Абитуриентът Илислав Илиев завърши тази година две неща: средно образование и първия си роман, който вече видя бял свят и се радва на голям интерес. Неговата книга се нарича „Играта“ и със сигурност не носи белезите на обичайните книжовни прощъпулници на тийнейджъри, които имат по-голяма или по-малка дарба, но едно ги обединява: че нямат търпение да издадат книжка и да си видят името на корицата. Като правило тези книжки в огромната си част могат да предизвикат единствено умилението на баби, лели и други роднини, които само ще разлистят изданието на „феноменалното“ отроче - и ще си останат дотам. Нетърпението най-често оставя такива първи книжки само в някой кашон в килера - и нерядко първите книжки си остават и последни за „дарованието“.
Има, разбира се, и други автори. Те пишат своите първи книги, не за да си начешат самолюбието и да впечатлят някого - някой определен и извънредно важен за тях човек. А пишат заради това, че не могат да не пишат. И това им личи. Всъщност това е основният принцип при писането. Другото е въпрос на техника. И на по-занижена /само/взискателност.
Е, искам да уверя читателите, че книгата на Илислав Илиев е от втората категория. И искрено стискам палци и се надявам Илислав да не зареже писането /защото познавам такива младежи, които притежават безспорна дарба, но като ги увлече следването и професията, някак незабелязано и за себе си оставят дарбата си на най-горния рафт в съзнанието си/.
Тази история разказва за едно момиче на име Ева
което пристига с родителите си в друг град и докато опознава новата обстановка, попада в мрежата на „играта“, преплела взаимоотношенията на младежите от различните градски квартали. В тази игра нито „добрите“ са само добри, нито „лошите“ са сто процента само лоши. Младият автор успява да изгради пълноценни и пълнокръвни герои, като поведението на всеки от тях има своята мотивация и обяснение. Кажи-речи нито една от реалните характеристики на съвременните младежи - и в положителен, и в отрицателен план - не е пропусната. Тези момчета и момичета харесват, иронизират, заплашват, помагат, спасяват, спорят, карат се, правят интриги, замислят отмъщения, влюбват се, радват се. Бандите имат свои правила - и тези правила са със силата на железен закон, а това им осигурява своеобразна справедливост, колкото и понякога тя да е сурова и дори жестока.
Защо е избрал главната му героиня да се казва точно Ева?
Отговорът обезоръжава:
„Ева е от три букви и се пише по-бързо!“
Струва ми се, че рядко може да се чуе такова откровено и смайващо с логиката си обяснение.
Според собствените признания на Илислав, замисълът на „Играта“ идва при него преди седем-осем години. Тогава възникна идеята, оттогава са и първите страници на книгата. „Всъщност сега, когато наложиха карантината заради пандемията от коронавируса и когато се наложи да си останем вкъщи за по-дълго време, аз се върнах към онази стара идея. Украсих я малко - по-скоро доразвих някои от линиите. И писането ме увлече“, признава младежът.
Някъде през месец май миналата година заседнал сериозно да пише. И почти една година работи върху текста - докато през февруари тази година поставя финалната точка. И всъщност едва след като завършва романа, неговите съученици и приятели разбират, че техният връстник, с когото си разменят закачки, обсъждат разгорещено разни неща от училищния и тийнейджърския живот,
всъщност живее още един живот - доста по-различен от обичайния за момче на тази възраст
Повечето от тях не можеха да повярват, че аз съм написал тази книга, усмихва се Илислав. Първите му читатели са били баща му и баба му. Те са прочели ръкописа, преди още да бъде отпечатан в книга. След това вече идва ред и на приятелите. Харесват я - допада им сюжетът, одобряват и това, че завършва с хепиенд, обяснява той. Обяснимо е, че историята се харесва на младежите - всъщност Илислав разказва за едни момичета и момчета, които са горе-долу на тяхната възраст. И макар перипетиите, през които минават неговата главна героиня Ева и нейните приятели и неприятели, да не са директно копирани от русенската реалност, това, което изпитват, това, което правят, и това как реагират, е същото, което изпитват, правят и реагират всички млади хора на тази възраст. А това, че образите на тези герои са плътни, живи и въздействащи, е заслуга изцяло на автора.
Две удивителни за прохождащ автор черти на текста впечатляват
Едната е, че за разлика от повечето посягащи към писането младежи, Илислав успява да изгради пълноценни и различаващи се един от друг образи и характери. Всеки от неговите герои е различен не само с външния си вид, но и говори по различен начин, всеки има характерен начин на поведение, който Илислав поддържа и следва през целия роман. И точно маниерът на говорене, речевите характеристики, които характеризират по неповторим начин съответния герой, са другото достойнство на книгата на младия русенец. В нея той категорично показва, че умее да пише диалози - едно от най-трудните за постигане качества в прозаичен текст, особено когато става дума за голямата форма, какъвто е романът.
Впрочем самият Илислав признава, че именно писането на диалози му е любимо. Това, което за много дори вече изградени писатели е сложно - да постигнат лекотата и физиономичността на диалога - за него е едно от удоволствията в процеса на създаване на текста.
Ето как Илислав се представя в интернет, където книгата му намира своите читатели: „Аз съм Илислав Илиев, студент по история със страст към писането.
Целта ми на писателската сцена е да покажа най-доброто, което мога да правя
До момента имам само един завършен проект - „Играта“. Първата ми книга показва на читателите пътя на тийнейджърката Ева през Играта. Път, на който тя изгражда приятелства, печели врагове и се среща с любовта“.
Признанията на младия автор продължават така: „Имам богато въображение. Още от ранните си години (когато бях на 12-15) имах идеи за истории с всичко - характери на героите, изграден сюжет. Дълго време таях микса от емоции и герои в главата си. Първата карантина през пролетта на 2020-а обаче ме пречупи. Дългото време, прекарано на дивана, ме накара да започна да пиша. Написах няколко страници, после историята взе, че потръгна. Година по-късно издавам „Играта“. Имам няколко кратки разказа, една започната, но спряна история и голям проект, по който работя в момента. Стилът ми е в процес на развитие. И като говорим за стил - обожавам диалозите, които изпълват голяма част от страниците и които представят основната част от сюжета“.
Подозирам, че щедрите откровения са направени, защото са пуснати в интернет.
На живо Илислав не е чак толкова разговорлив
и не прави впечатление на човек, който обича да изпада в подробности. От друга страна, това също е важно за писането - обикновено сладкодумните разказвачи не са най-добрите писатели.
А Илислав явно отдавна е наясно със себе си и с желанието да пише. Това ми върви и това ми харесва, обяснява кратичко той. И добавя, че точно заради това - заради доброто хуманитарно образование, след като завършва основно образование в училище „Олимпи Панов“ се записва в „Христо Ботев“. Историята е неговата любима дисциплина - затова той вече знае какво ще прави в най-близко бъдеще: ще следва история в Софийския университет. Епохите, които са му най-интересни, са Античноста и времената на Римската империя. Личността, която го впечатлява най-силно, е Цезар. Интелектът на римския император, ходовете, които той предприема, възходът на империята по време на неговото управление - всичко това представлява интерес за младия русенец, който съзнателно върви към своята избрана специалност.
Всъщност специалността, която Илислав си е избрал в университета, е „История и геополитика на Балканите“.
Историята ме интересува, политиката също
обяснява той. Според него един млад човек не би трябвало да остава равнодушен към всичко, което се случва и у нас, и на Балканите, и въобще в света. Процесите, които се развиват, и силите, които предопределят едно или друго действие в глобалната политика, са важни и за разбирането на състоянието на икономиката и културата на света, но пак те дават знаците за това, което предстои да се случва в бъдеще време. На Илислав му харесва, че в София ще изучава дисциплини като история, политология, езици на балканските народи. Неговите предпочитания са на страната на румънския и турския език.
Засега младежът не прави дългосрочни планове. Или поне не иска да споделя това с хора, които не стоят достатъчно близо до него.
Какъв се вижда след десет години?
„Е, много е далече това време!.. Надявам се да съм завършил успешно университета и вече да съм се насочил и да съм си избрал конкретна тема за научна работа. А може и да се насоча към политиката... Кой знае как ще се развият нещата. По-сигурните ми надежди за този период са, че ще съм издал втората си книга“, казва Илислав. И лекичко приповдига завесата над бъдещия си роман. Той вече го мисли, започнал е да работи върху него. Засега идеята е сюжетът да е свързан с бъдещето. „Бъдещето е нещо, което можеш да си го измисляш безпрепятствено“, засмива се младият русенец.