Познат като „малката Виена”, град Русе безспорно се отличава от всеки един друг град в страната със своите красиви и аристократични сгради. И до днес той се смята за най-европейският български град. Приликата му с Виена не се отдава единствено на това, че и двата града са разположени на река Дунав, но и на архитектурните му забележителности, които определено имат „сходен характер”.
Един от символи на град Русе е една сграда със собствен дух и необичайна история, а именно – Доходното здание. Идеята за построяването му се ражда в края на XIX в., тъй като градът има нужда от място, където да се правят театрални постановки и да се провеждат други културни събития. Русенското театрално дружество е първото по рода си основано в България.
През 1896 г. се взима решение от русенския общински градски съвет, сградата да бъде построена в полза на училищното настоятелство като се избира шестчленна комисия, която организира конкурс.
Условия гласят: магазините да бъдат не по-малко от девет на брой, три от които да имат складове на горния етаж; да се изгради едно помещение за кафене (казино) от приблизително 200 кв. м, помещение за библиотека от 200 кв. м и да се изгради театрален салон от 300 кв. м.
Построяването на сградата се възлага за сметка на училищното настоятелство, а конкурсът за изготвяне на проекта се обявява за срок от три месеца.
Снимкa: Михаил Радков
Името Доходно здание идва от идеята самата сграда да носи доход на училищното настоятелство, от наеми на помещенията в сградата.
На конкурсът били представени 15 проекта, като журито, което включвало кмета на града по това време Г. Михайлов и русенския окръжен управител Каназирски, както и окр. инж. Г. Ганев и инж. Вл. Малчев. Всички единодушно гласували за проекта, чието мото било “Voila une idee” (в превод от френски – „Ето една идея”), а архитектът бил Раул Паул-Бранк от Виена, който получава премия от 1500 златни лева. През 1898 г. Гатю Цонев и майсторът Петър Атанасов, които печелят търга за предпиремач, се отдава строежа на сградата, който се ръководи от инж. Георг Ланг и арх. Франк Шолц.
Снимкa: Михаил Радков
Още от самото начало строителството не вървяло лесно. Сумата за зданието надхвърлила първоначалната си цена от 350 000 златни лева и училищното настоятелство било принудено да изтегли заем от дружество „Стремление” от 200 000 златни лева и залага свои имоти. По-късно, през 1900 г., сключва втори заем от 600 000 златни лева с банка „Гирдап” като за тях трябвало общината да заложи свои доходи, а училищното настоятелство да заложи самите магазини в Доходното здание и да предложи да даде под наем театралния салон и кафенето още преди да бъде завършена сградата.
В края на 1899 г. се провели три търга за наематели, но без резултат, а сградата била предадена през 1900 г. без да бъде довършен театралният салон.
Снимкa: Михаил Радков
Първото представление в Доходното здание бива изнесено в салона на казиното през 1901 г.
И все пак, през 1902 г. сцената и театралния салон са завършени. Учителят по рисуване Турничек и специалистът по декорите от Народния театър в Букурещ Жоран Ромео са авторите на проекта на театралния салон.
Снимкa: Михаил Радков
Тъй като фигурите за фасадата и покрива на зданието, проект на арх. Паул-Бранк, не били приети поради твърде австрийския си вид, арх. Т. Петров изготвил седем скулптури символизиращи земеделието, полета на духа, отбраната, изкуството, науката, занаятите и търговията.
Над тях, на върха на Доходното здание днес като покровител се извисява фигурата на бога на комуникацията, изкуството и мъдростта – бог Меркурий.
Снимкa: Михаил Радков
В следващите десетилетия, сградата претърпява множество реконструкции на сцената си. През 1970 г. започва по-значителна реставрация, когато помещенията, които преди това са били отределени за магазини, стават дом на читалище „Зора” и изложбената зала.
И до днес Русенският драматичен театър се помещава в Доходното здание, където са поставени множество емблематични постановки.
Освен драматичния театър, в сградата се ражда и операта на Русе, през 1949 г., с „Тривиата” от Джузепе Верди. През 1955 г. операта бива преместена в настоящата си сграда.
През 1960 г. се основава и русенският куклен театър с пиесата „Патилата на Скок-Подскок” от Н. Кръстев. През 1965 г. Кукленият театър също бива преместен в настоящата си сграда.
През 1973 г. „Държавен вестник” обявява Доходното здание като №1 в списъка на сградите от фонда на архитектурно-историческото наследство в Русе.
През 1975 г. се изготвя план за реконструкция на сградата като се запазва фасадата, а през 1980 г. започват и първите ремонтни дейности.
Пожарите през 80-те и 90-те години на ХХ в. унищожават декори и зали, а зданието остава неизполозваемо. Реконструкциите обаче не спират и на 1 юли 1999 г. е открита Камерната зала с 200 места, а театралните дейци се завръщат отново в своя дом през 2001 г.
Независмо от драматичната си история, гордостта на русенци и до днес възхищава посетители от страната и чужбина, които са очаровани от детайлите и орнаментите в неокласически стил на Доходното здание, а културният живот не спира да кипи и напомня, че именно изкуството предвожда реалността с това, че извисява човешкия дух.
Ева Иванова
https://1kam1.com/