Името му се търкаля по улиците. Пече го слънце, вали го дъжд, калят го локви, сковава го лед, нараняват го бордюри и остри ръбове. Но това всъщност е мечтата му, на чието сбъдване би се радвал безкрайно много. Това е човекът, който си тръгва от света точно преди 100 години, но преди това ни показва как движението на превозните средства може да бъде по-бързо, по-гладко, по-безшумно, по-комфортно и несравнимо по-ефективно. Това е шотландският изобретател Джон Бойд Дънлоп, шотландският изобретател, който умира в дома си в Дъблин на 5 февруари 1921 година.
В историята Джон Бойд Дънлоп остава като създател на пневматичната гума за велосипеди. През 1888 г. той патентова своето изобретение. По-късно патентното ведомство определя за по-ранен (заявен още през 1846 г.) патента на Робърт Уилям Томсън за пневматична „гума“ (направена от животински черва), но чие от двете имена се помни днес?
Всъщност Джон Дънлоп няма нищо общо с транспорта или с превозните средства
Дори е доста далеч от тях. По професия мистър Дънлоп е ветеринарен лекар и има ветеринарна клиника в Даунпатрик. И откриването на пневматичната гума го осенява съвсем случайно - почти като историята с ябълката, която с падането си върху главата на Исак Нютон му носи просветление за земното притегляне.
Синът на ветеринаря, както всяко любимо дете, получава всичко, което поиска. А какво по-голямо изкушение за едно момче от собствено колело? Татко Джон купува на малчугана триколесен велосипед, но вижда с каква мъка детето го гара по неравните калдъръмени улици и започва да мисли как може да промени това.
Така стига до гениалната идея да натъпче градински маркуч с парцали
и да го прикрепи към дървените колелета на велосипеда.
Забелязвайки омекотеното движение, той се заема да усъвършенства първоначалното хрумване, като пълни маркуча с въздух.
Така се появява първообразът на пневматичната гума, която ветеринарният лекар предвидливо патентова.
За разлика от много новости, които в началото са гледани иронично, скептично, саркастично и дори враждебно, тази много скоро намира пътя към успеха. А тази популярност носи след себе си и значителни приходи. В света на велосипедите настъпва революция. И това никак не е преувеличено. Колоездачите, които използват новите гуми, започват да печелят всички състезания.
Този факт привлича вниманието на финансиста Харви Дю Кро
който вижда в каучуковите кръгове истинска златна мина. И дори сам не е подозирал колко е прав, но това е друга тема. Джон Дънлоп се включва в новия бизнес на Дю Кро с патентованата си идея и известни инвестиции, срещу които получава малко дялово участие. Малко, защото големият риск е поет от Дю Кро. Финансистът и ветеринарят преодоляват много трудности, с които се сблъсква тяхното предприятие, в това число и загубата на патентните права на Дънлоп.
И все пак през 1892 година Дънлоп окончателно изоставя ветеринарната си практика и се премества в Дъблин, скоро след като Харви Дю Кро с негова помощ успешно възражда фирмата като „Pneumatic Tyre and Booth‘s Cycle Agency“.
Пневматичната гума изстрелва във висините велосипедната индустрия
която преживява бум, след като с нейна помощ през 1885 година Джон Старли създава т.нар. „безопасен велосипед“.
Дънлоп продава своята част от бизнеса през 1895 година и повече не проявява интерес към гумите или каучуковия бизнес. Вече е на 55 години, смятани през 19 век за врата към преклонната възраст и очевидно предпочита нещо изпитано и доказано. Насочва интереса си към местен магазин за тъкани - бранш, в който търсенето е постоянно, солидно и гарантирано. Всички имат нужда от дрехи.
Дю Кро остава начело на бизнеса до смъртта си.
В началото на 20 век фирмата е преименувана на „Dunlop Rubber“
Въпреки че след 1895 година Дънлоп не участва в този бизнес, неговата пневматична гума се появява в изключително важен момент от развитието на автомобилния транспорт. Производството на автомобилни гуми започва едва през 1900 година и Дънлоп не печели нищо от изобретението си. Името му обаче е обезсмъртено от един от най-големите индустриални концерни в света.
Като признание за това, което е постигнал изобретателят, образът на Джон Бойд Дънлоп е изобразен на банкнота от 10 лири, издадена от Northern Bank в Северна Ирландия.
Пътят на гиганта
Първия си завод за гуми „Дънлоп“ отваря в Дъблин, Ирландия, през 1890 година. Три години по-късно идва първата фабрика за гуми в континентална Европа, в Ханау, Германия.
Около 1895 година, когато изобретателят се оттегля от предприятието, гумите „Дънлоп“ се продават и във Франция и Канада и се произвеждат в Австралия и САЩ.
През 1898 година бизнесът вече е надхвърлил базата си в Дъблин и производството е прехвърлено първо в Ковънтри, Англия, а през 1902 година в 400-акровия парцел в Бирмингам, Англия, който по-късно става известен като Форт Дънлоп.
През 1910 година „Дънлоп“ поставя своето знаме в Малайзия, като създава 50 000-акрова каучукова плантация.
През 1913 година отваря врати първият завод за гуми в Япония в град Кобе. За двадесет години „Дънлоп“ превръща твърдата старомодна гума от една идея в първата в света международна компания. Тя произвежда и се продава навсякъде по света.
Предприемаческият дух на основателя й стои в основата на компанията, като става ясно, че за да бъде успешна международна корпорация, тя трябва да остане пионер както в областта на изследванията и разработките, така и в бизнес дейностите.
До началото на Втората световна война „Дънлоп“ е олицетворение на успеха в най-различни сегменти - не само при гумите, където е абсолютен господар на и извън състезателната писта, но и при спирачките, колелата, топки за голф и тенис, подови настилки и други индустриални продукти от гума.
Това господство продължава до края на 1960 година.
През 1984 година дейностите на „Дънлоп“ в Европа и САЩ се консолидират с японския бизнес на компанията като част от групата „Сумитомо груп“.
През 1999 година „Сумитомо“ и „Гудиър“ решават да създадат световен съюз, което ги превърна в най-големия производител на гуми в света. В Европа „Дънлоп“ сега е част от съвместно дружество, което обхваща шест компании и е част от „Goodyear Dunlop Tires B.V.“.
Екипите в Европа, САЩ и Япония непрекъснато споделят знанията и опита си, така че производствените бази на Dunlop на три континента да продължат да доставят висококачествени гуми.
Пионерите
През XIX век са направени много открития, които проправят пътя на пневматичните гуми.
През 1839 година е открита вулканизацията на каучука, което е прието да се приписва на американския изобретател Чарлз Гудиър. Той получава патент за това на 15 юни 1844 година. Въпреки че откритието е признато като заслуга на Гудиър, има доказателства, че предците на коренното население на Америка, на индианците, са използвали тази технология още през 1600 година пр.н.е. Гудиър открива вулканизацията случайно, след петгодишни усилия да добие стабилен каучук. Той умира едва на 59 години на 19 юни (1 юли) 1860 година, когато заминава за Ню Йорк да види умиращата си дъщеря. Погребан е в Ню Хейвън. През 1898 година, почти четири десетилетия след смъртта му, е основана компания, наречена в негова чест, „Goodyear Tire & Rubber Company“.
През 1845 година Робърт Уилям Томсън патентова „гуми“, направени от напомпани с въздух черва на животни.
През 1876 година е увеличено рязко производството на каучук, включително чрез създаването на каучукови плантации в Югоизточна Азия, от сър Хенри Уикъм.
Едуар Мишлен изобретява през 1889 година свалящата се пневматична гума. Френският индустриалец и предприемач основава през 1888 година заедно с брат си Андре Мишлен фирмата „Мишлен“ (пълното й име е Manufacture francaise des pneumatiques Michelin), която днес e един от най-големите производители на гуми в света. През 1898 година се появява на бял свят и рекламната фигурка на „човечето на Michelin“, т.нар. Бибендум (или Биб), с което фирмата е популярна и досега.