Русенската звезда в „Мастър шеф“: Много ме мотивират успелите хора. Благодарение на тях се предизвиквам и опитвам да надграждам

В продължение на месеци в най-гледаното време на най-гледаната телевизия финалистката, останала на косъм от победата в предаването „Мастър шеф“, бе жива реклама на Русе. Красива, позитивна, емоционална, изобретателна, сръчна, компетентна, борбена, винаги усмихната и не на последно място - отлична кулинарка без нито един провал в изпълнението на поставените от журито - а то беше доста безкомпромисно! - задачи. Това е Виолина Маринова, съпруга и майка на две момчета със собствен вкус (едното обича спагети болонезе, а другото - карбонара), която няма професионална готварска подготовка, но има нещо по-важно - усет към това как да прави хората около себе си щастливи. И добрата храна е част от това. 
Виолина е възпитаник на СУ „Христо Ботев“ в Русе, след това завършва „Право“ в Русенския университет, но в момента е отдадена не на юридическа кариера, а на децата и семейството си. 
Това е нейната история за преживяването и продължението след него.

- Завършихте състезанието на второ място, очаквали ли сте да стигнете финал? Как се почувствахте и когато разбрахте, че и вие ще получите награда?
- Не съм очаквала нищо подобно. Досега не е имало награда за втория, за мен беше изненада и ми беше приятно, въпреки че аз се бях концентрирала над първото място. Не успях толкова да се зарадвам на наградата, защото търсех признанието на титлата. За жалост, не съм успяла и да усетя радостта от наградата, защото същинският финал беше февруари месец (предаването си излъчваше на запис - б.р.), а аз още нямам никаква информация.
- Искате да кажете, че не сте получи все още наградата си - възможността да ръководите ресторант за месец в София? Това обезнадеждава ли ви и някой свързал ли се е с вас по въпроса?
- Не, никой нищо не ми е казал, нямам информация. Не се чувствам обезнадеждена обаче, твърде е рано според мен. Финалът тъкмо се излъчи и според мен самата ситуация е такава, говоря за пандемията, че не предразполага към такова нещо в момента. Допълнително е и по-сложно, ресторантът е в София, а аз съм от друг град.
- Имате ли някакви планове за бъдещето и цели за развитие и в коя сфера - кулинарната или правната?
- Занапред голямото ми желание е да успея да продължа да прилагам наученото от предаването. В момента обстановката не позволява наистина да правя нещо, може би ако се подобри ситуацията. За сега чакам наградата си, по-далечни планове нямам.
- Разкажете за преживяването в предаването. Първоначално, какви бяха целите ви в него?
- Аз 
влязох заради голямото желание да изпитам самото преживяване от предаването
Моята цел беше да получа престилка, да усетя атмосферата и да готвя. Целта ми беше да бъда в Топ 10 и това като се случи - Топ 5, а когато стигнах и това, просто нямах вече претенции към себе си, защото мисля, че беше достатъчно и съм се доказала. Смятам, че се справях добре с поставените задачи, но и конкуренцията беше сериозна. В края всичко опира и до малко шанс.
- Какво успяхте да научите от опита си в предаването?
- Много успях да извлека от преживяването. Изцяло промених мисленето си как трябва да изглежда една чиния и едно ястие, говоря за доброто украсяване и представянето й. Научих се да мисля и как да се подготвя и изпълня рецептата, преди да я започна.
- Какво е най-важното нещо, за което човек трябва да мисли, преди започването на рецептата, в самата подготовка?
- Най-важното нещо в започването на рецепта е 
да си с нагласата от самото начало, че ще се получи 
и да мислиш по този начин, независимо от малки грешки или промени в приготвянето на ястието.
- Чувствахте ли подкрепата на близките ви и те как ви посрещнаха?
- Много бях подкрепяна, много ми се радваха. Аз бях далеч от семейството си, но усещах подкрепата им по телефона и те много се радваха на моя успех. Накрая това исках - с моя успех на финала да споделя радостта си и вълнението. Мисля, че се получи.
- Споменахте в шоуто, че кулинарните желания вкъщи и нуждата от креативност са ви помогнали да развиете уменията си. Разкажете ни как стана това и всички доволни ли са?
- В нас обикновено си хапваме българска традиционна кухня, малко повече експериментирам от „Мастър шеф“. Научих много техники, видях различни концепции, защото се срещнах с хора, които са пътували много, и това разшири мирогледа ми. 
Правя повечето експерименти за себе си и за удоволствие
Здравословната кухня вкъщи остава заради децата. Те не са особено склонни да експериментират с храната си и мисля, че не оценяват качествено разликата.
- В предаването споменахте, че често използвате билки от вашата градина. Това подобрило ли е сервираната храна според вас?
- Да, имам двор, където отглеждам подправки и билки, гледахме и тиквички. Това е по-скоро още едно хоби, но бих казала, че прясната подправка може да  промени едно ядене. Ние се преместихме преди 4 години в Мартен с цел да можем да живеем по-добре на чист въздух, но уви ситуацията не е точно такава, тъй като в близост е индустриалната зона и има замърсяване. Този въпрос тепърва се разглежда в града ни.
- С какво най-много се гордеете? 
- Гордея се с това, че стигнах до самият край, в което аз не вярвах. 
Гордея се много, че надградих себе си и дадох шанс на себе си да го сторя
Не съжалявам по никакъв начин за нищо, самият факт, че готвих от ден първи до последния, беше заслужена победа за мен.
 - Чувствате ли подкрепата на зрителите и вашите съграждани? Как приемате вниманието?
- Ние в момента сме в такава епидемична обстановка и не мисля, че е възможно да получа особено внимание. Ние сме доста ограничили контактите си вкъщи, аз съм изолирана с децата си и тепърва се надявам да преживея тази положителна емоция от хората. Надявам се моите съграждани да са горди. 
За тяхната подкрепа предимно научавам от близки, когато някой сподели някой коментар, който е чул, примерно, или прочел. И това ме радва.
- Какво ви мотивира и вдъхновява?
- Много ме мотивират успелите хора. Благодарение на тях аз се предизвиквам и се опитвам да надграждам. Искам да докажа неща пред себе си. 
Възхищавам се на хората, които са успели с личните си качества. 
Всичко опира до примера, който даваме.
- Вие какъв пример чувствате, че дадохте с представянето ви в „Мастър шеф“?
- Ами дори и да бях спечелила титлата, аз не ставам за професионалист - не съм учила това и не съм работила в кухня. В предаването започнах някак си да вярвам повече в себе си, станах по-уверена и амбицирана и видях, че с много труд и огромно желание мога да постигна неща, които никога не съм вярвала. Аз съм представител на обикновената жена - домакинята вкъщи и майката. Надявам се да достигна до някаква такава жена, която също не вярва в себе си, и да бъда примерът й, тя да последва своите мечти, независимо в сферата им. В момента, в който повярваме, няма как да не ни се получи.