На 22 ноември 2020 г. (неделя) под ръководството на протойерей Антоний Димитров Димитров в Поликрайще се проведоха избори за църковни настоятели. С таен избор бяха избрани:
Марин Георгиев Маринов
Димитър Сърнов
Тошко Попов
Никола Димитров Кушев
Емилия Джонгова
проф. д-р Георги Николов Георгиев
Предвидените в Устава на Българската Православна Църква – Българската патриаршия процедури приключиха и новоизбраното Църковно настоятелство беше утвърдено от Епархийския съвет на Великотърновската епархия. На 19 декември новото Църковно настоятелство при храма „Св. Вмчца Марина“ проведе първото си редовно заседание под Председателството на протойерей Антоний Димитров. През своя мандат в следващите четири години то възнамерява да приложи добрите практики на църковните настоятелства на храма „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще от незапомнени времена до 1947 и в последните години. То смята да работи в тясно сътрудничество с Училищното ръководство и учителския колектив на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Поликрайще, с читалище „Развитие-1884“ г., с Кметския съвет и с цялата общественост на Поликрайще. И до сега сътрудничеството между посочените институции е отлично и се надяваме то да бъде издигнато на още по-високо равнище.
Една от задачите, които новото Църковно настоятелство си поставя да изпълни, е да се даде гласност и обществеността на Поликрайще, на Великотърновската епархия и на България да се запознаят с имената и народополезната дейност на големите дарители на църквата и на България от Поликрайще от миналото чорбаджи Иван Полуганов (стоял начело на Поликрайще и го спасил от погром през кърджалийските времена), чорбаджи Марин Иванов Полуганов (въвел българския като език на църквата през 1800 г.), чорбаджи Дачо Еневски (спечелил първото съдебно село в полза на Поликрайще в Търновския шерийски съд през 1818 г.), хаджи Еню Дачев Еневски (създал училищата в Полско Косово и Калтинец, и църквата в Калтинец, революционер, връзка между комитетите в Поликрайще, Горна Оряховица и на Бачо Киро в Бяла Черква през 1876 г.), Петър Хаджипетков (Кралят на българите в Унгария, дарител и на камбаната на църквата в Крушето), хаджи Трифон Тодоранов и Ангелина хаджи Трифон Тодоранова, Къню Хаджипетков, Маринка Хаджипеткова (освен дарители на църквата основали и първите огромни дарителски фондове за училището), Костадин Хаджипетков (герой от Балканските войни), Васил Гърдев, свещениците Иван Кънев Пендов, Георги Маринов Полуганов (основал училището в Поликрайще през 1825 г., събирал средства и за възстановяването на Преображенския манастир, за църквата на манастира „Св. Троица“ и за Първото българско читалище в Свищов през 1858 г.), Христо Попиванов Пендов, протойерей Никола Попгеоргиев Маринов (герой от Балканските войни), Иван Попниколов Попгеоргиев (герой от превземането на Одринската крепост, свещеник в Иванча), Иван Удварев (деен участник в покръстването на българите мохамедани в Гюмюрджинската духовна околия по време на Балканските войни), презвитера Гергина Иванова Полуганова (дейна помагачка на Вътрешната революционна организация на Васил Левски и на Отец Матей Миткалото), презвитера Господина Ангелова Попгеоргиева, Трифон Атанасов Нейков (опълченец), Трифон Иванов Млеченков и Атанас П. Сърнов (дарители на камбаната на църквата), свещеник Константин Николаев Удварев (един от най-големите композитори на църковна музика, свещеник в Спахлар (Ломци), Поповско), свещеник Васил Иванов Удварев (построил новата църква в Калтинец), свещеник Асен Ников (свещенодействал в Крушето), Филип Добрев (свещеник в Горски Сеновец) и др.
Особено важно е да се даде дължимото на днешния най-голям дарител на храма „Св. Вмчца Марина“ – г-н Марин Георгиев Маринов, който десетилетия наред неотклонно и усърдно работи за нашата църква. Г-н Маринов е най-големият дарител на Поликрайще в края на XX началото на XIX в., който непрекъснато се грижи за нашия храм. Това, което той върши, е истински героизъм. Той прави сам това, което преди столетие са правили десетки наши съселяни. Православните християни му сторват дълбок поклон.
Друга първостепенна задача на новото Църковно настоятелство в сътрудничество с училищното ръководство, читалището и Кметския съвет и да направят достояние историята на храма и великите жертви, които Църквата и православните християни от Поликрайще са правили за България. Един пример за това са делата на протойерей Никола Попгеоргиев Маринов. Сам фронтовак, той носи тежкия кръст да утешава неутешимите през най-трагичните години на крушение след войните за национално обединение. Приема в църквата бежанци от кланетата в Теслим и Бугаркьой и други селища от Малгарско и Кешанско (Източна – Одринска Тракия), бежанци от Крива Паланка и Дебър (Македония), и поема грижата за тяхното настаняване, изхранване и устройване на работа в Поликрайще. Залага целия си имот и къщата си, за да даде пример и да се вземе заем от банката за учредяването на Кредитната кооперация „Солидарност“ (Поликрайшката популярна банка), благодарение на която Поликрайще успява да се съвземе и възмогне след погрома на България през 1918 г. След него това правят още 20 видни наши граждани. Протойерей Никола Попгеоргиев Маринов издейства лично от Н.В. Цар Борис III пенсии за вдовиците и сираците от войните от Поликрайще през 1936 г., които до тогава не са получавали държавна подкрепа.