Вчера се състоя една немислима доскоро и единствено разумна и възможна днес премиера на книга, която е особено важна за Русе - „Вечерна сватба“ на Иван Станков. Ако сте я пропуснали, може да я гледате във фейсбук страницата на Издателска къща „Хермес“ и в Youtube канала на издателството.
Тази премиера трябваше да се състои на живо в Голямата зала на Регионалния исторически музей в Русе на 6 декември. Авторът и издателят очакваха срещата си с публиката, директорът на музея проф.Николай Ненов бе осигурил всички условия за поредното вълнуващо духовно преживяване в красивата сграда на площад „Александър Батенберг“, но скообразното настъпление на коронавируса я отложи. Да, не я отчени, отложи я. За кога? Дано да е по-скоро, никой не знае.
Един любопитен и показателен факт - въпреки че авторът и издателят Стойо Вартоломеев /който е и редактор на сборника/ са приятели от години, ръкописът е изпратен в „Хермес“ анонимно. И веднага е препоръчан за издаване. Едва тогава става ясно кой е подателят.
Защо книгата е важна за Русе? Първо, защото действието в „разказите от други времена“ се развива в най-големия, красив и одухотворен град по българското поречие на Дунав. И не по-малко важно - защото авторът Иван Станков пише с любов не само към героите си, а и за града в който е израснал и в който направил голяма част от най-важните стъпки в оформянето си като личност. Ето какво споделя самият той.
Тази книга е различна от предишните ми книги, но те са различни и помежду си. Смятам, че всяка следваща книга на един автор трябва да бъде различна от всички останали, за да може книгата да има свое лице в библиографския списък. Моят списък е кратък и не е трудно книгите да се отличат, но „Вечерна сватба“ наистина е различна. Започнах да се готвя за нея веднага, след като депозирах предпоследната книга в издателството не само заради това, защото не обичам да стоя празен, а бях интригуван много от възможността да изляза от собственото си време.
В предишните си книги писах за неща, в които съм участвал реално, или с въображението, с мисълта си. Исках да попадна в друго време и събития, в които няма как да съм участвал, да бъде време или далеч в бъдещето, или далеч в миналото. Но тъй като далеч в бъдещето не се чувствам никога уютно, предпочетох да хвана назад - да се преместя по оста на времето стотина години, на място, което познавам сравнително добре и във време, което познавам сравнително добре. Периодът между двете световни войни за мен от литературно-историческа гледна точка е доста ясен - там имам книги върху Йордан Йовков, върху Асен Разцветников, върху Димитър Талев - все автори, върху които съм се ровил доста и в периодичните издания, в книгите и интригите, съпровождащи литературния процес. Така че времето ми беше познато и бях в Русе, тъй като е добре писателят да пише за познати неща, за неща, които са част от самия него, а аз нямам друг град, който да заема такъв голям обем от моята същност като Русе, тъй като
и детството, и юношеството ми са преминали тук
Познавам улиците му, познавам хората му, познавам архитектурата му, познавам цветовете му, миризмите му познавам, залезите над Дунава и това щеше да улесни много работата ми. Така че „Вечерна сватба“ трябваше да се развива в Русе, трябваше да се развива в периода между двете световни войни - любимият ми литературен период и като че ли бягството ми изглеждаше много лесно. Веднага си представих, че по същият начин се е чувствал навярно Йордан Йовков, когато е писал „Старопланински легенди“, или пък Хорхе Борхес, когато е тръгвал към „Всеобща история на безчестието“.
Тези две книги ми послужиха за нещо като литературна рамка, към която трябваше да направя няколко литературни скици, пък каквото стане. За целта обаче
трябваше да предприема дълго пътуване в детайлите на самото време и на самия град
така че предвидих около година и половина работа в старите ежедневници на града. Идеята ми беше да намеря десетина истории, които лесно да бъдат легендаризирани - такава ми беше идеята, нали все пак фаровете ми бяха Йовков и Борхес. И за да бъдат такива, те трябваше да бъдат много силни, трябваше да бъдат изключителни. Помолих Младен /главният редактор на „Утро“ Младен Любенов - б.р./ да ми отвори път към съдебните архиви на града, където да намеря материал за такива големи, благородни разбойници, за които предполагах, че в основата на престъпленията им ще е някаква любовна интрига. Изобщо, трудно излизах от книгите. Оказа се, че този път ще бъде доста труден, тъй като Русе не може да гъмжи от такива благородни разбойници и предпочетох да вляза в ежедневниците, където имаше страшно и богат материал.
По това време, както и в днешните вестници, има такива криминални хроники. Не можех да спра, разбира се, само при тях. Трябваше да чета и резюмета от речите на Бенито Мусолини, събитията около атентата в Марсилия, минаването на олимпийския огън през България през 1936 г., трябваше да чета рекламите за шапки, рекламите на дърва за огрев, обявите за новите филми. И така постепенно навлязох в такива големи детайли за живота на града от този период, че дистанцията на времето изчезна. Оказа се, че
това време аз възприемах като сегашно и себе си възприемах като тогавашен
Намерих много материали, конспектирах и преписах на ръка около 400 страници. Част от историите са действителни. Голяма част разбира се, бяха измислени. Някои истории бяха от по един ред. Например, историята за вързаната гемия беше съобщена в три реда на последната страница. Хареса ми много идеята и после я развих. Действителен герой е и крадецът Рамадан. Той изобщо не се познава с Адела, Адела изобщо не е българка. Пак в три реда е дадено, че е френска манекенка, която се възползвала от случая и носела през деня тайно дрехите на фирмата, които рекламирала, за което, разбира се, я санкционирали и тя не могла да си плати глобата. Това също беше съобщение от три реда, което обаче много ми хареса и така се роди и разказът „Крадецът на рокли“.
Историите се развиваха една след друга като самостоятелни разкази.
Исках всичките да бъдат в някаква степен любовни и те действително се получиха такива
като се изключи може би разказът „Кера светицата“. Но той пък е може би най-близо до действителността, тъй като Кера светицата действително съществува. Времето между двете войни е особено време, посткатастрофално време, в което народът ни изживява тежки фрустрации и българската държава и народ са на колене. Това е времето наистина на някакво пришествие на екстрасенси отвсякъде, светци се появяват, които пророкуват и това ми хареса.
Та част от разказите се получаваха наистина любовни, част от тях бяха построени върху прочетени любовни драми, по-скоро трагедии. В няколко излечения - една гимназистка се хвърля под влака - там в хрониката тя е еврейка, бащата не й дава да се омъжи за своя любим, който пък е християнин и тя се хвърля под влака. Изоставих тази история, защото ми трябваше само идеята за самоубийство и изключих семейството като възможна пречка, пък и след Шекспир толкова много беше правено по тази тема, че щеше да бъде досадно.
Книгата се раждаше постепенно, успявах да изляза от фактите, от действителността, но голяма част от тях използвах
включително и данните от борсите за житото, за цвеклото от Захарната фабрика, цените на борсите на гроздето, неща, които Виктор Юго нарича „местен колорит“. Т.е. да попълня измислените и действителни истории с неща от тогавашното време. Действителна личност е и Васко, слабоумният претендент за кметското място в Русе. Виолета, разбира се, е изцяло измислена, за да стане любовната история. В последния ми разказ се оказа, че героят е станал един епизодичен персонаж от останалите разкази, който наистина е действителна фигура. Цивилен агент от русенската полиция, който разследва някои от криминалните случаи в хрониките и
дори наистина се казва Ангел Славов
Отказах се да му променя името, защото накрая той действително става нещо като Ангел за всички хора по улицата и Славов, който се грижи за човешката слава. Казах си, какво пък, може и „оттатък“ да важат тези имена, няма да ги сменям. Любовната история с Мичето разбира се, е измислена, но съществува такава акробатка. Надявам се този последен разказ да няма претенциите да прави роман от книгата, защото аз нямам романово мислене и смятам, че романът не е нито по силите ми, нито по идеите ми. Това не е роман, а просто разкази от други времена.
https://www.youtube.com/channel/UCjt3i20AjmBf7HD7A1AEANQ
https://www.facebook.com/%D0%98%D0%9A-%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B5%D1%81-339761106752/