- Госпожо Георгиева, в колко училища в Русенска област започва учебната година? И за колко ученици бие първият школски звънец за 2020/2021-ва?
- В цялата област училищата са 68 - начални, основни, средни, професионални и профилирани гимназии.
- Имаме и начални училища? Колко са те?
- Да, това са може би едни от най-трогателните училища и в някакъв смисъл най-истинските - където се пази старата българска традиция да се учи четмо и писмо. Защото тук учат най-мъничките деца, от I до IV клас, няма по-големи и те са заети изцяло с постигането на първите премъдрости на образованието в изконните му стъпки: да учат азбуката, четенето, писането, смятането, да придобиват навиците да учат, без да се притесняват от по-големите ученици. Имаме три такива училища - две в Бяла и едно в село Хотанца.
- А колко са учениците, които на 15 септември тръгват на училище? Колко от тях са първокласниците?
- От I до XII клас в областта учат 19 000 ученици. Само първокласниците са 1435. Децата в първи клас са със 100 по-малко от миналата година. А в сравнение с родените преди 7 години те са с 500 по-малко. Няма да отварям отново дума за тези 500 „липсващи“ деца - неведнъж съм споделяла тревогите си, че стотици родители заедно с децата си напускат Русе и областта в търсене на по-добри и удовлетворяващи условия за живот и реализация в други градове и държави. Ще кажа само, че тревожното е, че все още не успяваме да стигнем до положението първокласниците да бъдат не по-малко от бройката през миналата година.
Все още сме в зоната на плаващите пясъци
все още не можем да удържим равновесно положение. И трябва да призная, че аз тръпна най-вече заради тази бройка в първи клас днес, защото традиционно между I и VII клас ние губим около 300 деца - така че отсега можем да кажем, че след 7 години ще имаме не повече от 1100 кандидати за русенските гимназии. Ще припомня само, че тази година седмокласниците бяха 1650 и това до последния момент държа под напрежение ръководствата и педагогическите екипи в средните училища.
Мечтая за мига, в който ще можем да обявим, че децата в I клас няма да са по-малко от предишната година. Това е нещото, което истински ме притеснява. Имаме добра образователна система, добър педагогически състав, добра база. Но броят на децата пада все повече. И в това отношение ни изпреварват области като Стара Загора, Велико Търново, дори Хасково...
- За първи път от много години имаме затворени училища. Обикновено колкото и да е зле положението, никой не се решава да предприеме такава крайна мярка.
- Да, наистина много отдавна не е предприемана такава драстична стъпка. За съжаление, от 1 септември затвориха врати основните училища „Никола Й.Вапцаров“ в Бяла и „Христо Ботев“ в Горно Абланово. Във „Вапцаров“ учеха 70 деца, 40 от които пътуваха от други населени места, сега те ще са в други училища в Бяла.
В Горно Абланово учениците бяха 22, в седми клас имаше двама /!/ ученици, а учителите бяха 6
Сега децата ще учат в Обретеник. В интерес на истината, има сърцати колеги, които въпреки че се налага да преподават много и различни дисциплини в слетите паралелки, се справят много добре. Но съгласете се, че не е сериозно да се говори за високо качество на образованието в подобни ситуации.
- Как стои въпросът с учителските кадри, има ли дефицитни специалности?
- Сериозен проблем в това отношение нямаме. Най-много кандидати за работа имаме от учители с предучилищна и начална училищна педагогика - такива кадри в изобилие подготвя Русенският университет. Оттам обаче съобщават, че напоследък няма много желаещи да се готвят за учители по математика и информатика. А такива колеги се търсят - също и преподаватели по физика, химия, биология, традиционно има интерес към учителите по английски език. Но пак казвам - нямаме сериозен дефицит. Проблемът е там, че този баланс идва най-вече поради това, че намаляват учениците - затова и не са нужни чак толкова много учители. Много ми се искаше причината за баланса да не е точно тази...
- И сега нека да отделим внимание на въпросите, които са най-важни в момента и приковават вниманието на родителите и учениците. Готови ли са русенските училища да посрещнат децата в условията на Ковид-19?
- Ситуацията наистина е сложна - от месец март досега преминаваме през обстоятелства, които възникват за първи път, и нямаме отработена матрица за действие. Затова вземаме всички мерки, които можем да предвидим като необходими, но най-вероятно
ще възникват ситуации, които ще решаваме в движение
Мога със сигурност да кажа, че всички училища са готови да посрещнат учениците на 15 септември при нужните мерки за отстояние, за дезинфекция и максимално безопасни условия. Тържествата за откриването на учебната година ще бъдат в двора на всяко училище, на тях ще присъстват само тези от децата, които за първи път влизат в училище или започват нов етап в подготовката си: I, V и VIII клас. Останалите ще влизат направо в клас. Сигурна съм, че колегите ще направят така, че денят да се превърне в празник за всички.
- Училищата ли осигуряват средства за дезинфекция?
- Да, това е тяхна грижа. Те осигуряват сензорни диспенсери, за да могат децата да слагат дезинфектант на ръцете си, без да натискат копчета и клавиши. Те са длъжни да набавят дезинфекцирани постелки и килимчета, маски и шлемове за персонала - в час учителите ще носят олекотени шлемове, ще има и резервни маски за децата. Колкото до маските - те ще се носят в общите части на училището, не и в класните стаи. Отворени ще бъдат и различните входове в училищата, за да могат децата безпрепятствено да се придвижват, без да се засичат и разбъркват потоците ученици. Училищата ще направят максимално необходимото, за да осигурят по-малко съприкосновение между различните възрасти и класове. А колкото до самите класове - много разчитаме и на това, че родителите също няма да забравят да поговорят с децата си, за да им обяснят, че
не бива да се прегръщат и целуват с другарчетата си или, примерно, да си разменят маските
Даваме си сметка, че от една страна комуникацията и социалните умения, към които предразполага училището - и една от най-важните му функции е именно това, е изключително значима, но от друга страна, точно това би могло да носи риск. Но както вече многократно апелират и медици, и психолози, и социолози, време е да заживеем с реалностите на ситуацията, да се предпазваме, без да изпадаме в излишна паника и да се поддаваме на параноя. Не можем и не бива да лишаваме децата от общуване и от пълноценен учебен процес.
- До каква степен училищата ще разполагат със самостоятелност при вземането на решения?
- Министерството на образованието и науката е разработило 30 страници насоки за работа на системата на училищното образование през учебната 2020/2021 година в условията на Ковид-19. Те са разпратени до всички колеги и в тях подробно са изброени основни положения, за които са предложени задължителни и препоръчителни мерки. Но училището е свободно да прецени как точно да прилага препоръки от рода на тази децата да прекарват по-голяма част от учебното време на открито. Някои могат да предпочетат да провеждат на двора и уроци по „Човекът и природата“, да речем. А часовете по физическа култура и спорт, особено докато времето е хубаво, могат изцяло да бъдат на двора.
- Напоследък много се говори за родителските тревоги и за искането децата да не ходят на училище. Какъв ще бъде редът за подаване на заявления за това?
- Ние вече имаме две такива заявления за ученици в Математическата гимназия и в Националното училище по изкуствата. Но те малко са изпреварили изискванията на МОН. А те са родителят да попълни декларация на специална бланка, в която, освен желанието си неговото дете да премине на обучение в електронна среда от разстояние, той трябва да заяви своята готовност да осигури технически условията за обучението на детето, да поддържа редовно връзка с училището, да осигурява участието на ученика в обучението от разстояние и да му помага в този процес. Освен това когато детето страда от заболяване,
родителите трябва да приложат медицински документ, който да аргументира желанието за е-обучение
от разстояние. Заявления могат да подават и родители на деца, които нямат здравословни проблеми, но имат притеснения. Всичко това трябва да бъде съпроводено от информация за успеха, отсъствията и ангажираността на ученика през изминалата учебна година. И оттам нататък училището, в което е записан ученикът, трябва да даде становище дали има възможност да организира за него посоченото обучение в дневна форма в е-среда от разстояние. Ако то няма такава възможност, трябва да се търси друго училище, което може и иска да обучава въпросното дете. Това е-обучение, което не бива да се бърка с другата форма - дистанционно обучение, може да става чрез синхронен урок със синхронно взаимодействие на учителя с ученика; наблюдение на урок в реално време; урок, публикуван без участието на ученика в него. Дистанционната форма е подходяща най-вече за български ученици, които учат в чужбина и които успоредно с образованието, което получават там, искат да завършат и българско училище. Докато обучението в е-среда от разстояние е форма, предизвикана изключително от пандемията с коронавируса, дистанционното образование не е свързано с Ковид-19, тя тепърва ще се развива, като е възможно един от центровете за това обучение в Северна България да е базиран в русенска гимназия. А при нас сега задачата е да намерим пресечната точка на правото на образование с правото на здраве. И се надявам, че всички заедно - и ние, и учителите, и родителите, ще постигнем това и ще преодолеем предизвикателството на короновируса.
- Каква е вашата програма максимум и програмата ви минимум за новата учебна година?
- Програмата максимум е да запазим и да надминем добрите резултати, които постигнахме на Националното външно оценяване и на зрелостните изпити. Да работим успешно по СТЕМ - 7 училища в областта спечелиха финансиране на техни проекти, и други национални програми и по европейски проекти, да разширим споделянето на добрите практики. Колкото до програма минимум -
в образованието няма и не може да има програма минимум!
Ако някой има такава програма, това означава, че работи като директор на водопад.
- Какво е за вас лично 15 септември?
- Той е единият от двата най-вълнуващи дни в годината за мен - заедно с 24 май. Всеки път, когато на 15 септември чуя да бие звънецът, нещо ми стяга гърлото. Аз съм учител, помня прекрасно моите собствени трепети в първия учебен ден и винаги се радвам на учителите, които в този ден улавят за ръката първокласниците и ги повеждат към класната стая. Нищо не може да се сравни с това усещане - в теб са вперени широко ококорените очи на децата, които влизат в своята мечта: да бъдат ученици. И ти си този, които ще им разкриваш едно след друго вълшебствата на познанието. И заедно с това тези деца ти дават красивата увереност, че ще има и утре, че има надежда и ти имаш шанс да станеш съпричастен към нея, защото ти си учителят на тези деца. Радвам се, че се чувствам учител и че сега, в тази институция, имам възможност да помагам и да бъда полезна на русенските учители, които са приели тази професия като призвание и като мисия.