Здравей, Петя! В интернет попаднах на данни от Националния статистически институт, че откакто има Ковид, смъртността е по-ниска от отчитаната през последните пет години за същия период на годината.
Много ме обърква всичко, което чета. От една година се боря с различни здравословни проблеми. С един от тях още не мога да се справя. Заради възрастта ми съм в риск. Срещите с хора ме притесняват. По-спокоен съм, като съм с маска. Колегите ми казват, че се панирам. Пробвах да съм по-смел, но се чувствам като на руска рулетка и после вкъщи се следя за всяка промяна - дали ще се усили, ще се появи ли и друго.
Дъщеря ми много чете. Обяснява ми как заразява вирусът, какви поражения прави в дробовете. Доскоро не водеше внучето, за да не ни заразят отнякъде. И на други места не го води много. Като мине след работа, все е с маската и бърза да си тръгне. В работата си тя обслужва много и различни хора.
Жена ми от известно време твърде не ми обръща внимание. Дали мисли, че прекалявам, дали по-малко говори, за да не ме притеснява?
През пролетта си мислех, че ще е по-спокойно на село - въздух, двор голям - все нещо да правя и да не мисля за друго. След извънредното положение започнах да ходя по-често. Обаче комшиите, като ми видят колата, отварят портата да се видим и дворната работа, която съм захванал, после не мога да я довърша. Един от тях, набор на баща ми, онзи ден донесе отлежала кайсиева. Сега само от време на време пия съвсем малко, но добре - извадих чашки, седнахме на сянка. Спомена баща ми, че двамата така обичали да си пият ракийката под асмалъка, преля малко, въздъхна, че млад си е отишъл, на моята възраст. Много добре го знам това, но ми приседна.
Синът ми казва, че се уморявам да внимавам да не се разболея. Прав е, че откакто има Ковид, съм по-зле. Дали ме разболява мисълта за болести, не знам, но каква е поне логиката в статистиката и на какво да вярвам, че да мога да се успокоя? Зарко, 60 г.
Здравей, Зарко! Безпокойството за своето здраве и за здравето на близките владее много хора. Поради неудобство да го признаят те вероятно не се осмеляват да потърсят помощ. Със споделеното в писмото ти заедно с теб ще откликнем в подкрепа на читатели, които не излизат навън без страх. За разлика от теб някои нямат кола, не шофират и ако по-рано охотно са ползвали автобуси, сега планират неизбежните пътувания в страната със сложна организация, в която ангажират свои приятели.
Едни може и преди да са били силно
загрижени за опасностите и предизвикателствата за здравето си
но на други Ковид изпитанието изпълни ежедневието им с посветени на риск от заразяване натрапливи мисли и натрапливи действия като постоянно миене на ръцете и къпане веднага след всяко изхвърляне на боклука.
През пролетта и началото на лятото тук публикувахме подобни консултации, такива се откриват в изобилие и от други медии, но изглежда, че има все още много неизвестни в задачата за справяне. Новият коронавирус носи име с годината на появата си - Ковид-19, но май се очертава той самият да бележи настоящата година в историята и в бъдеще тя да бъде наричана „Ковид годината 2020“. След като бързо завладя света, не закъсняха антикризисните съвети за справяне със социалната изолация (добре че по-късно беше наречена дистанция), благодарение на тях хората преодоляха рефлекса за масовото пазаруване и презапасяване. Обаче
в сянка останаха личните страхове
които някои по-рано, други по-късно решиха да признаят и добре би било, ако не съумеят сами и с помощта на близките да преодолеят, да потърсят специализирана подкрепа, преди те напълно да разстроят живота им, довеждайки до същинска социална изолация.
Смелост да ми пишеш, Зарко, първоначално ти е дала прочетена в интернет публикация от Националния статистически институт, че откакто има Ковид, смъртността е по-ниска от отчитаната през последните пет години в същия конкретен период на годината, за който се е отнасяло изследването. И аз попаднах на такива данни преди около два месеца. Тогава ми хрумнаха някои допускания, но ще ги споделя накрая.
Признаваш: „Много ме обърква всичко, което чета“. Обикновено, ако човек чете само от любознателност, той оформя своя картина по дадени проблеми, която му се допълва от новостите по темата. Но,
ако тревожността мотивира запознаването с определени материали
вместо познавателният интерес, то е вероятно вниманието ни да попада хаотично на определени заглавия, привлечено от фрагменти в тях - думи, които асоциираме с опасността. Също защитно възприятието ни може да се нарушава от превантивно преувеличена опасност или пък от страх да се включва успокоително отрицание или минимизиране на описани реални рискове. Стресът при четене на материали, към които сме чувствителни, може да повиши една налична отпреди обърканост.
„От една година се боря с различни здравословни проблеми. С един от тях още не мога да се справя.“ Не посочваш нищо конкретно, Зарко, и нищо хронично като за възрастта ти на 60 години. Преди Корона кризата ти вече си търсил медицинска помощ за различни проблеми. В практиката на психолозите се случва клиент да дойде с дебел класьор резултати от множество изследвания в различни медицински области, което подсказва
усилие да търси причини в тялото за това, че се чувства зле
които много често не се потвърждават в изследванията и в подобни случаи лекарите насочват хората към психологична подкрепа за търсене на връзката на една тревожност, която намира отзвук в тялото.
Казваш, Зарко, че заради възрастта ти си в риск. В началото на Ковид кризата се акцентираше на рисковите възрастови граници. Да, вече попадаш в тях, но като че ли подсказваш по-нататък и друг стрес, свързан с възрастта ти.
Срещите с хора те притесняват. Може би по-скоро би предпочел да избегнеш срещите. Споделяш, че си по-спокоен, когато си с маска, което е и препоръчително в зависимост от вида на работата - ако е с хора, а не с машини. Колегите ти казват, че се панираш. Някои може би нехаят за опасностите, но има и хора, които са уплашени не по-малко от теб, но прибягват към
защита от собствените си страхове, като ги критикуват у другите
Ти си откровен - не маскираш пред другите страховете си, а собственото лице, за да не заразиш и за да не бъдеш заразен. Опитал си се да се бориш: „Пробвах да съм по-смел, но се чувствам като на руска рулетка.“ После се дебнеш сам за всяка промяна в усещането на тялото - дали нещо появило се ще се повтори, дали ще се усили, ще се появи ли и друго…
Изглежда, че в семейството ти сте разделени на два лагера. Дъщеря ти като че ли засилено споделя твоите страхове - „Като мине след работа, все е с маската и бърза да си тръгне. В работата си тя обслужва много и различни хора“. И много чете, и е достигнала от публикациите до своята обяснителна схема как заразява вирусът и как поразява дробовете. Освен споменатите по-нагоре признаци и начини за отреагиране на страхове, друга такава защита е усиленото четене и преразказване на специализирана информация, с която при някои хора помага да се чувстват като бронирани пред опасностите не защото познанието е броня, а защото мисленето се изпълва с данни, които непрекъснато преподреждат, разказвайки ги, и с това се бранят от
паузи, в които могат да нахлуят мислите, конкретно свързани със страхове
Споменаваш, че жена ти от известно време твърде не ти обръща внимание и ти не знаеш, а и може би се страхуваш да я попиташ, дали мисли, че прекаляваш, или тя по-малко говори, за да не те притеснява. Дали не би било по-добре да си говорите за това, Зарко? Често определени страхове парализират и общуването на човека с най-близките, което води до отчуждение.
Вероятно с различна нагласа, спрямо тази на сестра си, синът ти ти е споделил свое наблюдение, че се уморяваш да внимаваш да не се разболееш. Съгласен си, че се чувстваш по-зле, откакто има Ковид. Да видим и
нещата, които по-малко видимо отвън повишават напрежението
но и човек по-трудно може да им противодейства.
„През пролетта си мислех, че ще е по-спокойно на село - въздух, двор голям - все нещо да правя и да не мисля за друго“. Вероятно си чакал с нетърпение новината за отмяна от страна на правителството и оперативния щаб на забраната за междуобластните пътувания и след извънредното положение си започнал да ходиш по-често на село. Имал си вероятно добро разбиране, че когато вниманието е отдадено на нещо продуктивно, и то на чист въздух, това е добра рехабилитация и превенция на страховете и на реалните рискове от разболяване, защото
движението, когато не допускаме преумора
тонизира тялото и повишава имунитета.
На село всяко приближаване на портата от съседи като че ли малко или много покачва гнева ти, който се измества от безпокойството за заразяване към нещо несвършено - „Обаче комшиите като ми видят колата, отварят портата да се видим и дворната работа, която съм захванал, после не мога да я довърша“.
Човекът, който е набор на баща ти, ми изглежда, че е допрял чувствителна част от проблема, който осъзнаваш, но вероятно една значима част от него остава за теб неясна. Преди няколко дни е донесъл от любимата ракия, която приятелски е споделял като еликсир с баща ти в техен свещен ритуал под асмалъка. От поменуването с въздишка, че млад си е отишъл на твоята възраст, ти е приседнало. Не е ли това, Зарко, по-силният мотив, който усилва стреса ти от рискова възраст, отколкото рисковите възрастови граници за Ковид?
Наближаването на възрастта, в която са се споминали родителите
обикновено създава напрежение. Понякога то е толкова силно, че човек осезателно преживява криза, белязана от разболяване или инциденти, вероятно от загуба на енергия, с това на концентрация на вниманието и по-голямо разсейване. Когато периодът бъде преминат - човек надживее годината на смъртта на родител, напрежението спада и навлиза в стабилен период. Ето и такива особености са често срещани и нормални за човешката ни слабост, Зарко. Както и когато не може да намерим отговори у себе си за нашата обърканост, може да изместваме търсенето извън себе си - „Дали ме разболява мисълта за болести, не знам, но каква е поне логиката в статистиката и на какво да вярвам, че да мога да се успокоя?“.
Ще видим след месеци или в началото на следващата година повече статистически данни, които ще са по-значими за изводи от специалисти от различни сфери по тази тема - икономисти, медици, социолози, психолози и др. Освен други причини, които може да открият бъдещите изследвания, със сигурност
грижата за себе си на хората се повишава
когато една опасност им помага да обърнат внимание на здравето си. С това усилваме имунитета и съпротивата си към други вируси и бактериални зарази, които са честа причина за усложнения при наличие на предходни заболявания с трудно лечение.
Страховете ни обаче могат да усилят стреса и поносимостта на безпокойствата, което ни прави не само емоционално уязвими, но и телесно по-уязвими към разболяване и вместо да се вцепеняваме от страх, който допълнително черпи от силата на имунитета, по-добре е да търсим навреме и медицинска помощ, и психологическа подкрепа.