мисия.
Учениците излизат от час и казват: „Г-жо, това ми е любимият предмет!“
на тях им е интересно, а от друга страна, те са и умни деца и осъзнават, че научават много нови неща. Това е обучението на бъдещето.
За да бъде това възможно, ние първо бяхме подкрепени от директора на гимназията, който тогава беше Митко Кунчев. Той се обърна към училищното настоятелство с идеята да се учи роботика. Подкрепиха ни и родителите - те купиха лего-роботи и успяхме да организираме учебния процес така, че от малки децата да имат часове по роботика. Те протичат по тъй наречения модел „обърната класна стая“ - детето се запознава с материала вкъщи и след това идва на урок. Една примерна задача: днес нашият робот отива на Луната и трябва да подготвим лунната площадка. Така децата, освен че сглобяват робота, трябва да напишат и програма, с която той да мине всички препятствия. Всеки път задачата е различна и щом приключи, учениците сами разглобяват роботите.
- Във времена на забележителен технологичен напредък учителят по информатика и информационни технологии играе ключова роля в запознаването на децата с технологичният свят. Това трудна задача ли е?
- Не знам за трудна, но със сигурност е доста интересна. През целия ми живот аз се уча, както се казва. Радвам се, че на учениците не им е скучно и те сами ми подават теми, по които да работим, часовете ни са пълноценни. Но няма човек, който да знае всичко. Например големият ми син, който е програмист, понякога също ми помага. Считам, че ние, учителите, се учим постоянно и се опитваме да не изоставаме от учениците ни.