Владислав Симчев: Приложението за леглата в болниците е иновация само за администрацията

„Нищо особено не съм направил. Никаква иновация не е, а нещо съвсем нормално дори за малкия бизнес.“ Така описва електронната система, която показва постоянно на диспечерите в Центъра за спешна медицинска помощ в Русе свободните легла за лечение на пациенти с Ковид-19 в болниците от региона, нейният създател Владислав Симчев. Уеб базираното приложение работи 24 часа, 7 дни в седмицата, като по този начин спестява ценно време както за пациентите, така и за спешните екипи, които във всеки един момент знаят къде могат да закарат пациент, нуждаещ се от хоспитализация. Освен това програмата предоставя възможност да се проследи и натовареността на леглата за интензивни грижи.
Владислав Симчев е собственик и управител на фирма „Гейт.бг“, която от 15 години разработва уеб базиран софтуер за цялостно покритие на дейностите в малки и средни фирми. За проследяване на леглата в болниците е модифицирана собствена ERP система. 
„Това са съвсем стандартни и приложени вече технологии и софтуери, които навсякъде ги има. Няма ги само в държавните администрации. Дори най-малката фирма, която се занимава с електронна търговия, и тя до някаква степен има собствена ERP информационна система. Едно въвеждане на данни в уеб базирана система през 2020 г. не може да се нарича иновация. 
Това може да е иновация само за администрацията
тъй като само там тези системи ги няма. Не изстрелваме ракети на Марс. Това е нещо, което трябва да бъде прието като стандарт и ежедневие. Не е и нещо изключително скъпо. В България има вече достатъчно фирми, които се занимават с подобни неща и имат натрупан сериозен опит в управление на бизнес процеси, управление на документи, онлайн складови системи и всякакви други. Дали отчиташ легла, или продадени очила, или телефони, математически и програмистки е едно и също“ обяснява Симчев.
Според управителят на „Гейт.бг“ бързото решение станало факт заради инициативата на местно ниво, която в повечето случаи липсва. Русенският опит е много прост - Областна администрация знае човек, който може да свърши работа. Обаждат му се, предлагат цена (в случая Симчев прави всичко безплатно), но искат да се свърши за два дни. Той се хваща и проблемът е решен. 
На национално ниво обаче нещата не се случват, защото господстващата концепция е да се направи един грандомански проект, с който примерно всички болници да си въвеждат леглата. Което, първо, ще струва, да речем, милион лева, второ - ще трябва да минат 16 обществени поръчки и ще се търси голяма фирма, която да го направи. И когато това нещо бъде готово, то най-вероятно вече няма да трябва на никого.
Тази теория на Симчев се потвърждава от постъпките му да използва русенския опит и в други градове. Но въпреки че предлага продукта си безплатно, резултатът е изненадващ -
не искат софтуера му, защото чакат централизирано решение
„Говорим се за електронни направления, за електронни рецепти, дъвчим ги години наред, но това са неща, които в частния бизнес ги има от много години и се използват и от най-малките фирми. Въпрос на интерфейс, стоковата разписка мога да я кръстя рецепта, номенклатурата като очила и телефони ще са лекарства. Разликата може би ще е в електронното подписване, което вече е нещо рутинно и го правим за какви ли не други задачи“, казва Симчев.
Според него електронното управление, за което вече похарчихме милиарди, така и не се случва заради голяма грешка в концепцията - липсата на метод за удостоверяване на физическите лица. За да се използват масово електронните услуги, трябва да има лесно достъпен начин за удостоверяване. По нашите закони това е универсалният електронен подпис и такъв имат основно фирмите, и то от немай къде, тъй като НАП в един момент им го наложи. Но 90% от физическите лица нямат. И няма как да накараме хора над 65 г. да си извадят електронни подписи. 
Положителният, но пренебрегван опит е на лидера в електронното управление Естония, където решението е радикално. Преди да правят електронни услуги, в балтийската държава са заменени всички лични карти И
решението е във всяка лична карта има вграден електронен подпис, който държавата предоставя безплатно
на всеки свой гражданин. И хората, които не разбират от компютри, могат да отидат до един автомат, да сложат картата си, да натиснат бутон, че например искат удостоверение за липса на задължения, и да го получат на имейл или разпечатан. Това в България няма как да се случи. Затова и скоро няма да имаме електронно управление. 
За своя подарък към медиците Симчев беше удостоен с грамота на областния управител Галин Григоров. Дарителството не му е чуждо, тъй като от години членува в един трите русенски Лайънс клуба и подкрепя множество инициативи в обществена полза. Известни са редовните благотворителни балове на Лайънс, които подкрепят различни каузи със събраните средства. Преди 2-3 години по този начин АГ отделението в болница „Канев“ се сдоби с доста скъп апарат за ранна диагностика на ретинопатия. Симчев е и един от основателите на зародилото се в Русе и прераснало в национално състезание по правопис и правоговор за второкласници „Буквоплет“. То се провежда вече пет години, но тази няма да се състои заради пандемията. По същата причина е отменен и благотворителният бал, въпреки че голяма част от организацията е била завършена, ангажирани са изпълнители и т.н.
Русе е един стожерите на Лайънс движението, а следващият дистрикт управител ще бъде Владислав Симчев
Той ще бъде третият русенец начело на движението след арх.Цвети Русинов, ръководил Лайънс през 2000 и 2001 г., и проф. Петър Дончев. От миналата година Симчев е вицедистрикт управител, тъй като по традиция на Лайънс главата на движението се избира за три години напред, а дотогава е помощник на предходните двама, за да се осигури приемственост.
„Битуват някакви мнения, че сме нещо като тайна масонска организация, че от Америка идват куп пари и ние се чудим какво да правим с тях. Но няма такова нещо. Има финансиране от Лайънс интернешънъл, но за това пишем проект и го защитаваме. Също както европроектите.“ 
Самият Симчев не се смята за богат и казва, че още преследва целта да е свободен и независим, да работи за себе си, но и да не става роб на собствената си фирма. Защото не иска да става като хората, които нямат началници и работят за себе си, но в един момент принадлежат без остатък на собствената си работа и на собствените си клиенти.
Голямата му грижа и болка е свързана с малкия му син Георги, който е аутист 
и вече трябва да е в първи клас. И тук се появява голям проблем, защото да му се намери училище, се оказва невероятно трудно. 
„В България има нелош закон в тази връзка, написан точно за тези деца, но както често става у нас - никой не го изпълнява. В закона пише, че такива деца не трябва да бъдат в специализирани училища като „Петър Берон“. Такова дете не е болно, а има дефицити и точно в този период между 5 и 10 години трябва да му се помогне с целенасочена работа да излезе от това състояние и да стане един нормален човек, в повечето случаи и с по-висок интелект от средния. Ако в този период не се работи с него и това дете не се развива в някаква посока, след като навърши 14-годишна възраст, по квалификация на заболяванията в България престава да бъде болно от детски аутизъм, а ще го пишат шизофреник и ще му издадат жълта книжка. Мъжки аутизъм няма в квалификацията. И оттам нататък някой трябва да поеме издръжката и гледането. Докато съм здрав, ще го гледам, но когато един ден ме няма - кой ще гледа“, пита Симчев. 
Хората в белите държави гледат тия деца като писани яйца, в нашия закон също е предвидено, но го няма. Трябва да има помощник-учител, който да се занимава с 1-3 деца в клас заедно с всички останали. Класната си води часа, помощникът стои при тези деца и им помага, ако се изнервят и започнат да пречат на останалите, ги извежда в друга стая, успокоява ги и ги подготвя за следващия час. Такива първолаци с аутизъм в Русе има двадесетина, което значи, че ще трябват 10 помощник-учители и 15 хил. лева на месец. Не е непосилен разход за община с бюджет над 100 млн. лева, смятат родители на такива деца, които вече имат и свое сдружение. Проведени са и разговори с общинската управа. Но в този кризисен период заради епидемията с Ковид-19 и този въпрос остава на заден план.
Затова идеята на Симчев е по линия на Лайънс клубовете да организира в Русе кръгла маса, на която да покани специалисти в областта на детския аутизъм. Съществува опитът на столични клубове, които вече са оборудвали в София два центъра за такива деца. Но изглежда и тази инициатива ще остане за след пандемията.