Цели дванадесет години от 1959 до 1971 г. в Поликрайще се списва и издава вестник „Октомврийска победа“ – орган на Общинския комитет на БКП, Управителния съвет на Обединеното ТКЗС „Октомврийска победа“, Общинския народен съвет, Общинския комитет на ДКМС и Общинския комитет на Отечествения фронт – Поликрайще. Печата се приблизително веднъж на две седмици (24 пъти годишно). Когато има важни събития обаче, като например посещението на Тодор Живков в Поликрайще на 11 юни 1960 г., излиза веднага (на 16 юни). Вестникът отразява живота в шестте селища от Община Поликрайще, чиито земи влизат в Обединеното ТКЗС: Поликрайще, Първомайци I (Темниско), Първомайци II (Сергювец), Крушето, Янтра и Правда. Кооперираните земи на Горна Оряховица (доколкото ги има) за известен период също са включени в нашето стопанство и за земеделците от Горна Оряховица, и за техните постижения също се пише. Най-много са статиите, посветени на Поликрайще, но неговото представяне е правено доста умерено. Форматът на вестника е приблизително 60 х 42 см. Първоначално се печата на две страници, а по-късно – на четири. Редакцията се намира в Поликрайще, а излиза от Печатницата на Промкомбината „1 май“ в Полски Тръмбеш. Първият му редактор е Кръстю Кръстев. След него с тази отговорна задача са натоварени журналистите Тодор Иванчев и Пеньо Пенев, и двамата родом от Поликрайще. Пеньо Цвятков Пенев е и талантлив поет, и допринася съществено за качественото списване на изданието. Впоследствие той печата и стихосбирката си „Живот от дати“ (1984).
Течението е запазено в по-голямата си степен в Регионалната народна библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново и в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София. Името на вестника в началото е в тъмночервенокафяво, а по-сетне (1968) – в ярко червено, но има и броеве в синьо. Печатът е черно-бял. Някои заглавия и снимки са в яркочервено и в синьо (най-вече при новогодишни или юбилейни броеве, посветени на кръгли годишнини от важни събития. Главната тематика е селското стопанство, но в значителна степен са отразени и други важни страни от живота тук – образование, култура, благоустояване, спорт. Има постоянни рубрики: „Партиен живот“, „Нашите първенци“, „Творци на петилетката“, „В редиците на ОФ“, „Съвети на специалиста“, „Спортни вести“, „С молив и бележник“, „Вестникът помага“, „Дописниците ни пишат“, „Новото в селата“, „Обществено око“, „Пред нашия поглед“, „Пионерите в помощ на ТКЗС“, „Из живота на учителите“. Във всеки брой е отделено място на хумор и сатира под надслов „От тук няма да ни избягате“ или „Стършел“. Публикуват се и фейлетони, както и стихове. Има критики и опровержения. Два юбилейни броя са посветени на личности от Поликрайще – през 1968 г. на партизанина Димитър Генков по случай 50-годишнината от неговото рождение и през 1970 г. – на проф. Ангел Симеонов – посветен на 70-годишнината му. В духа на епохата много статии са с чисто пропаганден характер, най-вече уводните, посветени на 1 май, 9 септември, но и поздравителни за Нова година.
Редовно се отчита социалистическото съревнование и изпълнението на плана. Най-ценното във вестника е, че намират място, макар и не в нужната степен, важни събития, станали тук. Ето защо вестник „Октомврийска победа“ е ценен източник за историята на Поликрайще през този период. За илюстрация тук ще споменем за някои теми, свързани със селското стопанство, на които вестникът посвещава материали през 1959 г.
1959 г. – Бр. 6/15 май: „Договор за социалистическо съревнование с ТКЗС Ресен“ (подписан на 11 май с.г.) с подзаглавие „Да излезем победители. С всички сили в съревнованието с кооператорите от ТКЗС Ресен“. Бр. 8/16 юни: В „Поеха нашето шефство“ четем: „На 13 юни в 8.30 в градинския парк в Поликрайще стана вълнуващо тържество. Гости от НВВУ „В. Коларов“ (Горна Оряховица – бел. на авторите) поеха шефство над стопанството. Те ще оказват помощ за прибиране на реколтата. След това се проведе увеселение и концерт на военния оркестър“. „Комбайната запя“: „В неделя на 14 т.м. в Поликрайще при голямо въодушевление за пръв път се чу песента на комбайн. На местността „Бостанлъка“, където се е люшнал голям ечемичен блок старши трактористът Ст. Николов поведе комбайна и десетки декари бързо паднаха под неговите остри ножове. След няколко дни комбайнът ще извърши и вършитба.“ Бр. 9/1 юли: „И войниците силажират“: „На 23 юни пристигат 50 курсанти от НВВУ „В. Коларов“ Горна Оряховица с офицера Христов. Курсантите силажираха 50 тона царевица... „Втори култури“: „За удвоена продукция спрямо 1958 г. при подработване на финансовия план ТКЗС прие да посее 1000 дка царевица за зърно, 500 дка слънчоглед, 500 дка просо и 370 дка силажна царевица втори култури.“ Бр. 10/12 юли: „Таблица за изпълнение на финансовия план към 30 юни 1959 г. Приходи, разходи“. Бр. 14/12 октомври: „Колективно посетиха театъра в Търново“: „На 4 т.м. кооператорите гледаха „Блокада“.“ „В помощ на ТКЗС“ „Работиха бригади от служители в пощата, селкоопа и здравната служба.“
Съдбоносната 1971 г.: 50 години от решението на БКП вестникът на Поликрайще „Октомврийска победа“ да бъде спрян
През 1971 г. по решение на БКП започна изграждането на Аграрно-промишлените комплекси и Промишлено-аграрните комплекси в България. В резултат на това Обединеното ТКЗС „Октомврийска победа“ – Поликрайще беше ликвидирано и прикачено най-напред към Аграрно-промишления, а след това – към Промишлено-аграрния комплекс „Горна Оряховица“. Последният обхващаше огромна територия – от Стара планина до Дунав. Малко по-късно пак по решение на БКП започна административна реформа и се появиха Селищните системи. Община Поликрайще беше ликвидирана и прикачена към Селищна система Горна Оряховица, а при следващата реформа – към Община Горна Оряховица. Премахнати бяха Общинският комитет на БКП, Управителният съвет на Обединеното ТКЗС „Октомврийска победа“, Общинският народен съвет, Общинският комитет на ДКМС и Общинският комитет на Отечествения фронт – Поликрайще. Появиха се съответните структури, но в Горна Оряховица. В резултат на това всякаква самостоятелност на Поликрайще беше премахната.
Първият предвестник на тоталното унищожение на нашата независимост беше спирането в резултат на решенията на Партията на вестника на Поликрайще. Той се казваше „Октомврийска победа“, както и нашето ТКЗС, т.е. би трябвало да го възприемаме като комунистически и просъветски (те всичките вестници бяха такива по това време). Но вестникът си беше наш и макар под партиен надзор пишеше за нас. С него се провеждаше партийната линия, но на нашата партийна организация. Той говореше за нашите проблеми и някои от тях макар и адски трудно все пак намираха решение.
Вместо нашия вестник бяха направени два вестника в Горна Оряховица, издавани от АПК – Горна Оряховица и Община Горна Оряховица. Първият беше кръстен „Зора на комунизма“, а вторият – „Устрем“ – и двата съвсем откровено комунистически. Нашите журналисти и активите на вестник „Октомврийска победа“ преминаха в тях. Вестниците на Горна Оряховица, които уж трябваше да бъдат и наши, не се казваха вече „Октомврийска победа“, но в тях не пишеше за нас, а си пишеше за Горна Оряховица. Те се интересуваха от себе си, а не от нас. Те славеха себе си, а при нас каквото и да се случеше за тях не беше достатъчно важно, че да се отрази.
Като доказателство за качеството на нашия вестник и на нашите журналисти можем да посочим, че редакторът на нашия вестник „Октомврийска победа“ Пеньо Пенев през 1975 г. бе назначен за редактор на „Зора на комунизма“. През 1976 г. двата горнооряховски вестника бяха обединени под общото име „Устрем“ и Пеньо Пенев бе издигнат за техен главен редактор. Като такъв той работи в обединения вестник „Устрем“ до 1992. Едновременно Пеньо Пенев е поканен за кореспондент на вестник „Работническо дело“. От 1992 до 1994 г. става главен редактор на вестник „Бизнес гид“ – Велико Търново, а от 1995 до 1996 г. най-напред е редактор, а след това – и главен редактор на вестник „Горнооряховско слово“ – Горна Оряховица“. Носител е на две национални награди за поезия. Радио „Христо Ботев“ и радио „Варна“ правят специални предавания за него и представят в тях творчеството му. Негови стихове са преведени на украински. По текст на Пеньо Пенев е композирана песента „Щастие“, наградена на фестивала „Ален мак“ в Благоевград.
Как се разви по-нататък историята: Фондовете на Обединеното ТКЗС „Октомврийска победа“ бяха иззети и потънаха в бездънната паст на АПК, съответно ПАК – Горна Оряховица. Финансовите средства на Община Поликрайще също ги последваха. И те заминаха за Горна Оряховица. Потребителната кооперацията (Селкоопът), наследник на Кредитната кооперация „Солидарност“ (Поликрайшката популярна банка) с 5 милиона лева капитал, беше също уедрена и на нейно място се появи някаква голяма търговска организация със седалище – и то в Горна Оряховица. И с нашите пари там бяха изградени огромна сграда – цял небостъргач на Промишлено-аграрния комплекс „Горна Оряховица“ в центъра на града, която беше проектирана така, че да скрие от погледа главната църква „Успение на Св. Богородица” с Архиерейското наместничество. И с нашите пари беше направен ГУМ в Горна Оряховица, почивна станция на ПАК – Горна Оряховица на Черно море и кой знае още какво, за което ние даже не подозираме. Нашата администрацията беше преместена в Горна Оряховица. Огромната сграда на ТКЗС „Октомврийска победа“, която беше построена, след като бяха съборени 26 къщи на най-видните жители на Поликрайще и беше пометен целият ни център, изграден по виенски образец, остана празна като един паметник на човешката глупост. Тя сега зловещо да кънти, когато някой случайно влезе в нея. Кооперативният стол, който приготвяше храна на 2000 души бе закрит и сега зее празен.
Нашето пълно обезличаване продължи със закриването на Радио „Поликрайще“, което имаше ежедневни музикални и информационни програми. То бе сведено до глашатай, който да ни казва само кой е починал, вместо това да се съобщава от разсилния с барабана. После и това спря да се излъчва. Започна да бие камбаната на черквата на умряло, но никой не разбира за кого. Това е единственото ни културно събитие. Няма музики, няма хора. Вместо нашето радио бе създадено Общинско радио Горна Оряховица, което си приказва за Горна Оряховица. Сега и то не се излъчва вече при нас, защото няма кой да поддържа кабелите.
После дойде демокрацията и Община Горна Оряховица си извади нотариални актове за собственост на цялата нашата собственост. Тя започна да разграбва най-хищнически и да унищожава всичко, което беше правено в Поликрайще век и половина планомерно едно след друго. Стигна се накрая до опита й от 2020 г. да закрие и заграби и последното ни училище от шестте, съществували на 9 септември 1944 г. Ето резултатите от правилната линия на Партията и след това от още по правилната политика на демократичните сили.
А нашият вестник „Октомврийска победа“, който на няколко пъти беше прекръщаван на „Зора на комунизма“, „Устрем“, „Горнооряховско слово“ и пр., от 1971 г. не беше вече наш, а техен. От време на време в Горна Оряховица се смиляваха и пишеха за нас, ако нямаше какво да пишат за себе си. После дойде демокрацията и наследниците на нашия вестник станаха частни. По никакъв начин в тях новини за нас не могат да бъдат публикувани без разрешението на собственика. Така ние окончателно изчезнахме от публичното пространство.
Излиза, че по времето на социализма, когато както се казва нямахме свобода на словото, ние имахме вестник. Имахме и радио. По времето на социализма, преди той да стане „зрял“, в някаква степен имахме право на свободно слово и на информация, макар и контролирани, за това какво става в Поликрайще.
В епохата на демокрацията и свободата на словото никаква информация за нас няма как да се появи. Ние не представляваме интерес за официалните вестници, телевизии и радиа, още по-малко за тези, които са в Горна Оряховица и Велико Търново. За тях не съществуваме. Съществуваме само за своите приятели. По тоя начин нашата история днес никъде не се записва. Тя изчезва. Никой не може да разбере какво се е случило тук и дали изобщо нещо се е случило. Нас ни няма на света и не ни е имало. Така е в епохата на демокрацията, която наследи епохата на зрелия социализъм. Все пак преди социализмът да стане „зрял“ и да разгърне своите сили, за около 12 години имахме вестник. Казваше се „Октомврийска победа“, но си беше наш.
За какво да оправим молитви и какво трябва да се случи в България, че това опустошение, това хунско нашествие днес по селата и градовете с по-малко на брой жители, съществували и давали живот на нашите предци по няколко хиляди години, да спре?! Може би като начало в ерата на медиите нека те ни обърнат внимание и дадат шанс да се чуе за нас и нашето ежедневие: за нашето Поликрайще, за нашето Сломер, за всички други, които НЕ са днес столица, областен или общински град. Да се обърнат към милионите истински герои из цяла България. С надежда да го направите, предварително благодарим.
Историческата част на текста е основана на извадки от книгата „ИЛЮСТРОВАНА ИСТОРИЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ“, Том I „ПРЕЗ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева
Проф. д-р Георги Николов Георгиев,
д-р Марияна Николова Георгиева