Една от най-загадъчните, обвеяни с митове, обрасли със слухове и вкарвани от любителите на конспирациите в какви ли не тайни сценарии организации чества днес сваята 92-а годишнина. Това е основаната на 2 октомври 1928 година в Мадрид Прелатурата на Светия Кръст и Опус Деи /в превод - Божие дело/ известна само като Опус Деи. Това е лична прелатура, институция на Католическата църква, чийто основател - испанският свещеник Хосемария Ескрива де Балагер (1902-1975), през 2002 година е канонизиран за светец от папа Йоан Павел II.
През 2003 година една книга рязко извади от сенките и постави сравнително неизвестната религиозна организация под ярките прожектори на общественото внимание. Това, разбира се, е „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун. Световният бестселър, издаден на 44 езика, а по-късно и филмиран, разгневи католиците и накара обикновено невъзмутимия Ватикан да реагира. Един от най-високопоставените прелати - архиепископът на Генуа Тарчизио Бертоне, който бе временен папа след оттеглянето на Бенедикт XVI до избора, стигна най-далеч.
„Не четете и не купувайте тази книга“, призова кардиналът по радио „Ватикана“ през март 2005 година в рамките на семинар „История без истина“, целящ да обори написаното в бестселъра. Светият престол не стигна до крайностите на иранските молли, издали фатва срещу Салман Рушди заради неговите „Сатанински строфи“, но заключенията, че книгата показвала антикатолическите настроения по света, сами по себе си са достатъчно силни. Ватикана обаче реагира само на очевидната страна в „Шифъра“ - представянето на Мария Магдалена като Светия граал и твърденията, че тя и Исус имат наследници. Светият престол не спомена и дума за друг важен елемент в иначе напълно стандартната художествена творба - ролята на Опус Дей в развитието на съвременния католицизъм. И това мълчание се открои дори по-силно от изречените страстни слова и заклинания.
Какво всъщност е Опус Деи? Предлагаме ви материал на тази тема на сайта webcafe.bg.
Колко последователи на Опус Деи са нужни, за да завият една крушка? Сто - един завива крушката, а 99 повтарят, че не са секта. Това, разбира се, е шега, но всъщност говорим за нещо много сериозно.
Откакто през 2003-а излезе книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“, голяма част от света научи за Опус Деи. В романа организацията е описана като свръхрелигиозна и дори страховита със своята вездесъща намеса в делата на Ватикана.
Незапознатите до момента останаха с впечатлението, че членовете й са фанатици с промити мозъци, които ако не са заети със самобичуване, се занимават световни конспирации и дърпат конците в Католическата църква.
Последователите на Опус Деи са на мнение, че Браун доста е развихрил въображението си и огромна част от написаното е пълна измислица.
Истината, както винаги, е някъде по средата. А митовете виреят на спокойствие, защото информацията за Опус Деи е
оскъдна и понякога крайно противоречива
въпреки че създателят на организацията Хосемария Ескрива е канонизиран за светец от папа Йоан Павел II. Повечето от напусналите от своя страна отказват да споделят подробности и предпочитат да не разкриват какъв точно живот водят нейните членове.
Ескрива основава Опус Деи в началото на октомври 1928-а, като свещеникът подчертава, че това не е религиозен орден. Opus Dei, в превод - Божието дело или накратко Делото, не принуждава миряните да се оттеглят от досегашния си живот.
Вместо това Ескрива иска вярата да навлезе в ежедневието на хората и всеки аспект да се ръководи от нея. Той смята, че съвременните католици водят двойствено съществуване.
В църквата те се показват като религиозни и смирени, а извън нея вършат грехове и нарушават Божията воля непрекъснато.
Ескрива е на мнение, че
светостта не е запазена само за свещениците
и че всеки може да я постигне сам за себе си. Движението веднага започва да привлича вярващи към себе си заради идеята, че не е необходимо да се изолират от света, за да следват религията си.
През 1950-а Опус Деи получава от Ватикана юридически статут на лична прелатура на папата, тоест е институция на Католическата църква. Въпреки това организацията до голяма степен има съмнителна репутация.
Достъпът до нея не е никак лесен. Опус Деи се пази старателно от любопитни погледи и не приема членове току-така. На теория всеки желаещ католик може да се присъедини, стига да има навършени 18 години. Някои членове са привлечени целенасочено, най-вече заради професиите, които упражняват. Ако Опус Деи има нужда от адвокати например, последователите работят в посока на това кой може да бъде привлечен.
Никой не става пълноправен член на организацията на момента. Всеки новопостъпил прекарва
пет години, в които трябва да докаже своята отдаденост към Бога
Има обаче данни за изключения от правилото за навършени 18 години. В книгата си „Маслиновите гори на Белчите“ писателката Елена Моя разказва, че се случва дори и 13-годишни момчета да се обричат на целомъдрие и да носят силис - бодлива метална верига, който се носи около бедрото и пробожда плътта като форма на самонаказание.
Веднъж попаднали в Опус Деи, членовете му се делят на три групи. Най-стриктната от тях са нумерариите, които спазват обед за целомъдрие и живеят в специални центрове на организацията. Те съставляват около 20% от последователите, но противно на очакванията повечето от тях имат съвсем конвенционални професии - лекари, архитекти, икономисти. Общото между всички тях е, че даряват почти всичките си средства за Делото.
Супернумерариите са най-голямата група
членове на Опус Деи. Те не спазват обет за целомъдрие, най-често са женени и имат деца. Като последователи на консервативните християнски ценности, Опус Деи, разбира се, строго осъждат секса преди брака и извънбрачния съюз между мъж и жена. Те вярват, че ролята на жената е на домакиня и майка. Затова жените нумерарии са много голяма рядкост. Извън тях други жени не се допускат до общежитията на нумерариите с едно изключение - помощниците или така наречените агрегати.
Те са почти изцяло жени и е задължително всички да са положили обет за целомъдрие. Помощниците се грижат за поддръжката на жилищните центрове, но докато изпълняват задълженията си, мъжете нумерарии обикновено напускат сградата, за да не се засичат с тях.
Опус Деи често е обвинявана в мизогиния /женомразство - б.р./.
В училища, ръководени от членове на Опус Деи, обикновено се насърчава само образованието и напредъка на момчетата. Жените вътре в организацията на свой ред казват, че са доволни от начина си на живот и че отдавайки се на семейството и домакинството, следват Божията воля.
Най-спорният аспект
остава практиката на самопричиняване на болка и самонаказание. Целта е вярващият да си причини минимална до средна телесна болка, защото се смята, че тя пречиства, наказва хората за греховните им желания и предпазва от по-нататъшни прегрешения.
Според Опус Деи обаче, такива практики са напълно доброволни и нито един член не е подстрекаван или принуждаван да ги упражнява. Въпреки това мнозина носят силис и/или се самобичуват. Свидетелства описват как Ескрива се самобичувал толкова усърдно, че след това излизал от килията си, плувнал в кръв.
Освен използването на силис и бичове, последователите на Опус Деи преминават и през дълги периоди на пости, които понякога изключват дори и приемането на вода.
Като цяло обаче
няма да познаете член на организацията от пръв поглед
Свещениците и проповедниците на Опус Деи не носят расо и отличителни религиозни символи.
В „Шифърът на Леонардо“ е описана значка, която един от последователите носи на ревера си - малък кръг, в който е вписан кръст. Повечето членове не носят такива значки. Дори силисът лесно може да бъде скрит под дрехите.
На обвиненията в религиозен фанатизъм Опус Деи обикновено отговаря лаконично - членството е напълно доброволно и хората са свободни да напуснат, ако преценят.
Към момента последователите са между 85 и 87 хил. души по целия свят. Дали всеки от тях следва стриктно учението на Ескрива - никой не може да каже, дори и Дан Браун.