Русенски адрес има отличието на Министерството на образованието и науката за образцово изпълнение на служебните задължения, което за първи път бе връчено на експерт в Регионално управление на образованието в страната. Получи го неотдавна в тържествена обстановка началникът на отдел „Организационно-методическа дейност и контрол“ в РУО Боряна Петкова. Красивата, стилно оформена министерска грамота тя получи от представителя на държавната власт в Русе - областния управител Галин Григоров, а началникът на РУО Росица Георгиева връчи на Петкова часовник, гравиран с надпис, който ще й напомня винаги за признанието, което русенката получи от министър Красимир Вълчев. Към всичко това Галин Григоров добави и почетния знак на областния управител, а директори и преподаватели от различни русенски училища отрупаха Боряна Петкова с цветя.
Развълнувана, тя приемаше поздравленията за тройния си празник - 60-годишния си рожден ден, 25-ата годишнина от началото на работата си в РУО и отличията, които са израз на оценка за труда й и за авторитета, който Боряна Петкова има като доказан специалист в областта, в която работи.
А в тази област тя се е потопила... - май откакто се помни. Майката на Боряна е учителка по химия и най-вероятно затова за дъщерята не са съществували много въпросителни и колебания какъв професионален път да поеме. Самата Боряна го обяснява простичко: „Като има кой да ти обясни ясно и достъпно азбуката на нещо, в моя случай това е химията, тогава ти става интересно“.
Това със сигурност е така. Но все пак, ако ти не си предразположен към това да възприемаш валентните връзки,
строежа на атома и състава на органичните съединения като магична приказка
колкото и достъпно да ти го обясняват, няма как да си избереш това за цял живот.
А Боряна Петкова прави точно това - когато още като ученичка ходи на кръжок в Станцията на младите техници.
По мое време беше много престижно да се занимаваш с химия и затова университетските специалности с химия бяха едни от най-привлекателните, казва тя. След като завършва тогава все още легендарната русенска гимназия „Христо Ботев“, тя кандидатства химия в Шуменския университет - на кандидатстудентския изпит получава пълно шест! И посвещава следващите четири години от живота си на това да стане учител. Специалностите й са две - любимата химия и физика.
В самото начало на професионалната кариера за малко съдбата да я дръпне настрани от това, което си е представяла, че ще работи -
класната стая и вперените в нея десетки погледи
Започва работа за около година и нещо в съществувалия тогава към Русенския университет /все още ВИММЕСС/ Факултет за чуждестранните студенти. Скоро след това обаче застава пред учениците. Това става първо в основно училище „Любен Каравелов“, където преподава химия и физика. От 1991 г. вече е учител в средното училище „Йордан Йовков“, където поема и часовете в гимназиалния етап.
А през 1995 година се явява на конкурс, обявен от Регионалния инспекторат на образованието. Печели конкурса и става експерт по химия в РИО. Това беше един период, в който в инспектората започнаха работа доста млади експерти, разказва тя. Опитът, който е натрупала като учител, както и че се познава лично и отблизо с учителите по химия, правят комуникацията й лесна.
„Имаше много стабилно ядро от учители по химия. Това е времето, в което Русе се славеше като градът с най-добро ниво по тази учебна дисциплина. Русенски ученици се явяваха на националните кръгове на олимпиадите по химия, редовно имахме участници в националния отбор. Това бяха невероятно силни години за обучението по химия в Русе“, казва Боряна Петкова. Тя си припомня това с удоволствие, но и с тъга, когато сравнява онзи период със сегашната картина.
Днес сякаш този престиж на професията на химика е избледнял
Самата Петкова намира обяснения за това в много и различни обстоятелства. От една страна, много от родителите не насочват децата си към този предмет - вероятно защото им се струва, че реализацията на специалисти в тази сфера е трудна. Истина е, че русенската химическа промишленост отдавна не е това, което беше само допреди няколко десетилетия - няма ги мощни предприятия като „Петър Караминчев“, „Леон Таджер“, които навремето поглъщаха десетки лаборанти и други средни и висши специалисти химици. Макар че, от друга страна, точно поради липсата на такива специалисти в множество лаборатории и фирми има глад точно за лаборанти. И все пак, родители и абитуриенти се насочват към други специалности, които днес се смятат за „по-вървежни“ и ефектни, макар че с такива „модерни“ дипломанти пазарът отдавна се е наводнил и прелива, така че една голяма част от тях прибират „престижната“ диплома в някой шкаф и стават сервитьори.
Проблем вече се очертава и с преподавателите по химия, казва Боряна Петкова. Много от по-възрастните колеги излязоха от системата, а желаещите да се подготвят в университетите за учители по химия са рядкост. От друга страна, след като са малко тези кандидати, дори катедрата по методика на обучението по химия в Софийския университет е вече закрита от десетина години.
Отливът, който се получи от тази професия, наистина е обезпокоителен
защото в бъдеще проблемът ще става все по-сериозен. В момента поне при нас в Русенска област ситуацията не е много тревожна, нямаме глад за такива учители - но това е така, само защото и децата намаляват, така че с наличната бройка учители се задоволяват нуждите от такива кадри, обяснява Петкова. Друг е въпросът, че има по-малки училища, където поради малкия брой ученици нормативът за един учител се запълва, като той влиза в часове, преподавайки различни дисциплини. Боряна Петкова е наясно и с това колко сложно е за един учител да се готви за различните часове и предмети. Защото може да влизаш и да предаваш урок на пет деца - но трябва да го правиш така, както и ако се изправяш пред двайсет ученици, убедена е русенката. Това тя прекрасно знае и от собствен опит. През учебната 1997/1998 година е работила като учител по химия, но и по всички предмети от природния цикъл, в българското училище в Прага - и е имала часове от 5 до 11 клас.
Случвало се е на ден да готвя по 6 урока
по различни предмети, казва тя. И продължава: „Винаги съм била противник на това учителят да влезе в клас и просто да преразкаже урока от учебника. Децата имат нужда от съвсем друго нещо. Ти трябва да ги насочиш към основните акценти, трябва да им дадеш алгоритъм за решаването на определен тип задачи. Трябва да подбереш задачи към основната тема, да потърсиш нещо любопитно, което да прикове вниманието, но също и да бъдеш готов за най-различни въпроси, които децата могат да зададат“.
Тези принципи Боряна Петкова смята за основополагащи при разработката на урока. Като експерт по химия в инспектората тя преминава през други изпитания - точно тогава започват да се въвеждат промените в нормативната уредба на образованието. „Като промениха първите учебни програми и въведоха непознатите дотогава очаквани резултати, тогава това беше една малка революция в преподаването в училище - освен чисто нормативната промяна се наложи да се извърши и промяна в нагласите на дългогодишни учители, които от години работеха по едни и същи програми. Имаше определени предварително теми и това беше част от матрицата. Промяната наложи учителите сами да си формулират темите и сами да преценяват по колко учебни часа да отделят на една или друга тема. Всичко това си
беше истинско предизвикателство
Разбира се, имаше и учители, за които това беше трудно, а и, честно казано, за някои така си и остана непонятно защо се прави това. Затова провеждахме много обучения, срещи с автори на новите програми и новите учебници. Постоянно бяхме във връзка с колегите от всички училища в областта - а по това време, за което говоря, в Русенска област имаше 150 училища. Сега са наполовина“, разказва Боряна Петкова.
Преминала през всички нива на работа в системата на образованието, за нея наистина няма тайни в тази област. Освен, може би, в юридически аспект. Но пък в това отношение тя има двама верни и незаменими помощници юристи - съпругът й и дъщеря й, която носи нейното име, но е предпочела бащината специалност и в момента е съдия в Софийския районен съд.
„Работата ми тук наистина ми носи удовлетворение. Често пъти тя не се забелязва - организирането и планирането обикновено се прави дълго, методично и неафиширано, но когато стигнеш до крайния резултат, това винаги носи радост. С колегите сме добър екип - всеки е силен в нещо конкретно, а заедно сме многократно по-силни. И най-важното - когато виждам, че и учителите, и директорите в училищата оценяват подкрепата ни и знаят, че във всеки момент могат да се обърнат към нас с какъвто и да било въпрос - това показва колко нужно е всичко, което правим. А така всеки се чувства значим - и тежи на мястото си“, завършва Боряна Петкова.