Той е считан за един от основателите на „твърдата школа“ в детективската художествена литература. Оказва огромно стилистично влияние върху американската популярна литература. Започва да пише късно, след като губи поста си, който по целия свят се определя като мечта. За да се превърне в истинска звезда! Името му е Реймънд Чандлър, днес се навършват 62 години от последния му земен ден. Предлагаме ви очерк за него, публикуван в impressio.dir.bg.
Реймънд Чандлър започва да пише детективска художествена литература на 44 години, след като губи работата си като изпълнителен директор на петролна компания заради Голямата депресия. Първият му къс разказ „Изнудвачите не стрелят“ е публикуван през 1933 г. в популярното булевардно списание „Черната маска“. Първият му роман, „Големият сън“, e публикуван през 1939 г. Освен късите си разкази, Чандлър публикува приживе седем романа. Осмият, който не успява да довърши, е дописан след смъртта му от Робърт Б. Паркър. Всички, освен „Плейбек“, са екранизирани, някои от тях повече от веднъж. В годината преди смъртта си той е избран за президент на Американските писатели на мистерии.
Чандлър оказва огромно стилистично влияние върху американската популярна литература. Поне три от романите му са считани за шедьоври: „Сбогом, моя красавице“ (1940), „По-малката сестра“ (1949) и „Дългото сбогуване“ (1953). Последният е признат в колекция от американски криминални произведения като „вероятно първата книга след „Стъкленият ключ“ на Хамет, публикувана повече от двадесет години по-рано, която е
сериозен и значителен конвенционален роман, който случайно притежава и елементи на мистерия“
Чандлър е роден в Чикаго през 1888 г. в семейството на Флорънс Дарт и Морис Бенджамин Чандлър. Прекарва ранното си детство в Платсмут, Небраска. Баща му, строителен инженер, работещ за железопътната линия, е алкохолик и изоставя семейството. През 1895 г. родителите му се развеждат. За да осигури на Рей възможно най-доброто образование, майка му, родом от Ирландия, го завежда през 1900 г. в Ъпър Норлууд, днес по-известно като лондонската покрайнина Кройдън. Друг негов чичо, успешен адвокат в Уотърфорд, Ирландия, неохотно им помага, докато живеят с бабата по майчина линия на Чандлър.
В детството си „бащата“ на Филип Марлоу прекарва някои от летата при семейството на майка си в Уотърфорд. Той не учи в университет, вместо това прекарва известно време в Париж и Мюнхен, където подобрява езиковите си умения. През 1907 г. като британски гражданин е допуснат до тест за държавен служител, който преминава успешно. След това заема пост в Адмиралстейството, но остава там едва около година. По това време публикува първите си стихотворения, които са в късноромантичен стил.
Чандлър
не харесва скучната държавна служба и напуска
Започва работа като репортер за вестниците „Дейли Експрес“ и бристълския „Уестърн Газет“. Журналистическата му кариера е неуспешна, въпреки че публикува рецензии и продължава да пише романтични стихове. Предполага се, че срещата му с малко по-възрастния Ричард Бархъм Мидълтън повлиява на това Реймънд да се разколебае, че има писателски талант.
„Срещнах [...] един също млад, брадат мъж с печален поглед на име Ричард Мидълтън. [...] Скоро след това той се самоуби в Антверпен, бих казал, че беше от отчаяние. Нещастният случай остави силен отпечатък върху мен, защото Мидълтън ме впечатли като човек, който имаше по-голям талант, отколкото аз някога бих могъл да притежавам; и ако той не можеше да пробие с него, то за мен беше още по-малко вероятно“. Разказвайки за този период, той пише: „Разбира се, както тогава, така и сега имаше [...] умни млади мъже, които изкарваха добри пари, работейки на свободна практика за няколкото литературни седмичници“, но „аз определено не бях младеж, който блести с ума си. Не бях и никак щастлив“.
През 1912 г. Реймънд заема пари с лихва от чичо си в Уотърфорд. Връща се в САЩ, където посещава леля си и другия си чичо, преди да се установи за кратко в Сан Франциско. Там
завършва дистанционен курс по счетоводство
В края на годината майка му отива при него. Насърчавани от приятеля си адвокат Лорън Лойд, през 1913 г. двамата се местят в Лос Анджелис, където Чандлър плете ракети за тенис, бере плодове и води живот с големи лишения, за да спести пари. Намира си сигурна работа в местната мандра. През 1917 г. пътува до Ванкувър, където през август се записва в Канадските експедиционни сили и участва в сражения във Франция. По време на пандемията от испанската треска два пъти е хоспитализиран. Краят на войната го заварва по време на обучението му за новосъздадените Кралски военновъздушни сили.
След примирието бъдещият писател се връща в Лос Анджелис, минавайки през Канада, и скоро след това започва любовна връзка с Пърл Юджийн (Сиси) Паскал, омъжена жена, по-възрастна от него с 18 години и доведена майка на Гордън Паскал, с когото Чандлър служи в армията. През 1920 г. Сиси се развежда със съпруга си Джулиън, но майката на Чандлър не одобрява връзката им и отказва да благослови брака им. През следващите четири години той издържа едновременно майка си и Сиси. След смъртта на Флорънс Чандлър на 26 септември 1923 г. Реймънд и Сиси се венчават на 6 февруари 1924 г.
Започвайки работа като счетоводител и одитор през 1922 г., до 1931 г. Чандлър се издига до високоплатен вицепрезидент на Петролния синдикат „Дабни“, но е
пристрастен към алкохола, често отсъства от работа, има много афери с колежки
и заплашва със самоубийство, затова е отстранен от работа след година.
По време на Голямата депресия, за да си изкарва хляба, Чандлър „прибягва“ до писателския си талант. Усвоява писането на булевардна литература, като се повлиява от историите с Пери Мейсън на автора Ърли Стенли Гарднър.
Първата професионална творба на Чандлър, „Изнудвачите не стрелят“, е публикувана през 1933 г. в списание „Черната маска“. Според жанровия историк Хърбърт Ръм, „Чандлър, който работил бавно и старателно, преработвайки отново и отново“, завършва разказа за пет месеца.
През 1939 г. е публикуван първият му роман, „Големият сън“, с участието на Филип Марлоу в ролята на разказвача. В писмо до английския си издател Хамиш Хамилтън от 1950 г. Чандлър разказва: „Обикаляйки нагоре-надолу с кола по Тихоокеанското крайбрежие,
започнах да чета булевардни списания, защото бяха достатъчно евтини, че да ги изхвърля
и защото нещото, познато като женски списания, не ми бяха по вкуса, а и нямах много време. Това беше в златното време на „Черната маска“ (ако мога да го нарека златно време) и открих, че някои от творбите бяха доста силни и честни, въпреки грубия си вид. Сметнах, че това може да бъде добър начин да опитам да се науча да пиша художествена литература, и в същото време да изкарам малко пари. Прекарах пет месеца върху романче от около 18 000 думи и го продадох за $180. След това никога не погледнах назад, въпреки че имах много периоди, в които ми беше трудно да гледам напред“.
Вторият му роман с Марлоу, „Сбогом, моя красавице“, заляга в основата на три филмови версии, адаптирани от различни сценаристи, включително филмът от 1944 г. „Убивай, сладка моя“, който отбелязва екранния дебют на Марлоу като персонаж, игран от Дик Пауъл. Литературният успех и филмовите адаптации водят до засилване на популярността на Чандлър като сценарист. Той и Били Уилдър заедно написват сценария на „Двойна застраховка“ (1944), базиран върху роман на Джеймс М. Кейн, носещ същото име. Сценарият, в стил ноар, е номиниран за Наградите на Филмовата Академия.
Уилдър споделя: „Аз просто очертавам структурата и пиша повечето от диалозите, а той (Чандлър) схваща какво имам предвид и продължава да изгражда нататък“.
Уилдър признава, че диалозите, които правят филма толкова запомнящ се, са предимно на Чандлър.
Единственият продуциран собствен сценарий на Чандлър е „Синята далия“ (1946). Той не пише развръзка на сценария и според продуцента Джон Хаусман
обещава да го завърши само ако е пиян и в компанията на денонощни секретарки и шофьори
на което Хаусман се съгласява. Сценарият печели втора номинация за Наградите на Филмовата академия в категория „Сценарии“.
Чандлър сътрудничи за сценария на филма на Алфред Хичкок „Непознати във влака“ (1951), иронична история за убийство по романа на Патриша Хайсмит.
Чандлър и Хичкок имат толкова драстично различни виждания, че спират да си говорят, особено след като Хичкок научава, че Чандлър го е нарекъл „дебел кучи син“. Според други слухове Хичкок демонстративно хвърля двете чернови от сценария на Чандлър в студийното кошче, запушвайки носа си с ръка, но въпреки това основното признание за сценария остава на Реймънд и на Цензи Ормонде.
През 1946 г. семейство Чандлър се мести в Ла Хола, Калифорния, един от богатите крайбрежни квартали на Сан Диего, където Чандлър пише още два романа с Филип Марлоу: „Дългото сбогуване“ и последното му завършено произведение „Плейбек“.
Четири глави от незавършената до смъртта му творба са фактически последният роман с Филип Марлоу „Пудъл Спрингс“, довършен от писателя и почитател на Чандлър Робърт Б. Паркър и публикуван през 1989 г.
Последният кратък разказ на Чандлър с участието на Филип Марлоу е от около 1957 г. и е озаглавен „Моливът“. По-късно той поставя основата на един от епизодите на минисериала на HBO за Филип Марлоу (1983-1986) с участието на Пауърс Бути в ролята на Марлоу.
През 2014 г. сред некаталогизираните притежания на Библиотеката на Конгреса на САЩ е намерена „Принцесата и търговецът“ (1917) - дотогава
непозната комична оперета с либрето от Чандлър
и музика от Джулиан Паскал. Творбата никога не е публикувана или продуцирана. Тя е определена от изследователи на писателя като „нищо повече от [...] антика“.
Сиси умира през 1954 г. след дълго боледуване. Съкрушен и пиян, Чандлър така и не погребва кремираните й останки и те остават 57 години в заключено складово помещение в мазето на Мавзолея „Сипрес Вю“.
След смъртта й самотата изостря склонността на Чандлър към клинична депресия. Той започва отново да пие с кратки прекъсвания, което се отразява на количеството и качеството на работата му. През 1955 г. прави опит за самоубийство. Негова близка казва, че това било „зов за помощ“, имайки предвид, че преди това той се обажда на полицията и съобщава, че планира да се самоубие.
Личният и професионалният живот на Чандлър са едновременно подпомагани и усложнявани от жените, с които е бил - особено литературния му агент Хелга Грийни, секретарката му Джийн Фракаси, вдовицата на Джордж Оруел, Соня Оруел, и Наташа Спендър (съпругата на Стивън Спендър).
След като си отдъхва в Англия, Чандлър се връща в Ла Хола. Умира през 1959 г. в Мемориалната болница „Скрипс“ след усложнения от пневмония и бъбречна недостатъчност. Хелга Грийни наследява състоянието на Чандлър в размер на $60 000, след като през 1960 г. надделява в съдебен спор, започнат от Фракаси, която оспорва поправка в завещанието на Чандлър.
Чандлър е погребан в гробището Маунт Хоуп в Сан Диего, Калифорния. Франк МакШейн отбелязва в написаната от него биография „Животът на Реймънд Чандлър“, че писателят
искал да бъде кремиран и положен до Сиси
в Мавзолея Сипрес Вю. Вместо това той е погребан в Маунт Хоуп, защото не оставил указания за погребението си.
През 2010 г. Чандлъровата историчка Лорън Латкър, с помощта на адвокатката Аиса Уейн (дъщеря на Джон Уейн), подават петиция за изравянето на останките на Сиси и заравянето им при тези на Чандлър в Маунт Хоуп. Съдът приема искането и на 14 февруари 2011 г. прахта на Сиси е транспортирана от Сипрес Вю до Маунт Хоуп. Погребана е под нова надгробна плоча, като името й стои над това на Чандлър.
На споделената надгробна плоча пише: „Мъртъвците са по-тъжни от разбитите сърца“...
Кимнах. Лъжата с кимане все
пак си е лъжа, но е по-лесна
Ярките цитати от романи на Чандлър са неизброими, предлагаме ви само една малка частица от тях
* Блондинка, заради която и епископ би издънил с шут витража в църквата.
* Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпан банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак.
* В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща.
* Всъщност те (парите) създават нови проблеми. И забравяш колко непреодолими са ти се стрували старите проблеми.
* Големият мъж замърка нежно като четири тигъра след обяд.
* Жените лъжат за какво ли не... просто да не загубят навика.
* За мен имаш по-малко сексапил дори и от една костенурка.
* Замисли се. Мисленето бе изтощителна работа.
* Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф.
* Изведнъж настъпи тишина, тежка като пълна с вода лодка.
* Или знаеше нещо, или не знаеше. Ако знаеше нещо - или щеше да ми каже, или нямаше. Толкова просто беше.
* Кимнах. Лъжата с кимане все пак си е лъжа, но е по-лесна.
* Киното е единственият бизнес в света, в който можете да вършите колкото си искате грешки и пак да спечелите пари.
* Колкото повече знам, толкова по-малко поразии ще направя.
* Мирисът на кафе бе достатъчно гъст, за да построиш гараж върху него.
* Можеш цял живот да прекараш в Холивуд и никога да не видиш онова, което показват в киното.