Още по-силни икономически болки очакват Европа, след като Франция и Германия обявиха нови блокирания, а други правителства също обмислят да последват примера ѝ. Поредната порция мерки срещу втората вълна от COVID-19 на континента може да доведе до по-висока безработица, трайно затваряне на много бизнеси и още по-голям национален дълг, пише CNBC в свой анализ по темата.
„Белезите ще се появят при всяко повторение“, коментират анализаторите от High Frequency Economics по повод новите блокировки. От там обясняват, че бизнесът и домакинствата ще потъват, увеличавайки:
броя на работните места, които никога няма да се възстановят при какъвто и да е лихвен процент и с каквото и да е ниво на фискален стимул.“
Френският президент Еманюел Макрон обяви в сряда второ национално блкиране, започващо в петък. Решението нанася нов удар върху ресторанти, барове, кина и търговци на дребно, много от които тепърва стават на крака.
„Шокът е ужасен, особено за малки и средни фирми, които се затварят в най-важното време от годината – преди (коледните) празници“, коментира Томаш Михалски, професор по икономика в бизнес училището на HEC Париж. Той обяснява, че за много от тези фирми последното тримесечие от годината е ключово за продажбите, като „техният бизнес ще бъде отнет отново от супермаркети и огромни онлайн търговци“.
Електронното пазаруване избухна при първата вълна на блокади, когато потребителите трябваше да си останат вкъщи и да разчитат на доставки до дома.
„Френският БВП изглежда ще намалее значително през четвъртото тримесечие, вероятно с 3 до 4%“, казват анализатори от Berenberg в четвъртък.
Френската статистическа служба заяви по-рано този месец – преди новините за новото блокиране – че очаква икономическата активност да остане на „5% под нивото си отпреди кризата“ през третото тримесечие на годината, след като се свие с почти 15% през второ тримесечие.
Икономическият двигател на Европа също е под натиск
Германският канцлер Ангела Меркел обяви в сряда затварянето на барове, ресторанти, фитнес зали, кина и театри от следващата седмица.
Мерките за блокиране трябва да доведат до спад на БВП през четвъртото тримесечие с поне 0.5%, като отново най-много ще пострадат туризмът и културните институции“, посочват анализаторите от Deutsche Bank в бележка от четвъртък.
Данните от германската статистическа служба Destatis показаха по-рано този месец, че ресторантьорството е отбелязало повече от 40% спад в оборота между март и август спрямо същия период година по-рано.
Към днешна дата Германия е преживяла икономическата криза сравнително добре в сравнение с други европейски страни. Това отчасти се дължи на големите фискални стимули, но също така и на производствения сектор, който надхвърля този на услугите.
Рискът обаче остава налице.
„Нарастващите нива на инфекции в Европа и САЩ могат да намалят търсенето на германски стоки за износ“, каза Deutsche Bank.
А междувременно Франция и Германия не са единствените европейски правителства, които обмислят нови ограничения. Белгия, Испания, Италия, Чехия и Португалия също обявиха такива стъпки през последните няколко седмици.
Във Великобритания, където някои региони вече са блокирани, се опитват да избегнат повторно затваряне.
„Когато икономиката бъде затворена или от политиците, или директно от вируса, доходите се губят ... завинаги. Впоследствие всички сме по-бедни“, казват анализатори от High Frequency Economics.
ЕЦБ отвръща на удара
На фона на новините за блокиранията в Германия и Франция Европейската централна банка намекна днес за отпускането на нови парични стимули. Институцията реши да запази лихвените си проценти и по-широката си парична политика непроменени, но загатна за политически действия в еврозоната веднага след декември.
„Управителният съвет внимателно ще оцени постъпващата информация, включително динамиката на пандемията, перспективите за въвеждане на ваксини и развитието на обменния курс“, се казва в изявление на ЕЦБ от днес.
Според него новите икономически прогнози през декември „ще позволят задълбочена преоценка“ на икономиката и рисковете.
„Въз основа на тази актуализирана оценка Управителният съвет ще калибрира своите инструменти според случая, за да отговори на разгръщащата се ситуация“, обясняват от банката.
През септември ЕЦБ прогнозира спад от 8% на БВП на еврозоната през тази година, последван от 5% скок през 2021 г. Що се отнася до общата инфлация, очакванията са за 0.3% през 2020 г. и увеличение до 1% през 2021 г. През декември обаче водената от Кристин Лагард банка ще актуализира тези си прогнози.
Последното изявление на ЕЦБ предполага, че политиците ще коригират своята парична политика въз основа на предстоящите прогнози. По време на пресконференция Лагард заяви, че икономическият скок в еврозоната „губи скорост по-бързо от очакваното“.
Ръстът на случаите на Covid-19 и свързаното с това засилване на ограничителните мерки тежат върху активността, което представлява явно влошаване на краткосрочните перспективи“, каза тя.