Милен Атанасов е машинен инженер, магистър от Русенски университет „Ангел Кънчев“. Започва кариерата си като инженер в маслодобивно предприятие в Силистра. През 2007 г. участва в изграждането на завода за масла и биодизел в Сливо поле като технолог. От 2010 г. се включва и в изграждането на завода за растителни масла, създаден с цел да захранва със суровина друго предприятие на групата „Булмаркет“ - „Оберьостерайхише Биодизел“. От 2013 г., след отделянето на завода във фирма „Олео Протеин“, е негов ръководител.
- Г-н Атанасов, с какво се занимава „Олео Протеин“?
- Извличаме масла от зърнени култури, капацитетът ни е 700 тона зърно за 24 часа, като има възможност да се преработват слънчоглед, рапица и соя. Основно масло се извлича от рапица и слънчоглед, които имат дял от около 80%, като съотношението между тях варира съобразно пазарните условия. Преработката на соя има дял от около 20%, като ценният продукт, който се получава от нея, е соевият шрот, използван за производство на фуражи.
- На какво им мирише от това производството на жителите на Мартен?
- Това е субективна оценка на всеки един човек. И рапицата, и слънчогледът си имат своя специфична миризма. Навсякъде нещо мирише. Но няма вредни за хората вещества, отделяни от нашето производство. Важно е да се каже, че ние сме предприели мерки да намалим и неутрализираме тези миризми. Има две съоръжения, от които се отделят те. Едното е пекач, където се изпича зърното по технология на световноизвестна фирма. Другото е изсушител-охладител, там където се охлажда експелерът за последваща обработка. На изпускателите и на двете съоръжения са монтирани скрубери, които работят на принципа на оросяване със свежа вода и смъкват голяма част от аерозолите, които всъщност носят тая миризма.
Това са водни пари, примесени с аромати от изпичане
Не е нещо отровно или нещо химическо.
- Това обаче не неутрализира 100% миризмите, нали?
- Така е, затова следващата стъпка, която сме предприели, е да направим срещи с три фирми, предлагащи обезмирисяващи устройства, работещи на принципа на студена плазма и озониране на въздуха. Впоследствие се консултирахме с компании от други браншове и се оказа, че озонирането като процес е по-подходящо от студената плазма. Затова се насочихме към други две фирми, които се занимават с производството на такива инсталации. След подробен анализ на офертите сме се спрели на една от тях. От фирмата дадоха много добра обосновка за тази инсталация, тя ще отчита и нивата на озон, така че при достигане на максимални стойности в помещенията автоматично ще се изключва. Това не е маловажно, тъй като трябва да се грижим и за нашите работници и тяхното здраве.
Трябваше да се съобразяваме не само с ефективността на инсталацията, но и с нейната безопасност за работещите в завода
Затова изпробвахме различни варианти и нещата леко се забавиха.
Към момента имаме проектодоговор, който е при нашите юристи за съгласуване. Надявам се до максимум месец той да бъде подписан и да се започне работа по инсталацията. Проучваме и възможностите да финансираме отчасти тази инвестиция като кандидатстваме с проекта пред Фонд „Условия на труд“ на Министерството на труда и социалната политика.
- А зависи ли реализацията на проекта от това дали фондът ще одобри финансиране, или не?
- Не, при всички случаи такава инсталация ще има. Финансирането така или иначе не се отпуска авансово, а чак след реализирана и доказана инвестиция. И е в размер само на 30%.
- Колко време ще отнеме изграждането на инсталацията?
- Четири месеца ще отнеме изработването на самото устройство, което ще се извърши извън България. Ще са необходими и още двадесетина дни за монтажа. За да се пусне в експлоатация е необходимо изграждането на допълнителни тръбопроводи, окабеляване, не е като да донесеш един телевизор и да го пуснеш.
- Някакви други значими инвестиции предвиждат ли се?
- Скоро
купихме водоохладителни кули, които намаляват разхода на хексан
това е разтворител, с който работим в един от цеховете. Това от една страна ни носи икономически ефект като по-малък разход, а от друга - води до малко изпускане на въглеводороди в атмосферата.
- Русенци изпитват особен страх от „химията“ във въздуха. Какви химически вещества се използват в „Олео Протеин“?
- По принцип не работим с химии. Единственото вещество, с което работим, е фосфорната киселина за хранителни нужди. Влагаме я в минимални количества при процеса на частично рафиниране на маслото. При това рафиниране се отделя лецитин, който има хранителна стойност, но на нас не ни е необходим при производството на биодизел. Тоя лецитин го премахваме, като вкарваме фосфорна киселина в концентрация 0,15% и добавяме вода. После го вкарваме в шрота, който отива за храна на животни.
Всичко се движи по тръбопроводи чрез помпи, няма товаро-разтоварни дейности на масла
Няма откъде да се получат разливи.
- Имате ли пречиствателна станция за отпадни води?
- Имаме. Първо всеки цех си има изграден каломаслоуловител. През него водите се почистват грубо. Премахват се по-леки вещества, които плуват отгоре върху водата - капки масло или прахови частици. Или пък са по-тежки и остават на дъното. Периодично се изгребват и се връщат в производството, защото имат финансова стойност за нас. Всяка капка, която можем да приберем, си я прибираме, затова и имаме толкова ограничения, преди да изпуснем една капка вода или въздух да излезе от завода. Всичко, което може, се улавя и се прибира.
След като премине през каломаслоуловителите, водата влиза в колектор - битовите води в един, промишлените - в друг. Оттам отиват в пречиствателна станция, където става същинското пречистване, първо физическо чрез филтруване и утаяване, последвано от биостъпало за окончателно пречистване. Водата влиза в биобасейн с бактерии, които се хранят с точно такива шротове и масла. Ако нещо все пак премине през филтрите, тези бактерии го неутрализират.
Даже когато заводът не работи, ние ги храним, за да ги поддържаме живи
Тези бактерии се възпроизвеждат и умират, старите образуват био утайка на дъното на басейна. Но и тази утайка се оползотворява - помпа периодично я изтегля, съхранява се и има фирма, която я изкупува за изработка на торове. Нямаме такива отпадъци, които да не са ни необходими и да трябва да ги занесем на сметището.
- Как се отразява пандемията на „Олео Протеин“?
- Ние работим за други фирми от групата „Булмаркет“, така че зависим от тях. Миналата пролет имаше малко по-голям престой от обичайния, но това беше всичко.
- Колко души работят във фирмата?
- Броят им варира между 80 и 100. Има цехове, които се пускат периодично, ако има пазар за определени продукти. Имаме например цех за пелетиране на люспа, правим пелети за горене. Когато се работи слънчоглед по-дълго време, се пуска и този цех. После биогоривото се оползотворява в нашите котли.
- Какви служители наемате и търсите ли хора?
- Операторите ни са със средно техническо образование, нискоквалифицираните са единици. Към момента нямаме дефицит на хора, нямаме текучество. Персоналът се е утвърдил като специалисти във всеки цех. Предлагаме социални пакети, ваучери за храна, транспорт, здравни застраховки.