В навечерието на Международния ден на театъра 27 март ще припомним на русенци за една бележита артистична двойка, оставила светла диря в историята на русенския драматичен театър „Сава Огнянов“. Това е семейният и партньорски тандем на Ева и Симеон Ганеви, които са изиграли десетки запомнени от русенската публика роли.
„Ние двамата се срещнахме за първи път през пролетта на 1947 г. Той пиеше вода от чешмичката в градската градина на София, пред вратите на Мелпомена, а аз чаках своя ред. Очите ни се срещнаха, душите ни се засмяха, нищо не си казахме, но разбрахме, че ще се срещнем пак“.
С тези думи актрисата Ева Ганева описва първата си среща с актьора, своя бъдещ съпруг, Симеон Ганев. И наистина, съвсем скоро тези две души се срещат отново, намират се завинаги и се свързват - както на сцената, така и в живота.
Евангелина Георгиева Катранова е родена на 13 май 1919 г. в Берковица.
Дебютът на артистичната кариера на Ева е в Русе през 1940 г. в ролята на Евгения
в „Хъшове“ на Иван Вазов, в режисьорската версия на Тачо Танев. В следващите години Ева Катранова е част от състава на варненския, пловдивския, бургаския и пернишкия театър, публиката я вижда също и на сцената на софийската оперета „Одеон“.
През лятото на 1943 г. Ева завършва театрален курс към школата на прочутия Николай Масалитинов, а от 1948 г. творческият й път вече трайно е свързан с русенската театрална сцена, където пресъздава образите на героини с богати и енергични, действени характери в широк жанров диапазон. Сред тях са кокетната и хитра Ана от „Кактуса“ на Васил Попов, лишената от самочувствие Арина Ивановна от „Децата на Ванюшин“ на Сергей Найдьонов, кака Гинка от „Под игото“ и Зоя от „Борислав“ на Иван Вазов, героини на Уилям Шекспир, Димитър Димов, Камен Зидаров, Константин Симонов, Ищван Йоркени и много други.
Сама за себе си Ева Ганева казва: „Амплитудата на образите, пресъздадени от мен в моя продължителен творчески път, е голяма. По обем и характер ролите ми са различни и те изпълваха дните ми с радост и напрежение. Потапяха ме в своята безбрежност, разгаряха или изстудяваха кръвта ми. Това беше и сладко, и трудно...“. За дългогодишната си отдадена на театъра и на художествената самодейност работа Ева Ганева е удостоена с орден „Кирил и Методий“ II степен, орден „1300 години България“, почетна значка за активна профсъюзна дейност и други отличия.
Симеон Ганев е роден на 20 септември 1916 г. в Лом. Още като ученик той се изявява в гимназиалните театрални постановки, а
след като постъпва на работа в мини „Перник“, се включва в полупрофесионалния работнически минен театър
Именно тук той се среща на живо и си партнира с безспорните колоси на българския театър Кръстю Сарафов, Иван Димов, Владимир Трендафилов, които често гастролират в Перник. Тези срещи оказват своето благотворно влияние върху младия любител-артист и го насочват към професионалната сцена. От май 1942 г. Симеон Ганев е вече стажант-артист в Народния театър „Иван Вазов“ в София, получава своята школовка и се формира като завършен артист. Професионалните му ангажименти го отвеждат за година в пернишкия драматичен театър, а след това повече от 20 години свързва съдбата си с русенския театър „Сава Огнянов“. За кратко е и директор на драматичния театър в Силистра.
Със своите превъплъщения Симеон Ганев поднася на русенската публика богата палитра от разнообразни, оригинални и интересни образи, различни по своя темперамент, плътност и значение - едни положителни, други не съвсем. Работил под вещото ръководство на режисьори от ранга на Николай Масалитинов, Владимир Тенев, Кръстю Сарафов и Леон Даниел, той
успява да „открадне“ от магията на големите режисьори
и да попие всичко важно за един артист, а впоследствие да предаде този опит на по-младите си колеги. Незабравими остават ролите му на Лаерт в „Хамлет“ и Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, Чацки в „От ума си тегли“ на Грибоедов, Бойчо Огнянов и Даскалът от „Под игото“ на Иван Вазов, герои на Фридрих Шилер, Максим Горки, Леонид Леонов, Орлин Василев и много други, в които той се раздава и радва любителите на театралния спектакъл. Както сам Симеон Ганев споделя, той е изпълнявал най-различни по жанр роли, но най-много е обичал в младите си години героите, понесени от романтично-героичен устрем. В зрелия си период той се увличал в роли, които носят главната тема на произведението или пък водят контрадействието. Освен в театрални, Ганев участва и в телевизионни постановки - снимал се е в сериалите „На всеки километър“, „Записки по българските въстания“, във филма „Стубленските липи“, активно се включва и в художествената самодейност, като ръководител на колективи за художествено слово и театър в русенски предприятия. За всеотдайната си работа в театъра е удостоен с орден „Кирил и Методий“ II степен, медал „25 години народна власт“, Почетна значка на Съюза на артистите в България и други награди.
Общият път на Ева и Симеон Ганеви започва в Перник
Там през 1947 г. играе Ева Георгиева, там по същото време е командирован и Симеон Ганев. Съдбата, срещнала ги за първи път на чешмичката в градската градина в София, им определя втора среща - този път в пернишкия театър. И ако при първата среща само припламват искри, то втората е среща завинаги. Двамата млади политат на крилете на любовта, убедени, че всеки от тях е срещнал човека, когото е чакал и за когото се е подготвял, човека, с когото ще споделя целия си живот. Общата страст към театъра и общите интереси допълват привличането и правят връзката още по-дълбока, още по-трайна. Близо година продължава опознаването им, а след това Ева Ганева пише: „На 8 август 1948 г. ние дадохме подписите си и сложихме на ръцете си вечното колело, сияйния пръстен, кръга на нашия съвместен живот. И дойдохме в Русе“.
Така
в Русе Ева и Симеон Ганеви поставят началото на общия си семеен и творчески път
Годините си минават, в театъра се сменят директори, актьори и режисьори, а те двамата остават и пресъздават роля след роля, радват публиката със своите герои, трупат приятели и почитатели. Споделят любовта към книгите и музиката, любовта към красивото в живота и пресъздават тази красота на сцената. Първата постановка на русенския театър, в която Ева и Симеон Ганеви играят заедно, е „Под игото“ (сезон 1949/1950), постановка на Николай Фол, където Ганев е Бойчо Огнянов, а Ева е кака Гинка. Следват „Хора без родина“, постановка на Стефан Пенчев - Ева е Елена, а Симеон е д-р Манчев; „Село Борово“ - Ева е Женя, а Симеон е капитан; „Подводни пясъци“ - Симеон е Светлин, а Ева е Ната; „От ума си тегли“, постановка на Тачо Танев, където Ева Ганева е София Павловна, а Симеон Ганев е Александър Чацки; „Чакай на телефона“, постановка на Леон Даниел, Симеон Ганев е Дюжиков, а Ева Ганева е Дуня Бабурина; „Семейство“, където изпълняват ролите на Иван Толев и Таня, и много други до
последната им постановка заедно „Борислав“
сезон 1967/1968 - Симеон Ганев е Гавраил, а Ева Ганева е Зоя.
Дългите години заедно и в живота, и на сцената не променят отношенията между Симеон и Ева Ганеви, много изиграни роли не изчерпват тяхната енергия, не прегаря искрата между тях. Дори напротив, връзката им става още по-силна с годините, както и любовта им към Русе. Въпреки поканите от театри в Бургас, Плевен и София с предложения за големи перспективи в развитието, те остават в тук, в града на Дунава. И отново ще цитирам спомените на Ева Ганева: „За нас Русе беше вече втори рожден град. Ние го обичахме и не искахме да се разделяме с него“.
Таня ВЕЛИКОВА
Държавен архив - Русе