Здравей, Петя! Във вестник „Утро“ преди месеци четох твои обяснения за промени, които настъпват при старите хора. Понякога ми е много трудно, като помагам на моите родители за нещо - или все едно не ме чуват, или ме слушат като деца за нещо, което преди са можели лесно да правят сами, или изпадаме в невъзможни за разрешаване спорове, а на другия ден за тях е така, все едно нищо не се е случило.
Прави ми впечатление, че родителите ми ту се подценяват и изпадат в песимизъм, ту се надценяват и геройски се захващат с нещо, което не е по силите им. Като че ли, като им се обадя по телефона, си натискат едно копче и не ме разбират, но и не ме слушат дори. Страхувам се, че баща ми (на 79 г.) понякога излиза много леко облечен. Като го срещна навън и го питам защо така е излязъл, казва: „Е, аз отивам съвсем наблизо“. Майка ми (74 г.) обича да му мърмори, но в подобна ситуация, когато аз го питам, тя му е пръв адвокат и започва на мен да ми се кара - забравил ли съм, че човек трябва и да се калява...
Аз много не обръщам внимание на дрехи, тоалети, но жена ми забелязала, че майка, която като млада винаги се е обличала добре, напоследък е станала небрежна към съчетанията. Същото казва и за нейната майка - тъща ми, че едно време много си подреждала гардероба и все я наставлявала и нея за изрядност в шкафовете и на бюрото си, а сега нещата й в гардероба били като разбъркани. Възможно ли е дори да не го разбира реда? Чудно ми е как тази преди толкова начетена жена, днес не желае да отвори една книга, дори по-малко чете вестници, а преди много обичаше да чете. Така е и с моята майка.
За проблемите с паметта и при тримата да не я отварям темата, защото тя е най-дългата за разказване.
Може ли нещо да им се препоръча като за зимно ободрение? На пролет като че ли стават по-добре, но през зимата ситуацията е по-трудна, може би от заседяването вкъщи. Марин, 53 г.
Здравей, Марине! Подобно на много други хора, които обичат родителите си и са щастливи, че на тази възраст са им живи и до голяма степен здрави, ти си загрижен твоите родители да се чувстват по-добре, между вас общуването да е по-леко и ти се иска да разбират без излишни съпротиви съветите ти за тяхното здраве и безопасност.
Наистина в предишни консултации във вестник „Утро“ сме обръщали внимание на
причините за промени в мисленето при старите хора
и на забавената скорост за вземане на разумно решение в сравнение с младите хора. Но при тях се проявяват не само дефекти вследствие на остаряването - смаляваща се фигура със стопяващи се мускули, бели коси, повече бръчки по кожата - заради остаряващи органи и кръвоносни съдове... Старите хора често ни изненадват и с мъдри изводи от натрупания опит и удивителни прояви, с които им се възхищаваме.
Ще разгледаме тези особености в светлината на проблемите, които споделяш, и ще се опитаме да достигнем до отговори какво може да ги ободрява през зимата,
докато настъпи пролетното оживление във външната природа и във вътрешната
в организма и в духа на човека в старческа възраст.
„Понякога ми е много трудно, като помагам на моите родители за нещо - или все едно не ме чуват, или ме слушат като деца за нещо, което преди са можели лесно да правят сами, или изпадаме в невъзможни за разрешаване спорове, а на другия ден за тях е така, все едно нищо не се е случило“.
Ще започна, Марине, разглеждането на споделеното от теб с нещо от края на писмото ти: „За проблемите с паметта и при тримата да не я отварям темата, защото тя е най-дългата за разказване“. Така си мислиш - че не си отворил тази тема, но, образно казано, паметта е в основните нишки на
канавата, която представлява човешката психика
и която трябва хем да е здрава и да не се къса, хем да е мека заради бродиращите се на нея чувства, хем и да е гъвкава, за да може негативните емоции по-лесно да се изтупват като следите от креда или да се изпират, когато са като драснати от молив или химикалка по бродираната с чувства и с добри черти на личността канава.
Ако канавата е втвърдявана, както знаят художниците, тя е добра основа за рисуване с бои, с които картината остава трайна. Човешкият живот обаче има нужда от промени и развитие, защото и най-красивата картина е нещо непроменливо, а тази, на която са запечатани неприятни сюжети от живота, съвсем не бихме искали трайно да е изразител на негативно преживяното.
Да видим отблизо тази канава, която става все по плътна във времето. Ние по-младите,
когато искаме да помагаме
правим опит с нещо да проникнем между нишките, които определят цялата организация на психиката в случки в ежедневието на нашите възрастни родители като сюжетните фрагменти, които ти описваш.
Една от тези нишки е вниманието. Концентрацията му отслабва от общото неспокойствие заради неувереност в адекватността на възприятието си и в ориентирането си във времето, пространството, обстоятелствата. Може да са настъпили по-отчетливи изменения в мозъка както при инсулт или от по-лека негова форма, след което човек, който сме познавали като интелигентен, убеден в правотата си спори с нас, когато го поправяме, примерно, че пенсията му ще стане 350 лева, а не, както той се изразява - „триста и петдесет хиляди“. Ето как, преплетена с вниманието, е и логичността на мисленето, което се нарушава често още на входа - на възприятието на определена информация, на факти и явления. За този проблем има
силно възпрепятстващи фактори, които обаче подсказват и разрешението
Скоростта на преработка на информацията, от която зависи и качеството на възприятието, и запаметеното да може да се съхрани и възпроизведе адекватно, е по-бавна, което означава поне ние, децата на старите хора, да не ги припираме да се задействат или да ни отговорят, ако нещо ги питаме. Защото тогава, Марине, много бързо се включват и услужливи психични защити - като че ли по свое желание си изключват копчето на възприятието, защото информацията им идва в повече и те се объркват при такъв прилив - „Като че ли, като им се обадя по телефона, си натискат едно копче и не ме разбират, но и не ме слушат дори“. Когато това се случи много пъти, им се създава защитен навик - като им се обадим, в първите секунди от телефонния разговор изобщо не ни слушат и после ни задават въпроси и наново започваме обяснението. Може да ескалират негативните емоции - ние ще се ядосаме, те ще ни се ядосат или ще се обидят и това може да ни държи напрегнати с часове в по-добрия случай, а в по-лошия - и ние, и те може да вдигнем кръвно.
Какво е разрешението? Както при децата,
да преодоляваме съпротивата, като създаваме подходяща нагласа
Важните неща, които не са неотложни, може да ги оставим за обяснение и обсъждане, като сме при тях, а не по телефона, защото когато не ни виждат, по-трудно възприемат информацията само по слухов път. Ако това е неизбежно, търпеливо да създадем подготовка, да кажем както на децата, примерно: „Татко, представи си началото на улицата, както я гледаме от еди-кой си площад... Тръгваш по нея и вдясно в третата поред сграда, където има червена реклама, се намира този офис...“. Търпеливо повтаряме и още по-търпеливо изчакваме нашия родител, когато сам иска да преповтори разбраното от него. Защото иначе той ще излезе навън несигурен, че е разбрал добре, а като стигне там, ще се лута. Това е
предпоставка за повишен стрес и за повишено кръвно налягане
а при несполука - и за песимизъм - „Аз вече за нищо не ставам!“ („Прави ми впечатление, че родителите ми ту се подценяват и изпадат в песимизъм, ту се надценяват и геройски се захващат с нещо, което не е по силите им“).
Друга нишка в канавата, която силно се втвърдява и изгубва в старческа възраст, е логичността. Препятствията във възприятието при нарушени концентрация на вниманието, обхват и превключване от едни предмети и идеи към други се съчетават с влошеното запаметяване, което се опира не върху цялостна информация, а на отделни парченца от нея. Винаги стремящата се да сглобява парчета психика може да ги комбинира в съвсем нов, недостоверен факт, в който обичаният ни родител да повярва. Друг начин на психиката да се поддържа в действие при неспокойствие от смущаващи в ежедневието обърквания е честото преповтаряне на нещо актуално случило се или
когато родителят по десет пъти ни пита за едно и също нещо
Като реагираме по-рязко - „Казах ти го вече много пъти!“, може веднага да се раздразнят - „Човек нищо не може да те попита! По-хубаво с мен няма да става, по-лошо ще става, но и ти ще остарееш...“. Какво тук е общото с проблема с телефонния разговор - участва словесно подавана информация, която не може лесно да се „тропоса“ на канавата без опори като образи и действия. Ако искаме да подпомогнем старите хора да запомнят и да разберат по-добре дадено нещо, ще се впечатлим от резултата, ако съчетаем обяснението с някакъв показ на действие, с рисуване на скица, схема или поне с жестикулиране, което да илюстрира или да допълва словесната информация. А това ободрява, Марине, с това и подпомага възприятието и появата на оптимизъм и подсилва самочувствието - „Е, това много добре го разбирам!“.
Какви ориентири би могъл да подадеш на баща си за избор как да излезе облечен според времето? Добре би било в това да участва и майка ти - мърморейки, тя ще му ги преповтаря и може да му се превърнат в нов добър навик. На мен ми идват различни идеи, но в същинското лично консултиране е по-възможно да се открият
ориентири, които са лесни за възприемане от даден човек
според способностите и опита му и лесни за обяснение от страна на децата му.
Забелязвайки изчезването на интереса на свекървата към това, как се облича, и на усета на майка си към подредбата, съпругата ти наблюдава видимите изменения в психиката при много от старите хора. Към дезорганизацията се прибавя намалена физическа сила, отслабва и волята за действия. С много търпение е необходимо да ги уговорим да съчетаят по-добре дрехите си според времето и естетически, както и да ни позволят да им подредим шкаф или гардероб, като после ясно им обясним подредбата, която сме приложили.
„Чудно ми е как тази преди толкова начетена жена днес не желае да отвори една книга, дори по-малко чете вестници, а преди много обичаше да чете. Така е и с моята майка“. С това, Марине, обръщаме внимание
как обеднява въображението
заедно с трудното превръщане на написан текст в образи, представи, значения. Добре би било текстовете да са кратки, с по-едри букви и достъпни по съдържание - като за малките ученици - без непознати термини или с готовност да им ги обясним с подходящи примери.
Когато е уместно, в консултирането психологът може да даде примери от личния опит. Според мен добрите писатели са истински добри психолози - успяват да проникнат в психичната канава на своите читатели, да я изтупат от пластове прах по нишките и да светнат извезаните там със сребърни и златни конци чувства. За рождения ден подарих на баща ми книгата на Иван Станков „Вечерна сватба. Разкази от други времена“. Пред него и майка ми прочетох само краткото представяне на задната корица и въведението на автора. И двамата,
резониращи винаги на любов
силно се разчувстваха. Още вечерта баща ми зачете книгата, а час по-късно кавалерски я беше отстъпил на майка ми, която, погълната от историите, се отнесе във времето на книгата.
Значи, Марине, въображението и художественото възприятие не са напълно загубени, а зависят от добрия стимул. Това на моите родители им подейства много добре като зимно ободрение - без значение дали самата книга или припомнянето на самата любов.
И в старините на нашите родители може да открием знаци за надежда за нашите старини - като поздрав от бъдещето, че, ако не се отчайваме, пак всичко може да бъде наред.