Двама нестандартни пътешественици по света включиха Русе в маршрута си, донесоха късче колорит и отнесоха пъстри спомени.
Всъщност Луцио Висинони от Италия и просто Роман /както се представя/ от Украйна, не са обичайният вид пътешественици. Двамата са комбинация между бунтуващите се срещу тесните рамки на благоразумието битници и влюбените в живота, разнообразието, мира и музиката хипита, а към това е добавена и щипка скитнически дух. Обикалят глобуса на автостоп, но ходят и доста пеш. Домът и всичките им притежания са буквално на гърбовете им. Най-често спят в палатката, с която не се разделят, а в раниците им, освен романтичното укулеле на Луцио и загадъчния метален ударен инструмент на Роман, грижливо са подредени плетени гривни, верижки и други екзотични сувенири, които продават, и така си осигуряват прехраната. Разбира се, разчитат и на музикалните си изпълнения, по-точно на даренията, които получават за тях. Понеже са двама забавни и чаровни приятели, винаги изкарват по нещо.
И няма голямо значение колко са монетите или банкнотите, защото за тях най-важна е свободата, а нейните измерения не са материални
В Русе Луцио и Роман пристигат от Стара Загора, където попадат след София и Шумен. Именно в Града на липите /дали защото това е съперникът на Русе за петия по големина град в страната?/ ги предупредили да не идват насам.
„Русенци са едни от най-гостоприемните и позитивни хора, които сме срещали. Дойдохме тук от Стара Загора, където ни предупредиха, че русенци са луди, и не трябва да идваме. Ние затова и дойдохме. Наистина сте луди, но сте позитивно луди“, казва с усмивка Луцио.
Тук той и Роман разговарят с много хора - и по-млади, и по-възрастни, научават интересни неща за града, разказват за себе си, но всъщност предпочитат да говорят за философията си.
„Пътуваме така от пет години. Определено има и негативи в този живот, най-вече това, че близките и приятелите ти липсват, но аз избрах този начин на живот, защото не мога да прекарам живота си на едно място. Някои хора се раждат, работят и умират в един град, няма лошо в това, но аз не съм такъв човек. Друго нещо, което мога да кажа за този начин на живот, е, че се научаваш
да пропускаш маловажните неща и да оценяваш малките щастия“
обяснява Роман.
За своите корени той пояснява, че е от Източна Украйна и акцентира, че е важно в коя част на страната си роден. За миналото си отбелязва само, че „никога не му е било удобно“ и предпочита настоящия си начин на живот.
И двамата с Луцио споделят, че всичко е започнало с обикновени пътувания и събирания покрай рок концерти и фестивали.
„Изключително впечатлени сме от музикалния магазин в Русе, който е много по-хубав от този в Стара Загора, има много повече инструменти и собствениците са много мили“, възкликва Луцио в отговор на въпроса какво му е направило най-много впечатление в Русе.
Но това е само детайл. Иначе пътешествениците оценяват красивата архитектура и пак се връщат на топлината, която са усетили у хората в Русе.
Обединяват всичко това в една дума - енергия
Е, има и муха в супата.
Като най-негативната черта на Русе двамата единодушно посочват градския транспорт.
„Аз съм от Украйна и познавам кирилицата, но въпреки това не успяхме да разберем нищо по картите в града. Самият транспорт закъсня с 20 минути и е толкова сложно устроен, наложи ни се да сменяме две линии“, коментира Роман, който спомена, че това е единственото нещо, по което градът отстъпва на Стара Загора.
Къде ли са сега Луцио и Роман? Кой знае. Но където и да са, в спомените им вече има кътче от един красив български град на Дунава, в който хората са луди. Но позитивно луди - от онези, при които ти се иска да се връщаш!