Когато се прочува, тя е едва на 25 години. Дотогава малцина са чували за нея - близки, съученици, състуденти, колеги, приятели. Но изведнъж името и снимката й започват да обикалят с бясна скорост целия свят. И тя става най-известната стажантка в света, макар че всъщност по това време вече не е стажантка. Да, говорим за Моника Люински, която днес навършва 48 години.
Да започнем отначало.
Моника е родена на 23 юли 1973 година в Сан Франциско, но израства в Бевърли Хилс, Лос Анджелис. Баща й, произхождащ от семейство на немски евреи, е роден в Салвадор. Майка й също е от еврейски произход, от семейството на изселника от Литва Самуел Виленски и жена му Брони Полищук (от Русия), eмигрирали в САЩ.
А дъщерята
стига до Белия дом, но вместо гордост това се превръща в злочестина
Историята е известна - младата стажантка и тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън имат афера, която за нея е романтична, а за него - най-вече физиологична.
Историята започва през 1995 г., когато 21-годишната Моника Люински, току-що завършила колежа „Люис и Кларк“, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Клинтън. От този период датира и тяхната сексуална връзка.
След като взаимоотношенията им започват да се охлаждат и Моника напуска Белия дом, за да работи в Пентагона, тя споделя със своята приятелка и колежка Линда Трип подробности за аферата си с президента.
Трип коварно записва телефонните им разговори и ги изважда наяве, когато разбира, че във връзка с казуса „Пола Джоунс“ Люински е подписала клетвена декларация, с която отрича всякакви взаимоотношения с Бил Клинтън. Записите попадат при Кенет Стар, който разследва държавния глава по редица обвинения - аферите „Уайтуотър“, „Файлгейт“ и „Травългейт“.
Новината за аферата „Люински“
се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 година
а на 21 януари, след публикация във вестник „Вашингтон Поуст“, скандалът избухва с пълна сила.
Клинтън отрича, но поради шумния медиен отзвук историята не може да се потули и Конгресът настоява за обяснения. На 26 януари, видимо притеснен, президентът дава пресконференция в Белия дом, по време на която държи прочувствена реч и напълно отрича сексуалните си взаимоотношения с Моника Люински. Първата дама Хилари Клинтън публично го подкрепя и заявява в едно телевизионно предаване, че
целият компромат всъщност бил част от крупен план за дискредитиране на президента
от страна на десницата, който е в сила от деня на встъпването му в длъжност.
В последвалите месеци широко се спекулира дали президентът не е излъгал и по този начин възпрепятствал правосъдието, но липсват сигурни доказателства освен записите, тъй като Моника Люински отказва да коментира аферата.
Събитията са катализирани на 22 май 1998 година, след като федерален съд в САЩ постановява, че агенти на Сикрет Сървис могат да бъдат принудени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със скандала. На 28 юли Люински най-накрая признава за сексуалната връзка с президента, като осигурява на Кенет Стар и доказателство за нея - синя рокля с петна от семенна течност по нея, запазена в този вид по съвет на Линда Трип. Това е решаващото доказателство за вината на Клинтън, тъй като ДНК анализът може да опровергае неговото изказване от 26 януари.
На 17 август пред съдебни заседатели Клинтън
прави самопризнание, че е имал „непристойни физически взаимоотношения“
с Моника Люински. Същата вечер прави и телевизионно обръщение, в което заклеймява връзката си със стажантката като грешка. Той обаче не се признава за виновен за умишлено подвеждане на публиката, като обяснява, позовавайки се на различни законови дефиниции, че терминът „сексуални взаимоотношения“ изключва пасивния аспект на оралния секс.
Погледнато от тази гледна точка, той не следва да бъде обвинен в публична лъжа за отношенията си с Люински.
След събирането на още доказателства Клинтън е обвинен в неуважение към съда, отнет му е лицензът за юридическа практика и е глобен с 90 000 долара. В крайна сметка обаче, след 21-дневен процес, на заседанието на 12 февруари 1999 година Сенатът отхвърля предложението за импийчмънт от 19 декември 1998 година с 55 гласа „невинен“ срещу 45 „виновен“.
След това Клинтън печели втори президентски мандат, а Моника е подложена на публичен линч в родната си Америка
Разиграва се сюжет в стил „Красавицата и Звяра“, но с разменени роли
Определят я като уличница и позор за нацията, а името й дори се превръща в глагол, който намеква как може да бъде унищожена една рокля.
След 10 години мълчание Моника Люински проговаря за аферата си с 42-рия президент в историята на САЩ Бил Клинтън.
„Дълбоко съжалявам за случилото се между мен и президента Клинтън. Нека кажа още един път: Аз. Лично. Дълбоко. Съжалявам. За случилото се“, пише Люински в писмо до списание „Венити Феър“.
„Време е да се обърне страницата. Искам да си възвърна контрола над историята на живота си и да дам смисъл на миналото си. Дълбоко съжалявам за случилото се между президента Клинтън и мен. Бях толкова мълчалива, че в някои кръгове тръгна слух, че семейство Клинтън трябва да са ми платили. А всъщност нищо не е по-далеч от истината. Време е да се спре стъпването на пръсти около миналото ми и бъдещето на други хора.
Решена съм твърдо да напиша различен край на историята си
Време е да бъде изгорена синята барета и закопана синята рокля. Вярно е, че моят началник се възползва от мен, но винаги ще съм твърда по въпроса - това беше връзка по взаимно съгласие. Всички тези приказки за лошо отношение дойдоха впоследствие, когато станах изкупителна жертва, за да се защити силната позиция. Поставиха ми етикет, който не мога да премахна или изтрия. Може би със споделянето на моята история мога да помогна и на други хора, които се намират от тъмната страна на унижението и обидите“, пише още Люински.
Години след аферата тя трудно намира работа.
След скандала от края на 90-те години младата жена уверява, че е отказала оферти за работа, от които е можела да печели над 10 милиона долара годишно, защото „не изглеждаше правилно да се приеме“.
Премества се в Лондон, където взема диплома по социална психология в Лондонския икономически университет, след което пребивава в Лос Анджелис, Ню Йорк и Портланд.
Кандидатствала е за редица длъжности в комуникацията и маркетинга, но „заради това, което работодателите тактично наричаха „историята ми“, никога не бях подходящият човек за поста“, посочва тя.
Бившата стажантка в Белия дом смята, че през 1998 година е била
„не само най-унизеният човек на света, но вероятно и първият човек, чието световно унижение се разпространи в интернет“
По-късно Люински определя скандала с Клинтън като злоупотреба с власт. И дори и в този момент не отрича собствената си вина.
Тя допълва, че всеки ден съжалява за случилото се. За „нейната история“ се заговаря отново през 2017 година, когато различни актриси обвиняват в сексуален тормоз влиятелния продуцент Харви Уайнстийн, към тях се присъединяват още гласове, след това пожарът тръгва нектролируемо в различни посоки и се стига дотам, че световната звезда Кевин Спейси също получава идентични обвинения, но не от жена, а от мъж. Миналата година Харви Уайнстийн беше осъден на 23 години затвор, а междувременно движението срещу сексуалните посегателства #MeToo /Аз също/ се превърна в поредния социален феномен в западния свят.
Е, Моника би била прекрасен лидер на това движение, но тя няма подобно желание. Нещо повече - потърпевшите от него са възприемани като жертви, а на нея се гледа по съвсем друг начин. Просто аферата й е в друго време и я мерят с друг аршин.
През 2017-а Люински най-накрая среща на живо Кенет Стар - човекът, който представя пред Конгреса доклада за Клинтън и дава началото на скандала и на близо 13 месеца разследване.
Минала през години на тормоз и терапия, тя не се притеснява да му каже в прав текст, че с действията си той е тероризирал не само нея, но и цялото й семейство
Въпреки че й се иска да е направила различни избори в миналото, й се ще и администрацията да беше взела различни решения спрямо нея. Люински му дава перфектния шанс да се извини, но Стар само се усмихва и казва „Да, така се случи...“. Това не е много състоятелен отговор след години неприятности.
Връщайки се към срещата си със Стар, Люински осъзнава, че нейната съдба е микрокосмос на случващото се в много по-големи мащаби.
В далечната 1998-а много неща се променят драстично в обществото след скандала със стажантката. Събитията може и да не водят до някаква пандемия или до държавна катастрофа, но със сигурност нещо в обществото се променя. И дори след като през 1999-а Сенатът отхвърля всички обвинения срещу Клинтън, чувството за раздор и разделение остава.
Всички знаят за скандала в Белия дом - само във „Вашингтон Поуст“ има 125 статии за 10 дни. Много родители се чувстват принудени да говорят с децата си за секс по-рано, отколкото трябва.
Културната ситуация, която описва Люински,
напомня катаклизма, който настъпи след разкритията за Уайнстийн
Докато валят обвинения в сексуален тормоз към властни мъже, политици и родители се сблъскват с все повече морални конфликти, неудобни разговори и дилеми, които могат да бъдат опасни. Като тази дали да симпатизират на жертвата, или на предполагаемия насилник. Случаят на Люински обаче е малко по-различен.
„Съжалявам, че си била сама“ - това съобщение получава тя от един от лидерите на #MeToo.
Тази реплика я трогва до сълзи. Въпреки че през 1998-а получава много писма в нейна подкрепа, а и има семейството си зад гърба си, Люински се чувства сама, изоставена в кризата от ключови хора, които я познават добре. Всички са съгласни, че стажантката е правила грешки, но заобикалящата я самота е ужасяваща.
Традиционната американска култура изпитва силен дискомфорт от женската сексуалност и женската сексуална агресия. От тази гледна точка е нормално, че решението на Люински да предизвика сексуалността на президента предизвика омраза и отвращение. Не помага и подкрепата на малък сегмент прогресивни феминистки.
Защото
без подигравките към независимите и сексуално интересни жени институцията на брака, любимата патриархална лъжа, няма да издържи
А в очите на Люински #MeToo може да спаси много жени. Изолацията е един от най-силните инструменти на насилниците. Само че ако всичко това се беше случило в наши дни, тази изолация нямаше да я има. Ако интернет през 1998-а за нея е бил кошмар, неговото доведено дете - социалните мрежи, са спасение за хиляди жени.
Докато децентрализираните цифрови пространства носят значителна сила днес, то тогава президентът и служителите му държат строг контрол върху начина, по който Люински говори. Вместо да завижда в момента, тя е възхитена - гласовете на много жени и мъже трябва да бъдат чути.
Колкото до личната й история в светлината на #MeToo - тя няма категоричен отговор на този въпрос.
Да, имало е секс и той е бил доброволен. Нейният скандал не е нещо, което #MeToo може веднага да припознае като свое и да си присвои. Към момента Люински предпочита да живее най-вече според мексиканската поговорка „Опитаха се да ни закопаят, но не знаеха, че сме семена“.
Днес Моника навършва 48 години и е приела за своя кауза войната срещу интернет тормоза. Участва в различни форуми, където споделя своите опит и идеи за борба с това явление. Според нея тормозът в мрежата може да тласне хората към самоубийство.
За личния й живот се знае, че има връзка, но не е омъжена. Прекарва свободното си време в медитации, излиза с приятели и ходи на терапия. Признава, че все още получава писма по електронната поща, в които подателите сипят обиди към нея.
По материали от интернет