Тържество по случай Деня на народните будители се проведе в навечерието на празника в училището в Поликрайще. То е част от честванията на 195-годишнината от основаването на българското училище в селото – едно от най-старите в България. Присъстваха учители, дейци на образованието, възпитаници на училището и всички истински българи и радетели за българско просвещение и напредък. Ученици от училището представиха програма за народните будители и ще разкажат за някои от личностите от нашия национален пантеон.
Главното събитие на тържеството ще бъде ОСВЕЩАВАНЕТО НА ПОИМЕННА УЧЕБНА ЗАЛА „СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ“ в училището, наречена на името на неговия основател – водачът на Българското национално Възраждане в Поликрайще и пръв учител тук.
Учредяването на Поименната учебна зала „Свещеник Георги Маринов Полуганов“ е по инициатива на неговите потомци: Никола Георгиев Попниколов – най-дългогодишният директор на училището в Поликрайще, при чието управление (1959-1987) то достига своя връх, Трифонка Романова Попниколова – дългогодишна учителка по български език и литература в Поликрайще (1960-1989), д-р Марияна Николова Георгиева и проф. д-р Георги Николов Георгиев – световноизвестни учени в областта на електромагнитната теория и математичната физика. Работата по практическото й претворяване в дело е започната преди повече от 30 години с подробно изучаване на живота на свещеник Георги Полуганов и на историята на Поликрайще. Проучени са огромно количество архиви – десетки хиляди документи, стотици книги и научни статии у нас, в Сърбия и в Русия. Идеята е горещо подкрепена от директорката на училището г-жа Ани Ангелова, от целия учителски колектив, от църквата в лицето на Председателя на църковното настоятелство на храма „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще протойерей Антоний Димитров, от потомците на свещеник Георги Полуганов и от поликрайшката общественост, за което им изказваме искрената си благодарност.
След църковната служба, която ще бъде отслужена от протойерей Антоний Димитров и освещаването на Поименната учебна зала „Свещеник Георги Маринов Полуганов“ в училището в Поликрайще, праправнукът на свещеник Георги Полуганов проф. д-р Георги Георгиев ще произнесе слово за борбите и жертвите на своя прапрадядо и на Поликрайще за България.
Свещеник Георги Полуганов (15 февруари 1808 – 25 октомври 1888) е един от най-големите български възрожденци, национал-революционери и борци за независима българска църква. Той е най-видната личност на Поликрайще за целия XIX в. и една от най-изтъкнатите за всички времена. Свещеник Георги Полуганов е творец, двигател и главно действащо лице на най-важните събития, случили се в Поликрайще през тази епоха. Върховите моменти в живота му са: полагането на основите на Поликрайшката Даскалоливница с откриването на първото училище в дома му през 1825 г.; посрещането на сръбския княз Александър Караджорджевич и сръбска правителствена делегация на най-високо равнище на 6 май 1846 г.; организирането на грандиозното посрещане на Иларион Макариополски на 13 септември 1872 г. (ст.ст.) тук, което той е направил; съслужението му с владиката в църквата при посещението на Главата на Търновската епархия в Поликрайще през 1873 г.; участието му в революционните комитети на Вътрешната революционна организация на Васил Левски и тясната му дружба с отец Матей Миткалото; преследването му от турците като “комитаджия”; заплахата да бъде обесен при погрома на Априлското въстание през 1876 г. и спасяването му от съпругата му презвитера Гергина Иванова Полуганова, която го зазижда в комина на къщата им, докато потерята го чака две седмици в същата стая; посрещането на руските освободителни войски на 24 и 25 юни 1877 г. (ст. ст.) и на Главнокомандващия на Действащата армия на Балканския театър на военните действия – Великият княз Николай Николаевич, на 29 юни 1877 г. (ст. ст.); освещаването на 11 септември 1877 на практически изцяло наново изградения от 5-ти сапьорен батальон под командването на полковник Моисей Доморадски мост на река Росица на шосето Търново – Свищов (Русе) – основното мостово съоръжение, използвано по главната комуникационна етапна линия (Свищов – Поликрайще – Шипка), по което минава огромна част от половинмилионната Руска армия; отслужването на тържествен благодарствен молебен по случай подписването на Санстефанския мирен договор на 19 февруари 1878 в присъствието на цялото население на Поликрайще, руския военен гарнизон и военно-полевата болница № 7, разположени тук, последван от военен парад на руския военен гарнизон на Поликрайще и невиждано всенародно веселие; посрещането на 25 юни 1879 г. (ст. ст.) на новоизбрания ни княз Александър I Батенберг, пристигнал, за да положи клетва в името на Бога като Български княз да служи за благото на страната и сърцераздирателно то разделяне с Руския императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков при окончателното му отпътуване от страната на 28 юни 1879 г. (ст. ст.), при които свещеник Георги Полуганов е главно действащо лице като духовен глава на нашето село; освещаването на първия камък и на новия каменен мост на река Росица на шосето Търново – Свищов (Русе) през 1881 г.; приносът му за построяването на новото училище през 1877 г. и на сега съществуващата църква “Св. Вмчца Марина” през 1884 г. и за освещаването й в съслужение с Търновския митрополит Климент (Васил Друмев) през 1885 г.; държавното посрещане на 1 август 1877 г. в Поликрайще на княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски, на тримата регенти, цялото българско правителство, почти всички депутати от Третото Велико народно събрание, пред което на следващия ден в Търново князът полага клетва, кметове на десетки селища от цялата страна, български и чуждестранни дипломати и журналисти, и празничната служба на Великден 1888 г., на която отново тук са княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски и цялото българско правителство, начело с министър-председателя Стефан Стамболов.
ПОИМЕННАТА УЧЕБНА ЗАЛА „СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ“ е оформена, следвайки световната практика, по образеца, по който се правят поименни зали в най-големите университети в САЩ, Русия, Украйна, Грузия, Полша и др. водещи страни в областта на образованието и науката на имената на най-заслужилите личности за науката, образованието и всестранния напредък на съответните страни. Поставени са голямо копринено българско национално знаме на луксозна стойка, нарочно изработена за целта и портретът на основателя на училището и пръв учител в Поликрайще свещеник Георги Полуганов. Изработени са художествени табла, пресъздаващи и илюстриращи едни от ключовите събития от живота и народополезната мисия на водача на Българското национално Възраждане в Поликрайще свещеник Георги Полуганов – посрещането на 6 май 1846 г. на сръбския княз Александър Караджорджевич и сръбската правителствена делегация от най-издигнатите политически личности и дейци на образованието, културата и науката на Княжество Сърбия: министър-председателят и министър на външните работи Аврам Петрониевич, членовете на Държавния съвет Милосав Здравкович Ресавац и Стефан Петрович Кничанин (австрийски и сръбски генерал), Лазар Арсениевич (капу-кехая – главен дипломатически представител на Сърбия в Цариград) и др., които бидейки на държавно посещение, посещават българското училище в Поликрайще – стандарт за българско училище и българско учебно дело през 1846 г. и присъстват на богослужение на български език в българската църква „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще, за да се запознаят с просветната дейност, обществено-икономическия, културен, църковен живот и с първите хора на България. В Поликрайще княз Александър Караджорджевич не само се среща лично с едни от най-издигнатите и образовани българи на епохата чорбаджи Марин Полуганов, свещеник Георги Полуганов и хаджи Еньо Дачев, но и нощува в дома на първите двама със своите министри. Подчертан е приносът на свещеник Георги Полуганов и на Поликрайще за възстановяването на Преображенския манастир, подето от игумена му Отец Зотик, на църквата на манастира „Св. Троица“, за Първото българско читалище в Свищов, за посрещането на Първия български Търновски митрополит – Иларион Макариополски на 13 септември 1872 г., за основаването на революционния комитет на Вътрешната революционна организация от Васил Левски и дейността на отец Матей Миткалото, участието на свещеник Георги Полуганов в Априлското въстание, помощта, оказана на революционната организация от съпругата му презвитера Гергина Полуганова. Представени са портретите на освободителите на Поликрайще – на Главнокомандващия Великият княз Николай Николаевич, на Началник-щаба на Руската армия генерал-адютант Артур Непокойчицки, на командира на Донската казашка бригада полковник Григорий Чернозубов, на командващите VIII армейски корпус генерал-лейтенант Фьодор Радецки, XI корпус генерал-лейтенант княз Шаховски, на комадрира на 13-ти хусарски Нарвски полк полковник Александър Пушкин (син на великия руски поет Александър Пушкин), на командира на 13-ти драгунски на Военния Орден полк полковник Александър Лермонтов (племеник на великия руски поет Михаил Лермонтов) и други изтъкнати военачалници – Цветът на Руската империя.