В серия публикации във вестник „Утро“, започнала с информацията, че София оспорва ролята на Русе като домакин на първата кинопрожекция в България, разгледахме темата от различни гледни точки. Днес даваме думата на доц.Атанас Колев и се надяваме, че така темата е изяснена и изчерпана.
Ако това, което виждаш, пасва „като по мярка“ на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!
Хорхе Букай
Поводът за тази статия е подетата от няколко години акция на софийски автори да сменят мястото и датата на първата кинопрожекция в България. Будните русенци останаха учудени от порива на инициатора на акцията, уважаемия д.изк.н. Петър Кърджилов, да заяви „В Русе или в София гледат първата кинопрожекция в България? Говорят фактите“, както и от убедеността му в заявената абсолютна правота, тъй като схващането му не е подкрепено с документи и научен анализ в никоя от многобройните публикации през последните седем години. Единствено се преповтарят рекламните текстове от вестниците „Народни права“ и „Мир“.
Киното се появява като техника в края на ХIХ век и през първата четвърт на ХХ в. то се превръща в изкуство, зависимо от съответната заснемаща, копирна, прожекционна и др. видове техника. Затова
анализът на оспорваното събитие следва да се провежда съгласно методологията на историята на техниката и на кинотехниката
Несъстоятелността на непрекъснато повтаряната софийска теза в многобройни статии и интервюта е доказана още през 2018 г. от проф.д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева в рецензията й на дисертационния труд на Петър Кърджилов: „Във връзка с първия си отбелязан принос д-р Кърджилов се позовава на три съобщения в пресата, които опровергават наложената от проф.Александър Александров и утвърдена от проф.Александър Грозев дата на първата кинопрожекция в България. Д-р Кърджилов предполага, че действителната дата е 11.12.1896 г., а мястото - салонът на хотел „Македония“ в София. Остава открит въпросът какво е техническото средство, с което е осъществена тази прожекция. В цитираното рекламно съобщение от в.“Народни права“ от 8.12.1896 г. се говори за „ново изобретение на Едисона“, а д-р Кърджилов пише, че най-вероятно това става „с уреда, конструиран не от Едисон, а от братята Огюст и Луи Люмиер“.
Това, разбира се, е възможно, на все пак става дума само за вероятност
в подкрепа на която липсват категорични доказателства...“.
Учудващо е защо П. Кърджилов избягва да отговfри на тази сурова критика и не представя необходимите доказателства, а се задоволява само с цитиране на вестникарските реклами на хипнотичен (спиритичен) сеанс. Нали трябва да говорят фактите, къде са те?
Проф.Светослав Овчаров също изразява съмнение в рецензията си, отваряйки вратичката: „Също както той е преместил границата на знанието за първите прожекции у нас, тъй може след него други изследователи да го направят отново“. Точният термин „прожекции“, а не кинопрожекции, използва и проф.Ал.Янакиев в анотацията си (2015 г.) на книгата на П.Кърджилов „Озарения в полите на Витоша“.
След статиите в русенския вестник „Утро“ бр. 9091 и 9092, протестиращи срещу стремежа да се утвърждава недоказано предположение, д.изк.н. Петър Кърджилов се опитва да защити каузата си с публикация в бр.9103 на в. „Утро“, но тя поставя повече въпроси, отколкото дава отговори, въпреки великодушния финал: „А коя от тези кинопрожекции е била по-предна или по-задна, нека читателят сам отсъди“.
И как да отсъди горкият читател, когато вижда само купчина факти, повечето от които неверни:
Петър Кърджилов (ПК): „Диксън конструира първата в историята на човешката цивилизация кинокамера“.
Но световно признатият историк на киното Жорж Садул не споменава за това в шесттомната си история. Дали това не е опит за пренаписване и на историята на киното, защото Луи Лепренс, използвайки перфорация на лентата, заснема със собствена камера през 1888 г. първия филм в световната история - „Сцена в градината на Рунде“.
ПК: „Историята на киното започва пет години по-рано - през 1890 г., когато вече функционират трите възлови компонента - снимачният апарат (кинокамерата), филмовото студио (павилион) и прожекционната машина! От тогава започва периодът на „ранното кино“, простиращ се до началото на Първата световна война“.
Странно защо няма такъв период в трудовете на Ж. Садул, няма го и в публикациите на българските киноисторици. Според проф.Т. Андрейков киното се превръща в изкуство по-късно, затова периодът 1895-1908 г. е наречен „панаирджийско кино“ или период на „странстващия кинематограф“.
Историята на киното започва с кинематографа от 1895 г.
който е „обобщаващо понятие на процесите на снимане, копиране, проекция, неразделно свързани с магията на киноизкуството“, а не с ерзац модели от 1890 г.
ПК: „Ето защо съвременните киноисторици приемат 1890 за година първа на киното, а тандема Едисон-Диксън за негови създатели“.
„Кино“ е съкратено от кинематограф, (фр. cinema - синематографа на Люмиер). Революционното схващане на Кърджилов поставя нови въпроси. Щом „тандемът Едисон-Диксън“ са създатели на киното, защо в София има кинотеатър „Люмиер“? Новите киноисторици направили ли са постъпки то да се преименува на „Едисон-Диксън“? „Съвременните киноисторици“-ревизионисти не са съвременни! От десетилетия национални патриотари от Германия, Англия и САЩ тръбят, че бащи на киното са Складановски, Уилям Пол, Едисон и др., но киноспециалистите винаги цитират Люмиер и 1895 г. за началото на киното?
ПК: „За обитаващите в края на 19-и и началото на 20-и век не е имало никакво съмнение, че изобретател, сътворител, баща на киното е Томас Алва Едисон...“.
А световноизвестният френски режисьор и кинокритик Жан-Люк Годар казва:
„Едисон изобретява телевизия (защото зрителят на кинетоскопа е сам пред малко изображение, затворено в кутия), преди Люмиер да изобрети киното
т.е. публичната проекция на филм в зала“. Според Ж. Садул терминът „кино“ е „място, за показ на филми с неотменими атрибути: филм, помещение и екран“. Създавайки апарат с грайферен механизъм, осигуряващ равномерен каданс при снимане и плавно темпо на прожекция, в един и същ мобилен апарат за снимане, контактно копиране и прожектиране на филмовите ленти братя Люмиер стават бащи на киното. Предимствата на кинематографа са неоспорими, в сравнение с тежките конструкции и непригодния за масови прожекции кинетоскоп на Едисон, със скромните проекционни апарати на Ж.Лерой, Латам, Складановски и др. претенденти, произведени в единични бройки. „Тези устройства бяха несъвършени и не излязоха извън границите на лабораториите, не бяха пуснати в продажба“ (Ж.Садул).
ПК: „Само патентите му в областта на кинотехниката са над 1000!“.
Томас Едисон има рекорден брой патенти - 1093, но становището, че патентите му в „кинотехниката са над хиляда“, е груба грешка. Приносите на Едисон за киното са обвеяни с много митология и грешни изводи и следва внимателно да се преценяват. След проучвания в архива на Едисон Гордън Хендрикс публикува в САЩ книгата „Митът за киното на Едисон“ (1961 г.). Според него
цялата изобретателска работа относно киното се извършва от англичанина Уилям Диксън, Едисон не участва
и не отпуска през 1891 г. средства за кинетоскопа, представен пред публика едва през 1894 г. Първият построен в лабораторията му апарат е копие на тахископ. Основните възли на кинетоскопа са заимствани от други апарати, той не получава международен патент и е често копиран. Истината за „Дръзките му изобретения променят облика на света“ е, че повечето от изобретенията на Едисон са дело на негови сътрудници, не са изцяло оригинални, а са подобрения на по-ранни патенти.
ПК: „Той електрифицира Америка“.
Привърженик на постояннотоковата мрежа и противник на трифазния ток, Едисон води яростна битка, известна като „Войната на токовете“, срещу внедряването на системата с променлив ток на Никола Тесла, която има съществени преимущества. Той организира разработването на електрическия стол и публични токови удари на животни, за да представи променливия ток като опасен за живота и здравето, но губи тази битка.
ПК: „...а генератор за обществено захранване по това време в столицата няма“.
Не е вярно! Пътуващите кина работят с електрогенератори, а апаратите на Едисон имат акумулаторни батерии. Според историка на електрификацията на България М. Спиров и др. в София през 1879 г. се използва динамо, задвижвано с парна машина, или акумулаторна батерия, а електрифицирани обекти се появяват в края на 80-те години на ХIХ в. През 1895 г. в Княжеския дворец (днешната Национална художествена галерия в София) е монтиран генератор за осветление с мощност 160 kW и напрежение 160 V, задвижван от парен локомобил, а в съседство е хотел „България“.
Има и други примери за индивидуално електрозахранване
ПК: „С какъвто и апарат да са били реализирани кинопрожекциите в София през декември 1896 г., те са били кинопрожекции“.
Тезата е подвеждаща. Ако е прожектирано с магически фенер, с апарати на Складановски, на Едисон и др. подобни, разпространени в края на ХIХ в., това са прожекции. Кинопрожекциите започват с кинематографа на Люмиер.
ПК: „Витаскопът е можел да прожектира единствено филми на Едисон, чийто брой в края на 1896 достига 183. Но такива няма сред заглавията, оповестени в „Народни права“ и „Мир“. Там се споменават само филми на Люмиер и на сънародника им Жорж Мелиес. Всички заснети с кинематограф...“.
Отново невярно твърдение, защото:
1. Прожектираните в София заглавия не фигурират в каталога на филмите на Люмиер.
2. Жорж Мелиес купува камера от Робърт Пол, тъй като Люмиер не му продават техен апарат. Той „за първи път снима с камерата на Пол и показва негови филми (ленти) на апарата на Едисон, за 2-3 секунди“. Фактите, че камерата, с която Мелиес снима първите си филми (1896 г.), е британска, а ги прожектира на Eдисонов апарат,
доказват, че филмите не са на Люмиер
Без коментар остава голословното: „кинопрожекциите в София през декември 1896... несъмнено са били реализирани с кинематографа на братя Люмиер...“!
ПК: „...наричан от българската преса в единия случай „киноматограф“, а в другия - „цинематограф“. И в двата случая върху платното безспорно е била „изобразявана“ тъй наречената „жива фотография“.
Според рекламата във в.“Мир“ на програмата в хотел „България“ е: „Хипнотизиране; непостижими сеанси по спиритизма; вокален концерт от Госпожици Мелинсонови, а в заключение на представлението - киноматограф или жива фотография“... Идването му предизвиква фурор, тъй като през октомври той вече е изнесъл свои спиритични и хипнотизаторски сеанси в „Славянска беседа“, театър „Зора“ и кафене „България“. Но
това не е обява за кинопрожекция, а за пореден сеанс с атракция накрая, за привличане на публика
Втората част на съобщението описва прожекционния апарат: „... показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите... Сичко се състои в това: магическия фенер е същия; вместо газ или свещ, свети електричество“. Добре запознатият с техниката автор съобщава за популярния през последната четвърт на ХIХ в. подобрен модел на магически фенер. И това становище на д-р П.Кърджилов се оказва невярно, защото в съобщението ясно е посочено - „свети електричество“, което е характерно за разпространените в Европа едисонови апарати! Кинематографът на Люмиер се задвижва ръчно с манивела.
Вероятно апаратът и филмите са английски, тъй като „в Англия почти всички творци са свързани с фотографията или с магическия фенер. Новата им професия е като че ли продължение на тяхната дотогавашна дейност. Тази непосредствена връзка оказва своето влияние върху тях“.
След 1895 г. в различни страни циркулират, освен кинематографи, и преносими апарати:
биоскопи, хроноскопи, фотобиоскопи, витаскопи, вивиографи и навярно с някой от тях е прожектирано в София.
Гражданският протест на софиянци по повод прожекциите на неизвестни филми, с неизвестни апарати, отразен в дописка в столичния в.“Отзив“ от 8.04.1897 г. е още едно доказателство за несъстоятелността на софийските претенции.
В статиите на инж. Св. Чернев, специалист по кинотехника, са приведени неоспорими доказателства, оборващи твърденията на П. Кърджилов. Фундаментални факти се оспорват и опровергават с официални документи, а не с вестникарски реклами. Безспорно в Русе е осъществена първата кинопрожекция в България с проектор на братя Люмиер - синематограф. Тя отговаря на всички условия за такава, докато прожекциите с голяма реклама в София през 1896 г. са с неизвестен автор, апарат и произход. Други примери са излишни, защото заключението на проф. Братоева-Даракчиева очаква отговора на д.изк.н. Петър Кърджилов, според заявеното от него кредо: „В историческата наука фаворизирането на едни факти за сметка на други се смята за грях, а премълчаването им - за престъпление“.
Последните публикации на Св. Чернев и Х. Лебикян във в.“Утро“ завършват с емоционални финали, но тук следва се припомнят думите на Сергей Юткевич: „Истинското научно отразяване на историческите факти на кинематографията е задача с голяма трудност... Популяризирането на историята на киното е труден въпрос, тъй като е необходимо да се подберат особено внимателно фактите и да се разпространят така, че да отразяват точно историческата реалност“.
Доц.д-р инж. Атанас Колев