Д-р Пенка Каменова е завършила Английската гимназия в Русе, а след това и Медицинския институт в Плевен. Дипломира се през 1985 г. и започва работа като участъков лекар към Трета поликлиника. След изява в регионалния кръг на националния конкурс „Млад медик“ с разработка по темата за исхемичната болест на сърцето тя прави впечатление на специалистите във Функционално и кардиологично отделение на тогавашната Окръжна болница и те я канят да започне работа при тях. През 1991 г. взема специалност „Вътрешни болести“, а три години по-късно и специалност „Кардиология“. Вече 6 години д-р Каменова е началник на отделението по кардиология в Университетска болница „Канев“.
- На 29 септември в световен мащаб се отбеляза Световният ден на сърцето. Кампанията отново бе насочена към хората, които имат сърдечно-съдови проблеми, но в пандемията ги е страх да потърсят лекарска помощ. Поставихме ли сърцето на пауза през тези близо 2 години пандемия?
- Световният ден на сърцето се отбелязва на 29 септември по решение на СЗО. В България по инициатива на Дружеството на кардиолозите в България, съвместно с БЧК, на този ден от 12 години се организират събития, с които обществеността се алармира и се насочва вниманието й към сърцето, защото със сърдечно-съдовата система са свързани най-значимите заболявания на нашето съвремие. Не би следвало тази кампания да е насочена само към хората с вече съществуващи сърдечно–съдови проблеми. Разпространението на тези заболявания според статистиката бележи ръст и понастоящем те са първата причина за болестност, смъртност и инвалидизация в световен мащаб. Би трябвало към това събитие да бъде съпричастна цялата общественост. Сърдечно-съдовата патология има много по-ранен етап на развитие, т.н.
скрита фаза, при която все още няма заболяване, но се предшества от рискови фактори
за много от които дори не си даваме сметка. Тези рискови фактори са налице още от ранна възраст. Ето защо добрата информираност за съществуването им и ранното стартиране на техния контрол са разковничето те максимално късно да доведат до патологични промени, които да се изявят в болестни увреждания на съдовете и прицелните органи.
Ще припомня една фраза на Томас Сиденхам - английски лекар, основател на клиничната медицина и епидемиология, живял през 17 век: „Човек е толкова стар, колкото стари са неговите съдове“.
Големият обществен смисъл на Световния ден на сърцето е да се обърнем към себе си и своите близки и да си дадем сметка какво още можем да направим, за да отложим максимално късно остаряването и появата на болестите на сърцето и съдовете.
За всички е известно, че тази патология е най–разпространена сред населението над 18 г. и стои в основата както на качеството на живота, така и на неговата продължителност. В нашите ръце са възможностите чрез ранно започване да контролираме начина си на живот, да намалим отрицателното въздействие на факторите, които подлежат на контрол, а именно намалената физическа активност, наднорменото тегло, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, стреса, замърсяването на въздуха и околната среда, правилният диетичен режим.
Нещо повече, ако вече сме преминали в следващата фаза и имаме вече изявено сърдечно–съдово заболяване, то
ранното обръщане към лекар и още по-стриктният контрол на риска са наложителни
за да осигурим доброто качество на живота си, работоспособността и социалната активност.
Този ден е, за да ни напомни, че всички ние сме подвластни на биологията и че до голяма степен от нас зависи колко и как ще живеем. И нещо много важно – доверието в медиците и здравната система, което в последните години се къса прогресивно. За съжаление, това недоверие рикушира най–вече върху самите пациенти. Сътрудничеството с лекарите е ключово за успеха на профилактиката и лечението на всяко заболяване.
Не бих казала, че вниманието към сърдечно – съдовите проблеми е в пауза в последната 1.5 година на пандемия. Вярно е, че потенциалът на здравната система и усилията на здравеопазването и обществото бяха изместени от традиционните проблеми, а страхът на хората и изолацията допринесоха до късно диагностициране и лечение на различните форми на заболявания на органите на кръвообращението. Самата вирусна инфекция доведе до по–висока честота и до провокиране на изявата на заболявания като исхемичната болест на сърцето, мозъчно-съдовата болест, влошаване на диабета и контрола на артериалната хипертония, както и до промяна в начина на живот на хората с обездвижване, повишено тегло, социална изолация.
И след началото на Ковид-19 пандемията, която покоси целия свят и отне стотици хиляди човешки живота сърдечно–съдовите заболявания запазват водещото си място като причини за болест, инвалидизация и смърт
- В разгара сме на поредната вълна на Ковид-19. Различна ли е ситуацията сега, спрямо година по-рано?
- Аз не съм пряк участник в диагностиката и лечението на болните с Ковид-19. Кардиологията в УМБАЛ „Канев“ остана относително „чиста“ зона с оглед на това, да обслужва спешната сърдечно-съдова патология, без да излага на риск от инфектиране на сърдечно болните. Ежедневно обаче се налага да консултирам или да диагностицирам болни с Ковид-19 инфекция.
Симптомите им много често наподобяват сърдечните страдания и пациентите се обръщат към кардиолог
за помощ, преди да е диагностицирана вирусната инфекция. Мога да твърдя, че поредната вълна се отличава от предишните с това, че атакува по-голям процент млади хора, дори бременни и деца, много често е съпътствана, освен от респираторни, и от симптоми от стомашно–чревния тракт, мускули, стави. Считам, че организацията на медицинската помощ, благодарение на натрупания опит, при последната вълна е значително по-добре контролирана и пациентите имат много по-добър шанс да получат медицинска помощ, стига навреме да я потърсят.
- Знае се, че всички вирусни инфекции могат да бъдат опасни за хората със сърдечно-съдови проблеми, но се твърди, че Ковид-19 е по-опасен. Защо, как се отразява този вирус на сърцето?
- Да, много от познатите вирусни инфекции, включително и грипът, повишават риска от сърдечно–съдови заболявания и усложнения. Например статистически е доказано зачестяване на инфарктите по време на грипна епидемия. Но коронавирусната инфекция доказа, че не е „обикновен грип“. Особено при по-тежко протичащите случаи възпалението активира вътресъдовото образуване на тромби и увреждането на малките съдове в белите дробове и всички органи. С това се свързват и тежките и фатални белодробни усложнения. Зачестиха случаите на белодробни емболии по време на Ковид-19 инфекция, на ритъмни нарушения, на влошена сърдечна и дихателна недостатъчност, на острите форми на исхемична болест на сърцето. За съжаление, поради припокриване на симптомите с тези от инфекцията или поради страх от попадане в болница и от контакт със заразени с вируса,
много от пациентите със симптоми на стенокардия или остър инфаркт не търсят навреме лекарска помощ
и се явяват в болница в напреднала фаза на заболяването, когато намесата е закъсняла и често неефективна. Много от проявите на по-леките форми на Ковид-19 инфекцията са с вегетативните симптоми – неустойчиво и силно вариращо артериално налягане, обща слабост, ускорен пулс, изпотяване, нервност, нарушен сън.
- При какви симптоми, когато сме с Ковид-19, трябва да се потърси консулт с кардиолог?
- Коронавирусната инфекция няма специфични симптоми, насочващи за сърдечно–съдово засягане, но за пациентите, които не са настанени в болница и под лекарско наблюдение, е важно да бъдат насочени към кардиолог, когато изпитват типична гръдна болка, задушаване, сърцебиене, неовладяващо се високо или ниско артериално налягане, задух и чувствително намален физически капацитет, висока температура, която не отзвучава за няколко дни.
- Имате ли пациенти, които търсят вашата помощ след прекаран Ковид-19, които не са имали сърдечно-съдови проблеми преди инфекцията? Какви са оплакванията им?
- В последната година е значителен броят на пациенти с или след Ковид-19 инфекция, обърнали се към кардиолог, които преди вирусното заболяване не са имали проблеми със сърцето. Преобладаващо това са млади хора с богата вегетативна симптоматика по време и след инфекцията. Тези симптоми могат да продължат до 6 месеца. Най-честите оплаквания са от
отпадналост, нестабилно артериално налягане, лесна уморяемост и намален физически капацитет, сърцебиене
ритъмни нарушения, намалена работоспособност и възможност за съсредоточаване. По-често става дума за функционални нарушения, но все още опитът и наблюденията върху късните последствия от тази инфекция са недостатъчни и тепърва предстои да бъдат наблюдавани и обобщени.
- По отношение на ваксините срещу коронавирус. Имат ли от какво да се притесняват хората, които имат сърдечно-съдови проблеми? Мит или истина е, че именно те трябва да приемат препарати, които разреждат кръвта, преди да се ваксинират?
- Много често към мен и колегите ми се обръщат пациенти с хронични сърдечни заболявания, преживели сърдечни процедури и операции, с въпроса има ли риск да се ваксинират. Според публикуваните проучвания върху достъпните у нас ваксини, не само че не бива да има страх от ваксиниране, а именно болните със сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, сърдечно оперирани, са най-уязвимият контингент и те трябва преимуществено да бъдат ваксинирани. Няма сърдечно заболяване в хронична фаза, което да е контраиндикация за ваксиниране. По отношение на страха от тромбози, предизвикани от ваксината, няма подобни доказателства,
няма препоръки за прилагане на антитромбозни медикаменти преди и след ваксинация
- Смятате ли, че ваксините ще помогнат на човечеството да се пребори с този вирус, който не ни напуска вече близо 2 години?
- Това е много агресивна инфекция, способна да се разпространява много бързо, да се видоизменя и да атакува всички възрастови групи. Докато в началото на пандемията се смяташе, че рискови групи са възрастните и хронично болните, сегашните наблюдения ни показват непредвидим ход на заболяването и липса на сигурни гаранции как ще протече то и при млади и здрави до момента индивиди. На този етап няма друго масово средство да се защитим и да прекъснем разпространението на пандемията, освен масовото ваксиниране. А това е и единственото средство да възстановим нормалния си живот, контакти, работа, забавления и пътувания.
- Според световната статистика, по време на пандемията много хора са починали вследствие на сърдечно-съдови заболявания, но без Ковид-19. Оказа ли се вярно, че страхът от вируса затруднява лечението и профилактиката на други, също опасни заболявания?
- Статистиката в последната година и половина показва
нарастване на броя на починалите от сърдечно-съдови заболявания без доказана Ковид инфекция
Като че ли шокът от това непознато заболяване отмести вниманието от традиционно социално значимите заболявания. Ще повторя може би, но страхът задържаше хората по домовете, а може би и лекарската помощ не беше така лесно достъпна в периодите на локдаун, затова болните пристигаха късно с разгърнати симптоми на сърдечна недостатъчност и с усложнения от прекарания инфаркт. Не е за подценяване и домашният режим, който си наложихме поради ограничителните мерки и страха. За хората с рискови фактори и за сърдечно болните липсата на двигателна активност, наддаването на тегло, депресивните състояния също допринесоха за промяната в хода и изхода на тези заболявания, независимо от липсата на инфекция с Ковид- 19. От друга страна, инфекцията ни научи да бъдем по-прецизни и дисциплинирани в спазването на хигиенните мерки. Около нея се натрупаха много нови знания, но, за съжаление, на много висока цена. Със сигурност и животът, и работата ни се промениха, да се надявам временно. Неминуемо се промени и диагностичното мислене, разшириха се образните и лабораторни изследвания въведоха се нови биомаркери в нашата практика.
- Промени ли се работата на кардиолозите заради пандемията и как? Има ли нещо, което трудно ще преодолеете, като лекар?
- Като лекар и като човек аз много трудно ще преодолея нелепата загуба на близки, колеги и пациенти, с която непрекъснато се налага да се сблъсквам. Необходими са усилия на всички и повече солидарност, за да преминем през това изпитание и да се върнем към нормалния живот.
Силвия ДИМИТРОВА