През октомври 1921 година е отбелязана 30-годишната писателска дейност на „певеца на българското село“ Цанко Церковски. Център на тържествата става родното му село Бяла черква, където сред „високите гости“ са министър-председателят Александър Стамболийски, министри, видни земеделци. И това е естествено, тъй като в първата четвърт на ХХ век Цанко Бакалов Церковски (1869-1926) е един от активните общественици у нас. Автор е на „Възвание към българските земеделци“ (1899),
инициира създаването на Българския земеделски народен съюз
и съвсем естествено се нарежда сред първите водачи на БЗНС. Депутат и в шест обикновени народни събрания - XI (1901), XIV (1908-1911), XV (1911-1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923) и XX (1923), както и в Петото Велико народно събрание (1911). В правителството на Александър Малинов е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (17 октомври 1918-28 ноември 1918); в двата кабинета на Теодор Теодоров - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (28 ноември 1918-23 януари 1919) и министър на железниците, пощите и телеграфите (28 ноември 1918-7 май 1919 и 8 май-6 октомври 1919); в правителството на Александър Стамболийски - министър на народното просвещение (7 октомври 1919-22 май 1920), министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (22 май 1920-16 март 1923) и министър на железниците, пощите и телеграфите (9 февруари-14 март 1923).
За начална година на творческата дейност на Цанко Бакалов-Церковски е възприета 1891, когато в двойната книжка 7-8 на списание „Ден“ (Шумен) е отпечатано стихотворението му „Молепсаний“, възприето като
своеобразен манифест на българската прогресивна младеж:
Ей, бягайте, хора, бягайте от мене,
...че аз съм надъхан с ново ученье...
...
Че аз искам братство, равенство в народа
и ви проповядвам истинска свобода?
В следващите години Цанко Бакалов-Церковски се изявява като автор и на вестници и списания като „Българска сбирка“, „Звезда“, „Летописи“, „Мисъл“, „Наш живот“, „Ново време“, „Просвета“, „Работнически вестник“, „Работнишки другар“, „Светлина“, „Съвременен преглед“, „Съвременна младеж“ и редица други. Цанко Бакалов е създател и редактор на „Селски вестник“ (1893) и на сп.“Селска пробуда“ (1903-1905).
Читателите се радват и на поетичните му и белетристични книги: „Печални часове“ (1895), „Снимки и приумици“ (1901), „На румане“ (1901), „Ружа“ (1904), „Полски песни“ (1905), „Разсънки“ (1908), „Тъжбите“ (1908), „Луди млади“ (1908), „Халосник“ (1908) и пр.
Три години преди неговото честване са издадени „Събрани съчинения в три тома“ на Цанко Церковски (1918), а през 1921-а в Държавната печатница-София е отпечатан „Юбилеен сборник Цанко Церковски. 1891-1921“ (съставител-редактор - Никола Атанасов).
Подобно всенародно почитане на писател не е прецедент у нас
На 24 октомври 1920 г. се отбелязват 70 години от рождението на Иван Вазов и половинвековната му творческа дейност.(Това е второто честване на Вазов, след като на 24 септември 1895 г. е отпразнувана неговата „25-годишнина от книжовната деятелност“).
На 8 май 1921 г. е организирано тържество във връзка с 50-годишнината от обществено-публицистичната и книжовно-научната дейност на Стефан С. Бобчев (25-годишният му юбилей в Пловдив е на 2 март 1896 г.).
Земеделското правителство определя 16 май 1921 г. за ден-юбилей на Кирил Христов. Тържеството обаче не само че е осуетено, но и се осъществява чак на 2 юни 1938 г., при това - три години след подобно честване в... Прага!
През 1921 година е отбелязана и 30-годишната литературна и обществена дейност на Ана Карима. Не е забравен и Елин Пелин. Почетени са актьорите Кръстю Сарафов и Сава Огнянов, художникът Иван Мърквичка и др.
Всичко това пиша неслучайно
В първите години след 9 септември 1944-а Отечествения фронт изживява своя възход. Една от политическите формации, създали ОФ, е Българският земеделски народен съюз. А когато през 1946 година се навършват 20 години от смъртта на Цанко Бакалов-Церковски, е естествено по някакъв начин да се припомни и делото на Цанко Бакалов - земеделския водач, и творчеството на Цанко Церковски - селския ни поет... Проведени са събрания, във вестниците са публикувани статии-очерци, издаден е единичен брой „Цанко Церковски. Паметен лист по случай 20 год. от смъртта му. 1926-1946“ (София, май 1946).
А неотдавна
Негово Величество Случаят ме зарадва
Попаднах и на втори вестник, също издаден през 1946 година, също посветен на 20-годишнината от смъртта на Цанко Бакалов-Церковски, но... с русенски адрес. За разлика от софийското издание, при което името на поета и общественика е и заглавие на паметния лист, русенското носи името „Народна победа“. Справката, която направих в отдел „Краезнание (сега: „Местна история“) в Регионална библиотека „Любен Каравелов“, посочи, че заглавието „Народна победа“ не е познато и следователно подобен вестник не се съхранява в библиотечните фондове. Такъв вестник, издаван в Русе през 1946 година, не е посочен и в репертоарника „Български периодичен печат. 1944-1969“. В том II Н-Я (София, 1975), където са посочени отпечатаните в периода единични броеве, „Народна победа“ не фигурира.
Какво представлява русенският вестник „Народна победа“
Негов редактор е Веселин Димитров, който в духа на времето помества на първа страница текстове на Вълко Червенков - тогава секретар на ЦК на БРП (к) („Делото на Цанко Бакалов Церковски“) и на д-р Михаил Геновски - тогава отговорен секретар на БЗНС („Последно виждане“). Подбраните материали на Спас Райчев („Мъченикът, който ни посочи истинския път“), Панайот Чивиков („Цанко Бакалов-Церковски“), В.Павурджиев („Цанко Церковски като социален и борчески поет“), Вл. Зелингоров („Човечността в лириката на Цанко Церковски“), Веселин Димитров („Слово и дело“ и „Цанко Церковски и Христо Смирненски“) очертават живота и дейността на човека, общественика, държавника, поета Цанко Бакалов-Церковски.
Като своеобразен мост
към честването на Цанко Церковски през есента на 1921 година и включването на текста „Александър Стамболийски за Цанко Бакалов-Церковски“ (с.2-3), както и на няколко снимки: „Александър Стамболийски [произнасящ] реч за живота и делото на Цанко Церковски“ (с. 2), „Цанко Церковски пред своята къща“ (с. 3), „Ал. Стамболийски, Ц. Бакалов, Ал. Димитров и Ст. Омарчевски. Окт. 1921 г. Юбилея“ (с. 3), „Другарска снимка в Бяла черква. Стамболийски, Церковски, Р. Даскалов. 1921“ (с. 4). Умишлено изписвам и анотиращия текст под фотографиите, понеже не можах да открия в литература, посветена на Цанко Церковски, Александър Стамболийски, Райко Даскалов, последващи препубликации.
В „Народна победа“ Веселин Димитров включва и произведения на Цанко Церковски и това е нещо съвсем естествено. Едното от тях е „Сазът ми“, което двукратно е намирало място в сп. „Мисъл“ (1897 и 1905), а също е включено в споменатите по-горе издания - стихосбирката „Полски песни“ (1905) и в том трети от „Събрани съчинения в три тома“ на Цанко Церковски (1918).
Ти звънти, ти кънти,
мой яворов саз!
Ветрец лек нек далек
носи твоя глас.
По поля, по нивя -
в родний край любим -
ти предай как страдай
клетник тук един.
(Из Цанко Церковски. „Сазът“; саз - музикален инструмент с 3-4 двойни или тройни струни).
Другото подбрано стихотворение
е „Революционна песен“, в което настроението е съвсем друго:
Живот вече не милеем,
кръв гореща не щадим,
гордо знаме ще развеем
и на битки ще вървим.
Ей, другари, в бой неравен
може всички да измрем,
но дела си в подвиг славен
на потомци ще дадем.
...
Все напред, напред в борбата...
Наший дълг е дълг свещен -
да спечелим свободата,
за народа да измрем!
Интересно е хрумването на Веселин Димитров да прибави и чуждо стихотворение - на Патриарха на българската литература, посветено на Ц. Церковски:
Певецо селски, тук разбирам
душата ти и твойте песни,
и себе си аз тук намирам -
в таз воля, в тоя шир чудесни.
Пак спомням светли дни, когато
живях сред честата природа,
при нивите, покрити с злато,
с живота честни на народа.
(Иван Вазов. Идилиите. На Ц. Церковски)
Малка бележка на четвърта страница на в. „Народна победа“
хвърля светлина върху развитието на читалищното дело в Русе
Става въпрос за осведомяването (припомнянето), че година по-рано (на 21 май 1945 г.) е учредено читалище „Цанко Церковски“-Русе (то не съществува от десетилетия).
Днес си задавам въпроса „Защо вестникът е назован „Народна победа“, а не - примерно - „Цанко Церковски“? Едва ли съображенията са били да не дублира софийското издание „Цанко Церковски. Паметен лист по случай 20 год. от смъртта му. 1926-1946“, отпечатано по същото време - май 1946 г. Мисля, че е бил вложен друг смисъл, свързан с приемствеността, верността към делото на Александър Стамболийски, поддържане политиката на сдружените земеделци... През ноември 1921 г. в София се появява всекидневният земеделски вестник „Народна победа“, чийто живот е чак до февруари 1925 г. Като негов продължител се приема в. „Народна победа“, издаван в Ловеч в периода 10 октомври 1932-30 април 1934 г. като печатна трибуна на сдружените земеделци-последователи на Ал. Стамболийски.
След 9 септември 1944 г. името „Народна победа“ се среща три пъти. Нито един от тези вестници не е свързан с БЗНС. През 1944 година на вестникарския пазар в Стара Загора се появява „Народна победа“ като орган на младежкия комитет при Отечествения фронт; вестникът, печатан в Асеновград през 1945-1946 г., е седмичник; софийската „Народна победа“ (1946) пък е бюлетин на културно-просветен комитет. От тази гледна точка
русенската „Народна победа“ има правото да бъде разгледана като своеобразен наследник
и продължител на линията, следвана от двата едноименни вестника, печатани в София (ноем. 1921-февр. 1925) и Ловеч (окт. 1932-30 апр. 1934), т.е. медии, в които е засвидетелствана признателност към основателите на Българския народен земеделски съюз.