На 4 март 2021 г. в Поликрайще официално бе отбелязан 100-годишният юбилей на общественото признание на дарителството и бе възстановен Денят на дарителите на Поликрайще.
Водосвет за здравето на всички дарители на Поликрайще, за здравето на цялото население на Поликрайще и за здравето на поликрайщчани по всички краища на света, беше отслужен от отец Зоран Мамучевски и протойерей Антоний Димитров.
От името на населението на Поликрайще и поликрайщчани, живеещи по всички краища на света, изразявайки дълбоката си почит и благодарност за спомоществователството и дарителството за общественополезни цели,
с почетното звание „Заслужил дарител на Поликрайще“ бяха удостоени
- г-н Румен Йорданов Тодоранов, връчено на съпругата му г-жа Мариана Тодоранова;
- г-н Марин Нейков, връчено на правнука му г-н Илия Филипов Нейков;
- г-н Марин Георгиев Маринов;
- г-н Марин Русев Богомилов;
- г-н Димитър Петров Сърнов.
С почетното отличие – поименната награда „Хаджи Трифон Тодоранов
и Ангелина хаджи Трифон Тодоранова“ бяха удостоени
- г-н Румен Йорданов Тодоранов, връчено на съпругата му г-жа Мариана Тодоранова
- г-жа Миглена Петрова Вашкова
- Братя Тошко и Йончо Попови, връчено на г-н Тошко Попов
- г-н Димитър Петров Сърнов
- г-н Марин Георгиев Маринов
Наградите за дарителство са учредени от Общото събрание на населението на Поликрайще на 2 юли 2020 г. по инициатива на д-р Марияна Николова Георгиева, която е и техен автор. Наградите бяха връчени от Председателя на Кметския съвет на Поликрайще проф. д-р Георги Николов Георгиев. Той благодари на съвременните дарители, постави ударение върху някои ключови моменти от историята на дарителството в Поликрайще и подчерта приноса му за България. Кметът г-н Марин Тодоранов изказва благодарност към всички дарители на Поликрайще.
Дарителството в земите на Поликрайще съществува от незапомнени времена. Понеже тук християнството съществува поне от IV век, а дарителство е неразривно свързано с него, смятаме, че и то датира най-малкото вече 16 века и половина. Най-важните български царски и патриаршески манастири – „Св. Преображение Господне“ (Преображенският манастир) и „Св. Троица“ през вековете са получавали милостиня и са били издържани от българските села Поликрайще, Сегрьовец (днес част от Първомайци), Самоводене, Хотница, Ресен и Беляковец. Поликрайще е подкрепяло всичките 13 манастира в Търновската епархия. Тук са пристигали таксидиоти (пътуващи монаси, събиращи милостиня за своите манастири) и от Зографската обител на далечната Света гора и от други български манастири (Рилския, Троянския, Бачковския) векове наред.
Дарителството в Поликрайще от началото на XIX до средата на XX в. е всенародно дело
С волни пожертвования и доброволен труд са построени новата църква „Св. Вмчца Марина“, сградите на шестте училища, Паметникът на падналите във войните за национално обединение, сградите на кредитната кооперация (поликрайшката популярна банка), общината, читалището. Огромни средства и доброволен труд са вложени за направата на иконостаса и за изписване на иконите, за създаване на обществени библиотеки, театър, различни фондове, за построяване на мостове, чешми, за застилане на улици с чакъл и в последствие в тяхното асфалтиране, за паркове, градини, за направата на огромно езеро в центъра, магазини. Засадени са хиляди дървета, изкопани са десетки километри канали за водопровод, за канализация за отпадни води, за отводняване в рамките на селото и в неговото землище, направени са напоителни канали и са облицовани с бетонови плочи, изградени са помпени станции, дренажи за отвеждане на подпочвени води и др. До какво равнище е било издигнато Поликрайще от труда на своето население се вижда от обстоятелството, Н.В. Цар Фердинанд I, Н.В. Цар Борис III Обединител, цели български правителства, няколко Велики и обикновени народни събрания посещават Поликрайще нееднократно. Тук се провеждат най-големите военни маневри в страната. През 80-те години на XX в. то е второто по благоустрояване след Първенец, Пловдивско. Дипломатическият корпус в България посещава по покана на държавния глава Тодор Живков две села – Правец (което вече не е село), а през 1981 г. – Поликрайще.
Поликрайще участва в редица общонационални инициативи:
във възстановяването на Преображенския манастир и църквата на манастира „Св. Троица“, подпомага възрожденското книгопечатане, първото българско читалище в Свищов, Петропавловската духовна семинария, изграждането на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, паметника на Българската Екзархия (днес сградата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“) и много др. Поликрайще подпомага със средства Вътрешната революционна организация на Васил Левски (1869 – 1872) и тази за подготовка на Априлското въстание (1876). По време на Освободителната война 1877–1878 г. изхранва хиляди руски войници и руска военна болница повече от една година. По нареждане на най-висшето руско командване Поликрайще приема и изхранва цялата пленена Шипченска армия на Вейсел паша от 21 108 души, като само на 6 срещу 7 януари 1878 г. приема и изхранва 11 125 пленника, и 4 полка руска охрана отгоре на това. Приема оцелели от кланетата в Стара Загора и в Теслим и Бугаркьой, и други селища от Малгарско и Кешанско (Одринска Тракия), бежанци от Дебър и Крива паланка (Македония), и поема грижата за тяхното настаняване, изхранване и устройване на работа в Поликрайще, подпомага сиропиталища за сираци, издаване на списания. Създава се фонд за бедни към църквата. Внася средства в проповедническия фонд, във фондове за различни благотворителни цели. Църквата издържа дружеството „Младина“ и женското стопанско училище „Младина“ към него в Поликрайще (основани през 1910 г.), а по време на Първата световна война отделя процент от приходите си за Българския Червен кръст, Комитетът „Иларион Макариополски“ в Поликрайще, който отбелява 50-годишнината от кончината на великия архиерей събира средства за издаване на книгата „Иларион Макариополски. Митрополит Търновски (1925 г.). Поликрайшката банка учредява стопанско училище за девойки „Направи си сама“ (1922 г.) и го издържа.
Дарители са цели родове:
Клатикрушеви, Попгеоргиеви, Попхристови, Симеонови, Каравасилеви, Джонгови, Касакови, Млеченкови, Попови, Каралакови, Хаджипеткови, Сърнови, Нейкови, Пендови, Бундеви, Караиванови, Гърдеви, Карамаринови, Доневи, Юзеви, Кушеви, Тютюнкови, Никови, Удвареви, Кьосеви, Тодоранови, Терзиеви, Цвяткови, Нацкини. Големи дарители на Поликрайще и България са чорбаджи Иван Полуганов, чорбаджи Дачо Еневски, чорбаджи Марин Полуганов, свещеник Георги Полуганов, свещеник Христо Попиванов, хаджи Еню Дачев Еневски, Марин Нейков, Митю Ников, Трифон Млеченков, Атанас Сърнов, Тодор Нейков, Иван Цвятков, Петър Хаджипетков, хаджи Трифон Тодоранов и Ангелина хаджи Трифон Тодоранова, Къню и Маринка Хаджипеткови, Цвятко Джонгов, Цвятко Касаков, Недялко Каралаков, Васил Каравасилев, Васил Гърдев, протойерей Никола Попгеоргиев, свещеник Иван Удварев, Марин Иванов Донев, Здравка Байчева, Георги Нейков, Цвятко Байчев и стотици други.
До 9 септември 1944 г. тук са се отнасяли с особено уважение към дарителите
Било е въпрос на чест да си ктитор на църквата, да подпомагаш училището, да допринесеш за издигането на паметника на падналите във войните за национално обединение. Това се е знаело в обществото. Семействата на дарителите десетилетия наред при всеки подходящ случай са подчертавали приноса на своите дядовци за селото. По инициатива на протойерей Никола Попгеоргиев Педагогическите съвети на Първоначалното училище и на Прогимназията учредяват през 1919 г. Трифоновден (тогава честван на 14 февруари) като Ден на дарителите на Поликрайще в чест на най-големите дарители на училището хаджи Трифон Тодоранов (неговият имен ден) и съпругата му Ангелина хаджи Трифон Тодоранова. Той се е празнувал най-тържествено първо в църквата и след това – в Прогимназията. Имената на заслужилите за българското образование личности от Поликрайще са записани в „Златната книга на дарителите на народната просвета“, София, 1923 г. Портретите им са били поставени на видно място в Прогимназията, в църквата, в Поликрайшката банка. След 9 септември 1944 г. и особено след 10 ноември 1989 г. по-голямата част от направеното от нашите предшественици е напълно унищожено. За него нищо не се знае. Имената на дарителите са забравени.
Огромна част от създаденото с къртовски труд, с воля и любов от хиляди хора е унищожено
и дори не се подозира за неговото съществуване в миналото. Масивни сгради, включително старата църква, храм на православната вяра 300 години, преживяла кържалийските времена (краят на XVIII век) и огромните сгради на четири училища са събаряни най-безжалостно, изсечени са поголовно хиляди дървета, каналите са изоставени и трудът на поколения е зачеркван с един замах.
В началото на XXI в. дарителството отново се възражда. Целта на Кметския съвет на Поликрайще е да отдаде дължимото на съвременните дарители, да възкреси имената на тези от миналите времена. Цялата страна да узнае, че тук са живели, живеят и днес българи, които всеотдайно са работили, работят и днес за възхода на Поликрайще и България.
Проф. д-р Георги Николов Георгиев
Д-р Марияна Николова Георгиева